Въпреките многото възражения и силните обществени реакции Министерският съвет одобри промените в закона за предучилищното и училищното образование, предложени от просветното министерство.
Както "Сега" писа, те предвиждат нововъведения по редица ключови проблеми в системата - като оценяване, десегрегация, подкрепа за деца с майчин език, различен от българския, квалификация на учителите, санкции за ученици и др. Сред промените е и въвеждане на нов предмет по добродетели и религии, който в последствие стана ясно, че вероятно ще се казва "Добродетели и етика".
Малко преди МС да гласува закона над 400 граждани и организации изпратиха позиция до министър-председателя Росен Желязков, в която призовават да се проведе задълбочена оценка и анализ на промените. В края на деня на 7 юли 2025 г. на Портала за обществени консултации бе публикувана справка с всички получени по законопроекта становища - над 860 на брой на общо над 2100 страници. Голяма част от коментарите съдържат критики и притеснения около предложенията. В свое становище администрацията на МС също отбелязва, че частичната предварителна оценка на въздействието на законопроекта “не съдържа задълбочен анализ на проблемите и предложените решения за тях".
Над 400-те граждани и организации, сред които и фондация "Заедно в час", призоваха премиера да изиска от МОН извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието на законопроекта, преди да бъде подложен на гласуване от МС. Според тях сред неизяснените въпроси са - какво въздействие върху неравенствата в образованието и върху равния достъп до качествено образование ще има планираното предоставяне на статут на специализирани училища на математическите и природоматематическите гимназии с право на ранен прием (от V клас); какви са възможните рискове от въвеждане на задължителни часове по "Добродетели и религии", като се имат предвид множеството неясноти, свързани с реализацията, в т.ч. ресурси и организация, гарантиращи свободен избор на учениците и семействата им, осигуряване на качествена подготовка на преподавателите, създаване на напрежение в смесените региони, липса на предварителна финансова оценка и др.; какви са възможните рискове от предложените санкции, в т.ч. отстраняване на учениците от учебния процес в училище и извънучилищни мероприятия дори при най-малки нарушения на дисциплината и др.
Организациите питат доколко устойчива и подходяща е промяната, с която директорите на училища се задължават да събират глоби от родители; по какви критерии ще се извършва оценката на труда на учителите и директорите; какви са възможните рискове от предложението учители и директори, получили веднъж най-ниска оценка на труда, да бъдат освобождавани веднага; какви са възможните рискове от смяната на статута на началниците на регионалните управления на образованието.
"Изразяваме тревогата си от риска законопроектът да бъде приет без всички гореописани опасения да бъдат адресирани и взети предвид. Подобен прибързан подход не само противоречи на въведените правила чрез Закона за нормативните актове, но предпоставя сериозно недоверие по отношение на предлаганите промени и техните цели. Считаме, че подобна прибързаност крие рискове от приемане на изменения, които не само ще доведат до преки проблеми и щети през следващите учебни години, но могат да са условие за приемане на закон, който не е съобразен с действащата правна рамка и конкретните обществени отношения, които са актуални към проблема", предупреждават организациите.
В свое становище от 23 юни фондация "Заедно в час" призова МОН да организира експертни разговори за реформите в сектора и да прецизира законовите предложения. Преди това 25 НПО призоваха за удължаване на времето за обсъждане на промените.
