Въвеждането на нов профил в гимназиите - класически - предвижда МОН с предложените наскоро промени в училищния закон.
Профилът се избира от учениците в последните 2 г. от обучението им. Той е комбинация от профилиращи учебни предмети, два от които се определят от МОН - с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка, а останалите - от училището с училищните учебни планове, като те са едни и същи за 11. и 12. клас. Профилите в момента са 12 - чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки, предприемачески, математически, природни науки, изобразително изкуство, музика и физическо възпитание и спорт.
Занапред се добавят класически и комбиниран профил. Профил "Класически" ще може да се изучава само от училищата по културата, предлага МОН. Обучението по него ще започне от учебната 2026/2027 г. Закономерно, втората задължителна матура за учениците, обучавани в специализирани училища по културата в профил "Класически", ще се полага по учебен предмет, изучаван от тях като профилиращ във втория гимназиален етап на средно образование. Държавният зрелостен изпит ще се полага върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет.
Повече информация комбинираната форма в предложения проект за промени на МОН няма. Вероятно те ще се уточнят в подзаконовите нормативни актове, по-конкретно в държавния образователен стандарт за профилираната подготовка. От нея би следвало да стане ясно кои профили ще могат да се обединяват, като това вероятно ще зависи и от възможностите на училищата да осигурят нужните преподаватели.
Запазване на директорското място
Лице, заемащо длъжността "директор" на детска градина или училище, което бъде избрано за народен представител, министър, кмет или бъде назначено за областен управител, или бъде избрано или назначено за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност, предвиждат още промените в училищния закон. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник. Същите права ще имат и членовете на политическите кабинети, съветниците и експертите към тях.
"Изборът на директори да се кандидатират за политически длъжности е техен личен. Не би следвало училището да става заложник на този избор. Назначаването на заместници за неясно колко дълъг период от време може да възпрепятства дългосрочното развитие на училището", смятат анализатори.
"Не разширяваме правата на директорите, всеки директор може да бъде избиран за народен представител", коментира просветният министър Красимир Вълчев в отговор на депутатски въпрос от Ангел Янчев по темата. По думите му има много случаи на директори, които стават зам.-министри, като след това биват възстановявани на длъжността си. Становище на МС също постановявало, че те следва да напуснат длъжността си, но като имат гаранции, че ще върнат. Друг проблем според него е, че ако излязат в неплатен отпуск, директорите не са с прекратено правоотношение и по документи си остават директори, т.е. в качеството си на зам.-министри всичко, което подписват, може да се тълкува като конфликт на интереси. "По чисто е лицето да бъде с прекратено правоотношение и с право на възстановяване", коментира Вълчев. По думите му текстът може да се разшири и към учителите, които също да имат право да бъдат възстановени на длъжността си, ако бъдат избрани за депутати, министри и др.
