"Въвеждането на задължителен учебен предмет „добродетели и религии“ няма добавена стойност за българското училищно образование, измества фокуса от необходимите образователни реформи, създава условия за разделение в обществото, създава възможност за разпространяване на вредни идеологии сред всички ученици, и с всичко това рискува да допринесе за отклоняване на страната от западния ѝ цивилизационен курс". Това се казва в отворено писмо на над 100 университетски преподаватели до образователния министър Красимир Вълчев, в което те го призовават "незабавно" да се откаже от инициативата.
Подписите са сложили преподаватели от Софийския университет, Нов български университет, Пловдивски университет, Централна библиотека на БАН, Американски университет в България, Югозападен университет, Медицински университет-София и др.
Преподавателите посочват, че не е ясно как точно ще се вмести хорариумът на новия предмет в съществуващите учебни планове, какво точно ще отпадне, за да се направи място за него, как точно ще се организира изборът и обучението по трите варианта (православие, ислям и добродетели и етика), кои учители ще го преподават и как ще се квалифицират те. "Не стана ясно и каква всъщност е добавената стойност на тази инициатива. Ако целта е в училище да се изучава религия, това е възможно и сега в специализираните духовни училища, както и във всички останали училища, само че незадължително в рамките на избираем предмет", добавят те. "Ако целта е религиите да се изучават критично в техния исторически и философски контекст, това се случва и сега - в съществуващите хуманитарни учебни предмети - „човекът и обществото“, „български език и литература“, „родинознание“, „история и цивилизации“, „философия“, „гражданско образование“, „изобразително изкуство“, „музика“. Ако целта е да се развиват добродетели, положителни нагласи и ценности, това също присъства като образователна цел в съдържанието на училищното образование", изтъкват в писмото си те.
По думите им тази образователна цел присъства в учебните програми на всички съществуващи предмети, но не се изпълнява, тъй като не са създадени инструменти и процедури, които да проверяват постигането на този тип цели. "Това обаче е системен проблем, който не може да се реши с въвеждането на един задължителен учебен предмет. Ако можеше да стане така, има дълъг списък от важни хоризонтални образователни цели, за всяка от които следва да въведем по един нов предмет - всяка от ключовите компетентности за учене през целия живот, критично мислене, творческо мислене, аналитично и системно мислене, функционална грамотност, културна и медийна грамотност, цифрова и технологична грамотност, социално-емоционални умения, здравословен начин на живот, работа в екип, устойчивост, адаптивност и лидерство, междукултурна компетентност, и т.н", изброяват преподавателите. Според тях развиването на добродетели, нагласи и ценности във висока степен зависи от благополучието на учениците, т.е. физическото и психическото им състояние докато участват в образованието. "Ключово влияние върху благополучието има не само какво се учи в даден час, а каква е културата на отношенията в училище - зачитат ли се достойнството и правата на учениците, могат ли да участват в определянето на правилата и тяхното прилагане, има ли доверие между участниците в образователния процес - ученици, учители и родители", казват те.
Преподавателите изброяват редица проблеми в системата - българските ученици са най-функционално неграмотни в ЕС (PISA, 2022 г.), училището вместо да преодолява образователните неравенства, ги усилва, българите са с най-ниско ниво на медийна грамотност (MLI, 2023 г.), предпоследни сме в ЕС по цифрова грамотност (Евростат, 2023 г.), българските ученици имат ниско ниво на социално-емоционални умения (OECD, 2023 г.) и др. "Въвеждането на задължителен учебен предмет „добродетели и религии“ не добавя никаква образователна стойност към съществуващите вече възможности в българското училищно образование. Извеждането на преден план на тази инициатива изглежда цели отместване на общественото внимание от необходимите реформи. Дори и да не е така, въвеждането му в една нереформирана система, може да доведе само до проблеми, тъй като ще увеличи обществените очаквания и ще създаде допълнителни организационни и кадрови трудности за системата", смята академичната общност.
"Въвеждането на задължителен учебен предмет „добродетели и религии“, доколкото чрез него се въвежда задължително религиозно обучение, противоречи на цивилизационната принадлежност на България, както и на посоката на политическото и общественото ѝ развитие. То ще накърни права, които към момента са гарантирани, и ще създаде напрежение между правни норми, което към момента не съществува. Не на последно място, инициативата изглежда цели активирането на нов болезнен обществен разлом, този път на религиозна и вероизповедна основа, който да усили още повече разделението в българското общество", посочват още университетските преподаватели. Според тях не бива да се пренебрегва и настоящият политически, вкл. геополитически, контекст.
"От поне десетилетие вече сме свидетели на хибридна агресия срещу западната цивилизация - основно от страна на Руската федерация, но подпомагана и от други актьори от глобалния изток и юг. През месец февруари 2022 г. тази агресия придоби и военно измерение - Руската федерация нахлу в съседна Украйна, като войските ѝ не са отблъснати и до днес. Скоро след това Руската федерация обяви България за неприятелска държава, което също продължава и до момента. Българската държава и нейните институции започнаха открито да признават, че страната е обект на руска дезинформация, пропаганда и опити за прокарване на руско влияние", пише в писмото.
"През последните дни медийни публикации разкриха, че в много от българските държавни училища, вкл. с подкрепата на Министерството на образованието и науката и неговите регионални подразделения, от години се провеждат редица на пръв поглед езиково-културни, но при по-внимателен анализ потенциално пропагандни, инициативи с участието на Руското посолство и Руския културно-информационен център, Руската православна църква, както и други държавни и частни руски организации. Отдавна е известно, че председателят на Синдиката на българските учители, несъмнено най-влиятелната съсловна организация в сектора, е активен член на санкционираното по глобалния американски закон „Магнитски“ движение „Русофили“. Както виждаме от данните на Евростат, от 2014 г. насам изучаването на руски език в България следва траектория обратна на тази в другите Европейски държави, т.е. на съществено повишаване на интереса, като през 2023 г. учениците в гимназиалния етап, които изучават руски език, са почти 30%. В този контекст преглед на учебниците за съществуващия избираем учебен предмет „религия (християнство-православие)“, който както разбираме следва да се трансформира в новия задължителен предмет „религия – православие“, установи, че под прикритието на познания за православната вяра се прокарва евразийска идеология, свързана с президента на Руската федерация и негови любими идеолози. Съществени дефицити се откриват и в учебната програма на т. нар. „неконфесионална“ версия на този предмет", заключват от академичната общност.
