Толкова многобройни идеи за промени в образованието не сме виждали от 2016 г., когато бе приет изцяло нов училищен закон. Сегашният проект на МОН предлага богата гама от редакции - от забраната на телефони в клас, през въвеждане на нов подготвителен клас, нов предмет религия, нов статут на математическите гимназии до нова философия на оценяването и санкциите в училище. Имат ли потенциала купищата новости да извадят системата от летаргията и тя да влезе в 21 век? Макар от доста от тях да има нужда, усещането от по-детайлното вглеждане в тях е, че те по-скоро подминават ключовите недъзи в образованието - неадекватните учебни програми (които ще се готови след 4-5 г.), липсата на реална оценка на добавената стойност в училищата, на реформа в изпитите в 4., 7. и 10. клас и др.
Подготвителен клас и повтаряне на 1. клас
Около 25%-те ученици с майчин език, различен от българския, са огромно предизвикателство пред образованието ни. Затова и въвеждането на интензивна езикова подготовка за децата, които не владеят български, определено е нужна и значима промяна. Тя ще е два вида - за децата от 1. до 7. клас ще има ускорена програма, след която те постепенно ще се включат в клас с останалите ученици; а за тези, които изобщо не знаят български, ще се организира подготвителен езиков клас. Революционна е и мярката, даваща възможност при недостатъчно добро владеене на българския език тези деца да повтарят първи клас.
Редица учители я посрещат радушно, макар да я възприемат за половинчата и да настояват повтарянето да бъде за всички ученици от 1. до 4. клас, срещащи затруднения в ограмотяването си. "В момента напълно неграмотни деца достигат 5. клас, без да могат да четат, пишат или да извършват елементарни математически действия. Какво става после с тези деца, натрупали 4 години пропуски?", питат те. Позицията им обаче се сблъсква с философията на психолози и образователни експерти, според които поватрянето още повече демотивира учениците и е предпоставка за етикетирането им.
Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе" вече предупреди, че в този им вид промените могат да отворят "кутията на Пандора". Той дава пример с ученик, посещавал детска градина или подготвителен клас в училище, който би следвало да е усвоил в някаква степен официалния език, но въпреки това може да бъде включен в езиков клас и дори да го повтори. "Така ще постъпи в първи клас на 9 г. След това може да повтори и първи клас. И когато най-после достигне до жадувания втори клас, ще бъде на 11 г., за разлика от съучениците на 8 г. Това е сигурна предпоставка за отпадане от училище или поне за проблеми с родителите на съучениците, както и на неуспяващия да научи български език", смята той и препоръчва да се заложи процент на пропуснатите часове, при който езиковият клас да се повтаря.
"Ако учителите не бъдат обучени как да преподават на деца, които говорят различен език в семейството, и не бъде изготвена специализирана методика за това, рискът е с тази промяна да получат просто повече от същото", предупреждават и от "Заедно в час".
Математическите гимназии стават специализирани
Полемики предизвиква и намерението на МОН да преобразува математическите и природоматематическите гимназии в специализирани, т.е. приетите в тях ученици след 4. клас да могат да продължат обучението си, без да кандидатстват с НВО отново след 7. клас. Мотивът на МОН, че така ще се ограничи загубата на математически таланти, обаче не се нрави на мнозина. Влизането на нови деца в тези гимназии след 7. клас определено ще стане доста по-трудно, защото местата за тях ще са много малко, а борбата за прием в 5. клас ще стане жестока. "В гимназиите ще останат тези, чиито родители са ги натиснали в 4 клас да държат изпит. Всички, които се разгръщат по-късно, отпадат", казват родители.
"Логично е след 7. клас да остават в гимназията и други отличници по други предмети - и езиковите училища губят най-добрите по език, тъй като критерият е оценка по математика, където обикновено са слаби", смятат други. "Защо не се помисли и за училищата по изкуства, където децата влизат с кандидатстване след 4. клас в музикални и рисувателни паралелки. Защо за тях също не се осигурява място след 7. клас", питат трети.
"Така още повече ще се разтвори ножицата между математическите гимназии и останалите училища. Мярката не гарантира повишаване на качеството на обучението по математика в другите училища. Вместо това трябва да се работи за повишаване на качеството на преподаването на този предмет във всички училища", коментира Зорница Трифонова от асоциация "Родители". "Ще предложа да има запазена квота за прием след 7. клас в математическите гимназии - ако в 8. клас в дадена гимназия има например 8 паралелки, 4 от тях да приемат след 7. клас, за да има баланс", казва Асен Александров, директор на 51 училище в София.
Повече по-леки санкции
Надали и предложените повече на брой по-леки санкции ще решат проблема с дисциплината. Ако досега санкциите бяха 5 - забележка, преместване в друга паралелка, предупреждение за преместване в друго училище, преместване в друго училище и преместване в самостоятелна форма на обучение, занапред те стават три - преместване в друга паралелка, преместване в друго училище и преместване в самостоятелно обучение. Останалите две (забележка и предупреждение за преместване в друго училище) ще са "предупредителни мерки", като към тях се добавят още две - предупреждение за преместване в друга паралелка и предупреждение за преместване в самостоятелна форма. Идеята е, че въпросните предупредителни мерки не могат да се обжалват от родителите, както могат санкциите, съответно учителите ще могат да ги налагат по-лесно.
Не е ясно обаче дали няколкото нови по-леки мерки ще ограничат проблемното поведение на учениците. Ако досега един родител не се е трогвал при получаване на детето му на забележка, как превръщането й от санкция в предупредителна мярка ще промени поведението му? Успехът на новата система от санкции ще зависи от прилагането на целия набор от подкрепящи мерки, които съществуват и сега в закона и съответната наредба (разговор с детето, посещение при психолог и т.н.), но не се използват пълноценно от учителите по ред причини. И занапред, както и досега, вероятно няма да следва нищо, ако родител не се отзове на поканата на директора да се обсъди неприемливото поведение на детето му. Никак не е обнадеждаващо и че се премахва задължението по време на изслушването на ученика, на когото е наложена санкция, да присъства психолог или педагогически съветник.
"Акцентът тук следва да е върху мерките за подкрепа и предотвратяване на проблемното поведение - осигуряване на повече психолози, повече време за разговори и др. По-скоро трябва да се мисли за механизъм за достатъчно предварителна работа, вкл. и с помощта на външни за училището експерти, медиация и др.", коментира Трифонова. "Мерките няма да доведат до коренна промяна, но до промяна - да. Досега не можехме дори информативно да съобщим, че има проблем. Новите предупредителни мерки са с информативен характер, те ще дадат знак на родителя, че детето му е преминало някакви граници", смята пък Асен Александров.
Според Ирина Манушева проблемно е и изискването родителите да подписват споразумение с училището за спазване на правилника на институцията. "Споразумението трябва да е между равнопоставени субекти. Само ако родителите имаха избор къде да запишат децата си, има резон в подобен договор", смята тя. Що се отнася до забраната за използване на мобилни телефони "за комуникация в училищата", като се оставя възможността те да се използват само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства, такава има и сега в закона - "по време на учебните часове", но се нарушава повсеместно. Според Манушева няма никаква гаранция, че учениците ще имат достъп до доверен учител или медицинско лице при извънредни ситуации, докато телефонът понякога може да се окаже спасение.
От проверка на знания към оценяване на умения. Но как?
Промяната на философията на изпитването на учениците - "от проверка на фактологични знания към оценяване на уменията, свързани с реалния живот, критичното мислене и социално-емоционалното развитие", е абсолютно наложителна. Първата стъпка за това несъмнено е вкарването й в закона, но само по себе си дописването на определени пожелателни изречения не е гаранция за нищо - като например, че оценяването следва да е с насоченост към "мотивация и стимулиране за подобряване на постиженията и по-широко прилагане на формиращо оценяване, подчертаващо напредъка, а не само крайните резултати". Предложените редакции не дават отговор на въпроса колко процента от оценката ще зависи от уменията на децата, колко от знанията им (очакванията са той да се уреди детайлно в наредба). Не е ясно и дали учителите ще успеят да превключат към този тип ново оценяване, при положение, че доста от тях още не знаят в пълна степен как да преподават умения. Липсват и реални промени при изпитите в 4., 7, и 10 клас.
"Какво точно означава, че "чрез оценяването.. се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално-поведенчески умения", чудя се родители. "Вместо да развиваш житейски умения, оценяваш учениците и те хоп, развиват умения. Голяма хитрина", коментира майка. Тя се пита дали под предлога на социално-поведенческите умения не се вплита всъщност оценката за дисциплина. "Ако ученикът е показал знания за 5, но според учителя "социално-поведенческите му умения" са за 2, ученикът ще получи 3. Абсолютно недопустимо е да се смесват тези неща, а и противоречи на принципите на закона за обективно и прозрачно оценяване", смята още тя. Опасност в този текст вижда и Ирина Манушева, според която той може да даде основание на някои учители да продължат да пишат "наказателни двойки". "Оказва се, че не само липсва разбиране за нецелесъобразността на оценката за поведение, но и тя се е промъкнала по още по-опасен начин в общото оценяване на учениците", смята тя.
Къде остава качеството на обучението?
Квалификацията на учителите и измерването на качеството на обучението, което те предлагат, несъмнено е ключът към придвижване на образованието ни в 21 век. Уви, в тази връзка предлаганите промени са недостатъчни. Вярно е, че атестацията на учителите в този й вид беше неефективна, но и заменянето й с "далеч по-облекчена ежегодна оценка за тяхната работа", както твърдят от МОН, не е съвсем сигурно, че ще се случи с предложените промени. Смяната на думата "атестация" с "оценка на труда" на учителите, която вече ще се прави не на 4 г., а ежегодно, едва ли ще промени нещо фундаментално, тъй като начинът, по който ще се прави тази оценка - от комисия в самото училище, си остава същият. Единствената разлика е, че при ниска оценка учителят ще може да се отстранява, без да се чака 1 г. той евентуално да се подобри, което също се оспорва от експерти.
Промени са замислени и при квалификацията на учителите. Занапред министърът ще утвърждава приоритетни тематични области за квалификация, определени въз основа на анализ на данни за потребностите на системата. Такава бе целта и на сегашната система за квалификационни кредити на педагозите, но не сработи съвсем. Създаването на информационна система към регистъра с квалификационните програми, чрез която да се наблюдават в реално време както провежданите обучения, така и рейтинга на квалификационните програми, звучи удачно. Но дали това ще доведе до край на спа почивките на учителите и по-ефективни квалификации зависи от контрола, който ще упражни МОН.
"Необходимо е да има прозрачност и обективна оценка на качеството на всички програми за допълнителна квалификация - включително на специализираните звена, на висшите училища, на синдикалните и други организации. За тези обучения се разходва огромен финансов ресурс от държавния бюджет и европейските фондове и отчетността трябва да се повиши значително. На този етап няма данни каква е добавената стойност на инвестирания ресурс за подобряване на резултатите на учениците", казват от "Заедно в час".
В предложените промени няма нищо за прословутата методика за оценка на добавената стойност в училищата, която се чака от години, но така и не се внедрява реално в училищата. Само обаче ако има подобна адекватна оценка, и учителите получават заплатите си според резултатите си, ще може да говорим за помръдване на качеството в българските училища.
