Дебатите по въвеждането на нов учебен предмет "Добродетели и религии" навлязоха в нова фаза. МОН представи за обсъждане дългоочакваната концепция за една от трите програми, които ще могат да се избират по желание в рамките на новия предмет. Името й е "Добродетели/етика" и както личи от него, в нея ще се акцентира върху универсалните човешки ценности като свобода и уважение към другия, а не върху специфични за религията добродетели като благочестие и смирение. Ето какво още предлага МОН да се учи по новата програма, чиято концепция, както подчертават от ведомството, засега е само "отправна точка" за разработване на конкретна учебна програма, което вероятно ще стане наесен.

Защо ще се въвежда?

Основният мотив за новия предмет е "усилване на възпитателната функция на училището" и "ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели". Според МОН учителите са затруднени в тази си задача заради "високото ниво на релативизъм" (каквото и да значи това - вероятно се има предвид относителността на преподаваното от тях). "В исторически план нравствената култура се е формирала основно по два пътя - чрез религията и чрез светското образование и правила. Затова предлагаме изучаването на учебния предмет да бъде с три алтернативни учебни програми по избор на родителите и ученика - "Религия-православие", "Религия - ислям" и "Добродетели/етика", казват от МОН. Ако при първите две ще се стъпи върху действащите сега програми за конфесионално изучаване на религия, то за третата ще се пиша изцяло нова програма.

От МОН разграничават специфичните за религията добродетели - като вяра, благочестие, смирение и благоговение, и основните добродетели на гражданското общество - като свобода, справедливост, свободно изразяване на мнение, отстояване на собствена позиция, зачитане на правовия ред. "Общото между различните алтернативни учебни програми е тяхната насоченост към духовността, универсалните човешки ценности и добродетели, сред които уважението към ближния, честността, отзивчивостта, съпричастността, умереността, смелостта, великодушието, щедростта и др.", казват от министерството.

Кога ще започне изучаването на добродетели?

Новият предмет ще се включи в задължителните учебни часове първоначално в началния етап (1-4. клас). Според просветния министър е реалистично изучаването му да започне от 1. клас - през 2026/27 г., като се въвежда постъпателно и според готовността. На въпрос дали чак за 12-класниците той ще се въведе след 12 г., министърът отговори с "Не". Кога обаче ще важи за всички ученици, все още няма яснота. Към момента има уверения само, че по него няма да се пишат оценки. Както и че въвеждането му няма да е за сметка на намаляване на часовете по друг учебен предмет, изучаван в задължителните учебни часове, а чрез преразпределение на общия брой задължителни и избираеми часове. Т.е. ще пострадат някои от избираемите часове.

Кой ще преподава?

Преподаването на "Добродетели/етика" в началния етап ще се води от началните учители. Те ще преминат през краткосрочни обучения, подготвящи ги за работа върху глобалните теми от учебното съдържание и главно към прилагане на специфични за предмета методи и подходи, пише в концепцията на МОН. В гимназиалния етап новият предмет може да се преподава от учители по философия и история, преминали през съответните обучения, обясни министър Вълчев. По думите му "не са ни нужни най-добрите математици или философи, а учители, които могат да работят с деца".

Тук обаче има доста рискове, имайки предвид ефективността на предмета компютърно моделиране, въведен за 3.клас, по който трябваше да се квалифицират в движение началните учители. "Практиката учител по биология да води часове по химия, а учител по история - часове по религия или философия, без необходимата квалификация, мотивация или подготовка, е типичен симптом на система, която не успява да привлича и задържа достатъчно подготвени специалисти. Успешните образователни системи не правят такива компромиси", предупреди образователният експерт Асенка Христова от Института за изследвания в образованието. По думите й никакви нови учебни предмети, програми или концепции няма да имат реален ефект без висококачествени учители, а допускането на слабо подготвени кадри в професията гарантирано води до порочен кръг - ниски резултати на учениците, нисък обществен статус на учителите и високо текучество.

Няма да се диктуват ценности, а ще се развива мисленето на учениците

6 са формулираните цели на новия предмет - възпитание в добродетели; формиране на етично съзнание и развитие на морална отговорност; даване на познания на учениците за християнството и другите световни религии, за различни философски възгледи и развиване на умение да разсъждават върху етични теми; създаване на позитивна и подкрепяща среда; развиване на социално-емоционални умения; и съхраняване на културно-историческото и духовното наследство

Зададените цели предполагат и нова роля на учителя - задачата му ще е "не да налага поведение и да „диктува“ ценности, а да развива (вкл. и чрез своето поведение) мисленето на ученика, който да изгради своя набор от ценности и добродетели". Всичко това изисква и по-специфични методи - ситуационни игри и ролеви модели за решаване на житейски казуси, използване на литературата, историята, изкуствата като основа за обсъждане (четене на истории, притчи, разкази с нравствена поука, рисуване, драматизации и др.), работа по проекти и мисии ("седмица на добротата", "зелена мисия" и т.н.), интервю с родители, учители, общественици по морални въпроси, създаване на кръг на доверието за споделяне и изслушване, водене на емоционален дневник, портфолио с добри постъпки и др. "Основни методи трябва да бъдат сравнения, диалог, слушане и обсъждане на разкази, практически упражнения и игри, които изграждат социални умения. Малките ученици могат да слушат библейски истории или приказки от различни религии (поднесени като културно наследство), след което да разговарят с учителя за поуката - например за доброта, прошка, честност. Чрез игри могат да се учат на доверие, екипна работа и разрешаване на конфликти", пише в концепцията.

Какво ще се преподава на децата - от себепознание до безопасен интернет

Отново 6 са примерните глобални теми, около които може да се осъществява обучението. Темата "Себепознание" включва самоуважение, самоконтрол, чувства и желания, силни страни, право на личен живот, разпознаване и здравословно изразяване на чувства и емоции. По "Приятелство и съжителство" учениците ще се учат на споделяне, сътрудничество, доверие, прошка, взаимопомощ, уважение към другите, емпатия, толерантност и приемане на различията, а по "Морални норми и етични правила" - на честност, справедливост, свободна воля, правила и права, солидарност, морални и социални правила. По "Ценности и добродетели" ще могат да се засягат теми като свобода, отговорност, доброта, търпение, смелост, скромност, благодарност, състрадание, отзивчивост, щедрост, устойчивост, усърдие, а по "Разрешаване на конфликти" - да се учи за видове конфликти, стратегии за мирно решаване, противодействие на агресията и езика на омразата. В рамките на предмета ще може да се учи и за "Съвременни морални предизвикателства" - околна среда, природа и етика, отговорно поведение, опазване на природата, ангажираност, медии и етика, истина и манипулация, безопасен интернет, етика в професиите.

Добрите намерения са едно, реализацията - съвсем друго. Дали и как гореизброените теми ще влязат в новата програмата ще зависи от хората, които я изработват. В този смисъл МОН дължи пълна прозрачност на обществото относно екипа от експерти, който ще пише програмата.

В 1. клас ще учат за добро и зло, във 2. клас - за честност

В 1. клас учениците ще разглеждат въпросите за добро и зло, доверието и вярата, щедростта, важността на семейството и приятелството, учтивостта, почитта към родители и учители, грижата, личните емоции, чувствата и желанията, семейните, националните, религиозните празници, дават пример от МОН. Във 2. клас, например, ще учат за честността, добротата, уважението, прошката и приемането, мъдростта, мирното решаване на спорове, ролята на традициите и обичаите. В 3. клас може да се надгражда около въпросите за правилното и грешното, търпението и дълга, светостта и уважението към живота, надеждата, състраданието и милосърдието, страха и тъгата, вземането на решения, националните будители, героите и светците. В 4. клас акцентът може да е върху справедливостта и смелостта, различията и толерантността, силата да се отказва, свободата и отговорността, влиянието на медиите - истина и фалш, отговорния избор за природата, значението на ритуалите.

В прогимназиалния етап фокусът може да бъде върху различните видове права - на детето, потребителя, пациента, върху баланса между свободата и отговорността, справедливостта и закона, върху последиците от действията на отделния индивид, върху предимствата на разбирането на различията между хората (културни, религиозни и лични) и др. А в гимназиалния етап - може да се надграждат основни етични теории (антична етика, християнска етика, съвременни етични теории) и разбиране как те могат да помагат при решаване на морални дилеми, на проблеми на етиката в дигиталната ера, на развитие на личната идентичност и ценности.