Мащабните промени в училищния закон, предложени от просветното министерство, най-накрая бяха разгледани на продължило над 4-часово заседание на просветната парламентарна комисия. Заради многото желаещи да се изкажат обаче днес бе дадена думата предимно на външни гости. Депутатите ще могат да кажат мнението си на следващо заседание, което може би ще е извънредно в четвъртък и когато проектът би следвало да се гласува на първо четене. Предвид депутатската ваканция, която започва на 1 август, промените почти сигурно остава да се гледат в пленарна зала през септември. Заедно с тях ще се подложат на гласуване и другите две предложения за редакции в закона - на ДБ и на ПП.
Образователният министър Красимир Вълчев посочи, че 10 г. са достатъчно време, за да се оцени законът за предучилищното и училищното внимание. По думите му предложенията за промяна в основния за образованието закон не съдържат цялостна и единна реформа, а са по 20 отделни теми, които обаче имат нужда от промяна според всички участници в образователния процес. "Всички те са обсъждани от години, не са предложени от вчера за днес. Знаем кое работи и кое - не, какво смятат учителите за правилно. Няма нито едно предложение в системата, което да е абсолютно и да не е дискусионно, но нека да подходим непреднамерено към всяко", призова в началото той. По думите му МОН е чуло всички мнения, като някой от тях са взети под внимание, други - не.
Министърът за пореден път представи различните видове промени, предлагани от МОН - забрана на телефони в училище, налагане на повече предупредителни мерки за учениците, езикова интеграция за учениците с майчин ези, различен от българския, нови правомощия за директорите, промяна в атестирането на учителите, както и въвеждане на нов предмет по добродетели и религии, който очаквано предизвика най-много полемики, и както днес стана ясно, ще получи ново име - "Религия и етика".
Доста от дошлите гости на заседанието на комисията се изказаха в негова подкрепа - като например представителите на Св. Синод, на консервативни организации, депутати от ГЕРБ и др. Имаше обаче и гласове против - например на ученици, които изтъкнаха опасността от разделение на учениците на групи, които биха избрали различни религии като православие или ислям. От "Заедно в час" също изразиха резервите си към въвеждането на религия в училище, вкл. посочиха възможните рискове при приемането на новостите, свързани с подготвителния клас по български език, оценяването на учителите и др. Подобни резерви имаха и от Националната мрежа за децата.
Председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров подкрепи промените, наблягайки на нуждата от премахването на базираното на документа оценяване в системата и одобрявайки добавянето в закона на текстове за изкуствения интелект, предложени във вариантите на ПП и ДП. Подкрепа за правителствения вариант даде и председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов, който обаче разкритикува силно въвеждането на мандатност на директорите, предвидено в проекта на ПП. Според него това ще се отрази негативно на системата, която следва да сменя директорите на 2400 образователни институции на всеки 4 г.
Срещу премахването на статута на държавни служители на шефовете на РУО-та се изказа акад. Николай Денков (ПП), според когото тази промяна заедно с новостите в учителските атестации и възможността учителите да бъдат уволнявани на първата година от директорите при лоша оценка, без получаване преди това на подкрепа, биха довели до доста голяма феодализация и политизация в системата. Той аргументира и предложението си за нов формат на изпита в 7 клас, в който да има два модула - единият да се ползва само за диагностика на напредъка на учениците, а задачите от втория да служат за прием в гимназиите, за да не се смесват двете философии. Такава идея обаче засега не среща подкрепа от МОН.
