Частните детски градини и училища, които получават субсидия от бюджета, няма да имат изискване да приемат част от децата без такси. Това предвиждат промени в закона за предучилищното и училищното образование, предложени от МОН. Те са част от големия пакет промени, въвеждащи нов подготвителен клас за децата, които не знаят български език, нов предмет религия, нов статут за математическите гимназии, забрана за телефони в училище и т.н.
В момента частните детски градини и частните училища може да получават държавна субсидия при определени условия. Те следва да осигурят възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, в това число деца и ученици с изявени дарби и/или със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане. Приемът на ученици по този ред става в началото на всяка учебна година - за детските градини, и в началото на всяка образователна степен - за училищата, при условия и по ред, определени в правилника на съответната институция. С промените всъщност горните две разпоредби се премахват.
Остават само текстовете, според които включването на частните детски градини и частните училища в системата на държавно финансиране се извършва по тяхно заявление, както и след получаването на държавна субсидия, въпросните училища могат да извършват дейности срещу заплащане само извън финансираните от държавата.
Промените вероятно ще се приветстват от частните градини и училища, които по принцип смятаха условието да приемат 20% от децата безплатно за ограничаващо. По тази причина и броят на включилите се в държавно финансиране е малък. Според други обаче това условие бе единственият шанс на деца със специални потребности да получат добри условия за обучение, макар, както е видно от данните, специалните деца, приети по този ред, да са доста малко.
През 2018/19 г. включените в системата на държавното финансиране частни образователни институции бяха общо 15 - 6 детски градини и 9 училища. 5 г. по-късно, през 2023 г., броят им се увеличи до 51 - 36 училища и 15 детски градини, получаващи държавно финансиране за учениците си. Последните данни на МОН за 2022/23 г. показаха, че децата в частните детски градини, които не плащат такси, са общо 116. От тях със специални потребности са само 11, а с изявени дарби - 36. В частните училища към 2023 г. са се обучавали общо 694 деца и ученици без такси. От тях със специални потребности са едва 42, близо 5 пъти по-малко от тези с изявени дарби - 195.
Отнети правомощия на Обществените съвети
Обществените съвети в училищата, в които участват родители, вече няма да могат съгласуват училищния учебен план и избора на учебници и помагала, предвиждат още промените.
"Факт е, че понастоящем голямата част от Обществените съвети не функционират според начина, който е предвиден в закона. Реалното съгласуване на учебниците с Обществените съвети е по-скоро изключение (както и съгласуването на училищния бюджет и още ред други важни правомощия). Означава ли това, че посочените правомощия трябва да бъдат отнети от органа, който представлява родителите? Въпросът е по-скоро реторичен. Вместо да отнема правомощия от родителите, МОН би следвало да помисли как да ги овласти и да повиши техния капацитет. В крайна сметка родителите са единият от трите ъгли на образователния триъгълник „ученик-родител-учител“ и без тях той не би могъл да бъде триъгълник", коментира Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе".
