Реформата в образованието изисква повече от 30 дни обсъждане. Това се казва в отворено писмо* на над 25 граждански организации, работещи в сферата на образованието, сред които и фондация "Заедно в час", по повод предложените от МОН редакции в закона за предучилищното и училищното образование. Същото мнение изразиха и от ПП-ДБ на дискусия в НС за преподавнето на ценности в училище.
Предложените промени в основния закон за образованието засягат важни проблеми на сектора - оценяване, десегрегация, подкрепата за деца с майчин език, различен от българския, оценяване и квалификация на учителите, санкции за ученици и др. Затова трябва да бъдат много по-задълбочено обсъдени, за да се намерят правилните решения, смятат организациите. Те се опасяват, че законопроектът съдържа множество непълни и недостатъчно добре съобразени текстове, които, ако се приложат в настоящия им вид, носят риск да не решат проблемите, а дори напротив - да ги задълбочат. "Смятаме, че подобни ключови промени, засягащи стотици хиляди деца, учители и родители и обхващащи широк кръг специфични предизвикателства в системата, имат нужда от достатъчно продължително и задълбочено обществено обсъждане и трябва да са предмет на добре информиран и продуктивен обществен диалог и експертни дискусии с работещите в образованието и останалите заинтересовани страни, преди да бъдат предложени за гласуване в НС", казват те.
Организациите смятат, че всички предложения трябва да бъдат задълбочено аргументирани, съгласувани с други части на системата и планирани за изпълнение - нещо, което не личи да е станало относно много от ключовите промени. "В процеса на подготовка на предложенията МОН не е използвало в достатъчна степен ресурса, с който разполага, на специализирани междуведомствени тематични работни групи с участието на разнообразна експертност и заинтересовани страни", казват те и посочват становището на Администрацията на МС относно оценката на въздействието на предложения законопроект - според него "настоящата оценка не съдържа задълбочен анализ на проблемите и предложените решения за тях в контекста на очакваното въздействие върху заинтересованите страни, което ограничава нейната полезност и приложимост като инструмент за вземане на информирано решение".
От МОН удължиха общественото обсъждане на закона, но само до 29 юни, т.е. с 6 дни, които според организациите са крайно недостатъчни.
Проблеми
Организациите посочват няколко теми, които според тях трябва да бъдат премислени. Сред тях са въвеждането на нов задължителен предмет "Добродетели и религии", при който няма яснота как точно ще се сформират групите по интереси спрямо трите програми на предмета (првославие, ислям и добродетели), нито е ясно съдържанието им; езиковата подкрепа за деца с различен от български майчин език, при която има съмнения дали ще бъде обезпечена с достатъчна подкрепа за учителите; санкциите за учениците, които според НПО-та могат още повече да демотивират учениците и др. Обръща се внимание още на нясноти при оценяването на труда на учителите и продължаващата им квалификация на учителите, промените в областта на ранното детско развитие, липсата на възможност за корекция на резултатите от НВО и ДЗИ и др.
Организациите смятат, че в законопроекта липсват спешни предложения за реформи в образованието, които са на дневен ред и за които от години има препоръки от страна на български и международни образователни експерти. Сред тях са: промени в системата за оценяване на учениците, по-голяма автономия на училищата, гарантиране на институционална отчетност и професионална отговорност на всички нива от образователната система и много други.
Рискове
"Има опасност от етническо деление в смесените райони при въвеждането на "Добродетели и религии", очевидна е и дискриминацията в това предложение, което може да бъде атакувано в Комисията по дискриминация и в Конституционния съд", коментира съпредседателят на ПП-ДБ акад. Николай Денков на дискусия за преподаването на ценности в клас.
По думите му изучаването на религия трябва да стане избираемо, както е досега, а ако се вкарва нов задължителен предмет, той следва да е само между 1 и 4. клас и да се казва "Добродетели и етика", т.е. да е с акцент върху гражданското образование. Според него трябва да се види какви са резултатите от апробирането на методиката за добавената стойност в училищата и тя най-накрая да влезе като основен стълб при оценката на качеството в учебните заведения. Предложение, което ще направи групата му за промени в закона, е и въвеждане на мандатност на директорите. "Те трябва да имат право на най-много два последователни мандата, за да избегнем феодализация и политизация на системата. Би могло да се направи изключение за още един мандат за директорите на горните 10% от училищата, които са над средното ниво", посочи акад. Денков.
"Опитът ни от проверките в 630-те училища до момента сочи, че в началния етап е нужен един отделен час за споделяне и обсъждане на идеята какво е добродетели и ценности, но религията би трябвало да е свободно избираема", коментира Анелия Андреева, директор на Националния инспекторат по образованието. По думите му и в момента има Наръчник на ЕК с полезни практики как точно да се преподават ценностите в клас.
"Религията трябва да е избираем час и ако се изучава, трябва да се изучават всички религии в България - православие, християнство, юдаизъм и ислям. А добродетелите, ако са в отделен предмет, следва да са задължителни за всички ученици, за да няма разделение", посочи депутатът Елисавета Белобрадова от ДБ. "Някой знае ли какви са резултатите при учениците, около 2%, които са изучавали религия доброволно. Имаме ли данни, че те са станали по-добродетелни или че е намаляла агресията сред тях", попита и Асен Василев от ПП. "В Кърджали 90% от учениците са мюсюлмани, 10% - християни. Как ще намерите учител, който да преподава християнство, и как още от първи клас ще разделяме децата? Това е рецепта за взрив на етническия мир в страната", посочи още той.
...........
* - Подкрепили отвореното писмо граждански организации: Асоциация „Родители” „Коалиция за медийна грамотност” „Национална мрежа за децата” Сдружение „Български дарителски форум” Сдружение за прогресивна и отворена комуникация Сдружение за споделено учене ЕЛА Сдружение „Инициатива за развитие - Кърджали решава” Сдружение „Институт за прогресивно образование” Сдружение „Образование без раници” Сдружение „Професионален форум за образованието” Сдружение „Ре-Акт” Сдружение „Център за учене чрез преживяване“ „Тръст за социална алтернатива” Фондация “Детски книги” Фондация "За децата с церебрална парализа" Фондация „Заедно в час” „Фондация за образователна трансформация” Фондация „Здраве и социално развитие” „Фондация на бизнеса за образованието” Фондация „Rise България” Фондация „Рома-Пловдив” Фондация „Сийдър” Фондация „Телерик Академия” Фондация „Фонд ИГА” Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”
