Отстъпки за гориво, зъболечение, дограма и очила и за какво ли още не. Преференциални условия при банки, строителни материали и застраховки. На много от работещите хора в България това може би им изглежда като недостижими социални блага. За членове на Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР), най-голямата синдикална организация в системата на вътрешното министерство, това е реалността. Отстъпките стигат и до 30%.
Никой не отрича правото на всяка професионална гилдия да защитава интересите си, но на фона на всички привилегии, които се получават за членството в СФСМВР, не може да не се запитаме - къде свършва синдикалната подкрепа и започва институционалната корупция? Какво означава "наш човек" в държавна система, която би трябвало да е напълно неутрална? Дали в МВР ще запазят безпристрастността си, ако трябва да проверят някое от дружествата, които осигуряват облаги на служителите му? Риторичен въпрос.
Прилича на
форма на вътрешна зависимост,
при това с одобрението на ръководството на министерството. Защото членският внос се удържа автоматично от заплатата и директно се превежда от счетоводството на МВР към синдиката. Дали СФСМВР не губи реалната си функция на контролен механизъм и се превръща в инструмент за вътрешно влияние и лоялност? И колко е редно служители от МВР да извършват услуга в полза на частна организация, събирайки членския внос? Или просто така е прието?
Преди години МВР имаше изключително порочна практика безразборно да приема дарения, без да държи сметка от кого идват и дали някой благодетел не е разследван, например. Това беше и огромен имиджов проблем - мегаструктурата с мегабюджет да трябва да разчита на пари за гориво и копирна хартия от частни благодетели. Не звучи сериозно. Подобна е ситуацията сега и с привилегиите за членовете на СФСМВР. Това са около 12 000 служители на МВР - както полицаи, пожарникари и спасители, така и държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, заети във всички направления на дейности в МВР. Няма спор, че синдикалната мрежа гарантира голям брой и сравнително платежоспособни клиенти. Т.е. бизнесът печели. А за хората от МВР това е допълнителен доход в натура - извън заплатата, необлагаем и необявен.
МВР е една от държавните структури, получили най-големи увеличения на заплатите през последните години. Ако трябва да правим паралел с това, което сега се предлага на лекарите например, резултатът няма да е от полза на медиците. Защо тогава се налага институцията чрез синдикалната си мрежа да търси корпоративни облаги за своите хора? И това е в контекста на усещането, че в МВР увеличението идва без насреща да се получава по-добър продукт. По улиците все така продължаваме да срещаме полицаи във видимо недобра физическа форма, все така има случаи на насилие, все така в МВР продължа да работи армия от пенсионери.
Един от най-притеснителните елементи в тази синдикална схема за облаги са
стикерите за автомобили, които раздава СФСМВР.
Притежателите им ги залепят на предното стъкло на колата и при проверка на пътя без думи демонстрират принадлежност. Служителят, при това, има право и на втори стикер, ако си го плати, т.е. чадър и за втора кола. Явно се разчита, че тези стикери могат (дори несъзнателно) да предизвикат различно третиране. Това руши основен принцип на правовата държава: че всички са равни пред закона. Създава се усещането, че онези "вътре в системата" са по-равни от всички останали. Освен всичко лепенето на подобни стикери по предното стъкло е забранено по закон. Забраната беше въведена още през 2012 г. именно заради стикерите на застрахователи. Ако МВР не прави нищо да предотврати това, дали не толерира нарушение само защото извършителите са "от нашите"?
Още на 21 юни "Сега" изпрати въпроси до синдиката какъв е регламентът за получаване на въпросните стикери, на колко стикера има право всеки член на СФСМВР, както и дали лепенето по предното стъкло нарушава законови норми или етични правила, тъй като би могло да се приеме като знак при евентуална проверка. Беше отправено и питане колко стикера са раздадени до момента и на колко членове на СФСМВР. Отговори от федерацията и до днес няма.
Формулата "симпатизант" също е прелюбопитна.
Симпатизант на СФСМВР може да стане всеки пълнолетен гражданин, който не е осъждан и за когото има гаранции, че няма негативни данни. "Годни" за симпатизанти са и служители в системата на сигурността (бивши и настоящи) - МО, ДАТО, МВР, МП, както и "лица с висок обществен имидж (без фигури, занимаващи се с политическа дейност професионално)". Условието е да бъде направено дарение в размер поне на годишния членски внос, т.е. 120 лв.
Симпатизантите получават карта, че са такива, могат да ползват sim карта към мобилния оператор, който дава отстъпки за групата на СФСМВР, но си плащат сами сметките; да ползва отстъпки, "предоставяни от контрагенти, които са предоставили преференциални цени на федерацията"; както и да купува рекламни артикули. Вероятно в тази графа попадат и стикерите за автомобили.
Така се създава не просто синдикат, а параинституционална мрежа с комерсиални функции, но без обществен контрол и без отчетност.
Моделът на партньорства и отстъпки изглежда само на пръв поглед като част от социална политика, а всъщност е тревожен симптом - паралелна икономика на лоялността в рамките на МВР.
Да припомним кой стои начело на синдиката - Илия Кузманов, пенсиониран през 2017 г., но и до днес получаващ заплата в системата. Съпругата му Николета Кузманова е депутат от ИТН и в момента зам.-председател на парламента. Политическата връзка е очевидна. Има ли тогава граница между политически и синдикални интереси? Отговорът е ясен.
