"Крайно време е да се пристъпи към промяна на системата на делегираните бюджети в училищата. Вижда се, че тя няма как да работи еднотипно и навсякъде", това заяви Теодора Дачева, зам.-изпълнителен директор на Сдружението на общините в България на провела се наскоро национална среща на общинските експерти по образование.
От сдружението излязоха с четири предложения, свързани с административното управление на системата. Те са изпратени и до просветното министерство, от което засега няма утвърдителен отговор. Според общините делегираните бюджети, разпределящи средствата за училища предимно на база на броя на учениците му, са един от основните катализатори, водещи до редица негативни практики - като кражба на ученици, невписване на отсъствия и неглижиране на знанията, което е валидно най-вече за по-малките училища с малко ученици. "Сигналите, които получаваме от тях, са, че няма как вече да се продължава по този начин", коментира Дачева. Затова от Сдружението предлагат да се изпробва пилотен модел, при който всички средства за системата на образование в една община се събират и се предоставят накуп, като общината, след сериозни обсъждания с директори, родители и други заинтересовани лица, разпределят средствата така, както смятат за най-добре според специфичните нужди на всяко училище.
По думите на Дачева някои общини остават ежегодно средства за храна за децата, други пък остават с неразплатени разходи за транспорт. "Всяка година се увеличават преходните остатъци на училищата, това означава, че нещо не е наред. Някои училища с по-малко ученици продължават да са с недостиг и да затъват. Иска ми се да оправим този проблем и да покажем, че е добре образованието да се управлява на местно ниво", посочи тя. Според нея отдавна кметовете са се отказали от желанието да бъдат работодатели на директорите, но е крайно време да започне да се отразява спецификата на общините, на които да се даде възможността да преценяват къде и за какво да дадат повече средства.
От Сдружението смятат, че е крайно време да се въведе и някаква форма на мандатност на училищните директори. "Чувала съм от министър, че директор не може да се уволни, ако не е нарушил финансовата дисциплина. Това звучи крайно демотивиращо. Нужно е в края на мандата на директора да се прави сериозна атестация. Ако оценката е добра, той да продължава, но ако има пропуски - да се прави нов конкурс. Така системата ще запази добрите си мениджъри, но ще има възможност да се раздели с тези, които не работят добре", предложи тя. От Сдружението вероятно имат предвид нов вид атестация, защото в момента също има такава ежегодно - както за учители, така и за директори. Тя обаче е формална и трудно води до освобождаване от работа.
Кметовете настояват и да могат да ползват сградите на закритите училища, тъй като в момента те са на сложен режим, изискващ доказване на отпаднала необходимост. Заради това в момента селата са пълни с изоставени сгради, както и някои по-малки градове, за които те биха могли да имат съществено значение. "Не можем да се разпореждаме с тези сгради. Затова искаме правата, които имаме за цялата общинска собственост, да важат и за тях", коментира Дачева. Тя даде пример със сграда на бивше училище в село в Троян, дадена на частна фирма, която в момента се ползва като училище за занаяти, превръщащо селото в притегателно място за много хора.
Разширяване на обучението в технологичния и природо-математическия профил е другото настояване на общините, които според тях може да се увеличи още, въпреки поетия от държавата курс последните години в тази посока. "България върви някак анти на световните тенденции. Казваме, че бъдещето ще е технологично и дигитално, но нашите деца се обучават масово в чуждоезиков профил. На практика произвеждаме повече преводачи, а сме твърдо убедени, че трябва да насочим повече деца към профили, които им дават по-добри шансове за бъдещето", коментира зам.-изпълнителният директор на Сдружението на общините. За пример тя посочи новата професионална гимназия за технологично образование, създадена със средства на община Бургас.
