Втори ден гледам и не вярвам на ушите си. Мъча се да разбера аз ли не съм добре, или не са родните политици и активисти, разясняващи случилото се в Унгария.
Те твърдят, че Петер Мадяр спечелил, защото: 1. е консерватор; 2. и/или се обявил за Европейския съюз; 3. и/или Орбан по естествен път паднал, 16 години били много; 4. и/или Тръмп съборил диктатора, кофти приятелство; 5. и/или унгарците са умен народ, всички излезли да гласуват (не като простия български); 6. и (без или), ако в България излязат 80% от хората, Чорапа, Шиши и Тиквата си отиват накуп.
И всеки един от убеждаващите ме политикани
се мъчи да разпознае в себе си вест или кост от успеха на Мадяр. Аз пък чух, че за 2 години този човек не се е спрял да обикаля страната. Буквално всекидневно е бил при семейства, стиснал е хиляди ръце, узнал е хиляди болки, разбрал е милиони нови неща, познал е непозната за него Унгария. И съм сигурен, че ако въобще следва да се прави аналог между България и Унгария, да се вади извод, той е: избори се печелят чрез години работа при хората, постоянно в домовете им, във фирмите, парковете; всекидневно - с грижите по деца, старци, при пазаруването в магазина, прекарването на свободното време дори -
не 20 дни в предизборна кампания, съчетано с пари за тик-ток,
шатри с листовки и дълбокомъдри интервюта пред Мон Дьо и Карбовски.
А, какво мислите, е говорил Мадяр на семействата? Обяснявал им е за цел 121 или 125? Или че дядо му е репресиран, бабата...? Неуморно е разяснявал на народа колко напред е светът, пък той - "ганьовци"? Или е подбирал събеседниците,
подмятал е "орки" и "цървули"
за привържениците на Орбан? Че някой трябва да бъде обесен, друг - най-малко докладван в социалните мрежи? Не, никак, макар да не му е било лесно. За друго е отишла умората. Карал е унгарците да си помагат, общуват, обичайки страната си. Да се уповават на себе си, не да тръпнат кой чужд големец каква оценка ще им даде. Не вярвате? Ето:
"За 2 години той посети 327 града, 517 пъти, навести 161 от 174 енории. Винаги отиваше при множеството, стискаше ръце, снимаше се с хората. Често успяваше да посети 6 или дори 9 града за ден. Почти всеки ден беше сред хората, казвайки им да не се страхуват.
Показа им всичко добро, което има в Унгария
Вдъхнови ги да започнат да си говорят. След 16 мрачни години, през които им се казваше, че не са за тук, хората отново започнаха да се гордеят с родината си. Че човек може да бъде горд унгарец и да отхвърли бъркотията на Орбан". Описанието е от първа ръка - на унгарка, в социалните мрежи.
И за здравеопазване е говорил още Мадяр, за образование. И за борба срещу корупцията, но не през имагинерна съдебна реформа, а разказвайки как порочната система се отразява пряко върху местоработата.
Разбира се, нещата не опират само до обикалянето и говоренето. Мадяр (все още) не се е сглобявал два пъти с най-клетвения враг насред декларации, че не е лъжец. Не е упражнявал цялата власт, а все друг да му е виновен за несгодите. Не е сключвал заробващи газови договори, пък да обещава независимост и разгром на корупцията. Тоест, и до честност опират нещата. До смиреност. Хората искат насреща
политици, които не правят обратното на обещанията
след изборите.
Цялата тази Унгария е равнозначна на една несъществуваща България. Но тази България липсва не заради обикновените хора, а ония от тях, които трябва, а не знаят и не могат да правят политика. Спекулациите с Унгария сега са поредният поднесен от тях отврат, най-новата ниска топка. И най-вероятно след 5 дни ще сипят обвинения - народът е виновен, че им е вдигнал огледало.
