Професионалното образование в България често е по-склонно да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. Диагнозата не е нова, но изглежда трябва да се припомня по-често, за се случи реална промяна. Бизнесът от години предупреждава за десетки специалности в определени региони, за които няма търсене. Професионалните гимназии обаче не се променят. Това се вижда и в тазгодишния Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката, който изготвя Института за пазарна икономика. Ето какви дисбаланси регистрира той.
За 1/2 от учениците в професионалните гимназии няма работни места
Индексът на ИПИ измерва съотношението между планирания прием на ученици в професионалните гимназии и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация (ППК) в различни сектори. Той се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение. През 2025 г. индексът за страната ни е 52,8 т., което показва, че при около 50% от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.
Изследването обхваща випуск от близо 22 000 ученици, които ще се обучават в следващите 5 г. в специалности от избрани шест сектора. Резултатите са плашещи - те показват, че вероятно 10 000 от тях няма да работят това, за което за учили, ако структурата на икономиката се запази подобна през следващите 5 г.
Да напълним аграрните техникуми
От всички заети с придобита професионална квалификация в икономиката 6% са заети в селското и горското стопанство, докато приемът в това направление е 9% от общия прием за професионално образование в страната. Над 3000 ученика са приети т.г. в 70-те селскостопански специалности в системата на професионалното образование. Така например, план-приемът за професията „Техник растениевъд“ е 800 ученика, а близо 400 са в професията „Техник-лесовъд“. Разширеният прием на специалисти в този сектор вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо, смятат от ИПИ.
Учиш преработваща промишленост, работиш друго
„Преработваща промишленост“ е с най-висок дял на заетите с придобита професионална квалификация - 25%. А приемът в 146-те специалности в сферата на преработващата промишленост е само 12% от целия план-прием в страната, или около 4300 ученици. Причина за голямото несъответствие може да се търси в това, че част от средните специалисти, които не могат да приложат придобитото си образование независимо от специалността, намират работа сравнително лесно като работници в индустрията. Така например, приемът в професията „Хлебар-сладкар“ за настоящата учебна година е близо 400 места. Друга част от заетите в тези икономически дейности пък вероятно са завършили специалности, които към момента вече са закрити. Преработващата промишленост има толкова много подотрасли и поддържа професии, базирани на толкова разнообразни умения, че е трудно да се създават паралелки по отделни специалности за всяко производство. В този случай работодателите биха наели средни професионалисти и от други направления и в последствие биха ги обучили за конкретното работно място, обясняват от ИПИ.
И без да си завършил строителство, можеш да работиш в сферата
В строителството 9% от заетите са с придобита професионална квалификация, докато приемът в 30-те специалности в тази сфера е едва 4% през т.г., или малко под 1500 ученика. Несъответствието тук се обяснява отново с това, че завършилите професионално образование намират сравнително лесно работа като работници в строителството, независимо от професията и специалността си. Най-много ученици - 1000 - са съсредоточени в професията „Строителен техник“.
Много ресторантьори, за които няма места
11% от учениците в професионалните гимназии се обучават за хотелиери и ресторантьори. След това обаче работа по професията си намират само 6%. План-приемът за 2024/2025 г. включваше над 4000 места в 15 специалности, главно за професиите „Ресторантьор“ (1500 хиляди места), „Готвач“ (1500 места) и „Хотелиер“ (близо 600 места). Причини за сравнително големия прием може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника (както при техническите и технологичните специалности, например). Обучение по тези специалности често се предлага и в общообразователните училища, където има единични паралелки за професионална подготовка.
19% учат информационни технологии, само 2% работят в сектора
Професионалното образование в сферата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) се увеличава всяка година. Т.г. 19% от план-приема е именно в ИКТ, или 7000 места в 29 специалности, главно в професиите „Програмист“, „Системен програмист“ и „Приложен програмист“. Заетите с такава квалификация обаче са под 2%, т.е. несъответствието е значително. Приложението на придобитото знание след 5 г. обаче вероятно ще е сравнително високо заради продължаващото разширяване на сектора в икономиката, технологичното развитие на производството и услугите и търсенето на все повече ИТ специалисти. "Друг е въпросът дали търсенето на работна сила от компаниите в ИТ сектора е и ще бъде за лица със средно професионално образование или по-скоро основният недостиг е за софтуерните инженери и другите специалисти с висше образование", казват от ИПИ. С други думи, увеличаващият се план-прием на средни ИКТ специалисти не е гаранция за запълване на недостига от кадри в сектора - освен ако работодателите не успеят да профилират изискванията към отделните работни позиции по начин, позволяващ да бъдат запълнени от кандидати със средно образование.
Колко трябва да учиш за продавач-консултант?
Освен в шестте избрани икономически дейности, 42% от придобилите професионална квалификация намират заетост в останалите 13 икономически дейности. Същевременно 43% от план-приемът за професионално образование е насочен в останалите сфери. Това, разбира се, не означава, че има съвпадение на професионалната подготовка и приложението на придобитата професионална квалификация. В специалностите извън избраните шест сектора през учебната 2024/2025 г. местата са над 15 000 и обхващат стотици специалности и професии. Около 1500 ученици са приети да учат за електротехник и електромонтьор. Над 2000 пък са тези, които ще се обучават за техник или монтьор по транспортна техника. Има и значителен брой места за професионална подготовка в сфери, които на пръв поглед не предполагат 5 г. специализирано професионално образование - като фризьор, козметик и маникюрист-педикюрист (общо 530 места), брокер (130 места), сътрудник в малък и среден бизнес (над 220 места), продавач-консултант, офисмениджър, помощник-инструктор по фитнес - все специалности, чиято подготовка на кадрите не изисква скъпа и специфична техника.
Кой е по-по-най точен
През 2025 г. най-добри резултати отново отбелязва област Добрич (с индекс 64,9 точки) - в сферата на селското стопанство там има висок брой на приетите в селскостопански специалности и сравнително голям брой на заетите с професионална квалификация в сектора, което се наблюдава и в други области в Добруджа (Силистра и Разград). Сравнително съвпадение в областта има и при при приетите и заетите в сферите на хотелиерството и ресторантьорството и в транспорта. На челни позиции са още областите Ямбол (62,0 т.), Силистра (60,2 т.) и Варна, която е областта с най-много наети с професионална квалификация в строителството, и достатъчно учащи, свързани с това специалности. Сравнително много са и учащите и заетите в ИКТ сектора.
С най-нисък резултат обаче е Кюстендил с 32,9 т., което се дължи на широкия прием в специалности, свързани със секторите на ИКТ и хотелиерството и ресторантьорството в сравнените с ниската заетост в тях, както и на почти пълната липса на професионално образование в строителството и транспорта. На дъното са още Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 точки). Столицата е със сравнително висок резултат от 56,8 т., който е обусловен от съответствието между учащи и наети в ИКТ, транспорта и в селското стопанство и преработващата промишленост. В Пловдив има частично съвпадение при дела на учащите и наетите в промишлеността и строителството, което поставя областта около средата на класацията. Спрямо миналогодишното издание 15 от областите намаляват резултата си, а 13 го повишават. С най-голямо подобрение са областите Ловеч, Смолян и Габрово (с по над 10 пр.п.), а с най-отчетливо се влошават резултатите на областите Шумен и Кърджали (с по над 12 пр. пункта).
А сега накъде?
Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и структурата на икономиката, могат да се намалят чрез по-широко образование в училищна среда за сметка на тясно фокусирано обучение по специалности за пълния курс на образование, смятат от ИПИ. Според тях силно специализираните предмети биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават възможностите за заетост в по-голям кръг професии. Сред съветите им са още разширяване на обхвата на дуалното обучение и на професионалното ориентиране на учениците, улесняване на възможностите за трансфер между специалности, както и повишаване на трудовата мобилност.
