Тодор Тодоров е доктор по математика, родител и създател на гражданска група "Математика за всички деца".
- Г-н Тодоров, кога и защо решихте да създадете гражданската група "Математика за всички деца"?
- М.г., когато синът ми кандидатства след 4. клас, забелязах огромно неравенство между големите и по-малките градове в броя на местата за прием и приемните резултати в математическите гимназии. Държавният прием е за 1300 деца. Но най-силните 1000 са в 4-те големи града и те се борят само за 400 места. Т.е., около 600 деца с умения по математика остават извън математическите гимназии в 5. клас ежегодно. Това е заради ограничение, според което броят на местата в математически гимназии в 5. клас може да бъде не повече от 2% от всички четвъртокласници в областта. Само да вметна, че ограничаването на математическите паралелки ограничава и селекцията за националните отбори - класирането т.г. на международната олимпиада по математика е 7-то ни най-лошо участие от 66 явявания. Написах писмо до МОН, в което настоях да се отворят още математически паралелки. Отговорено ми бе: "Има достатъчно места в провинцията, преместете се там". Затова създадох групата, за да се боря за по-широк достъп до качествено математическо образование.
- Но ограничението бе свалено. МОН разреши разкриването на повече паралелки, включващи повече деца от досегашните 2%.
- Да, но в новия текст бе записано, че това може да се случи "при наличие на материално-техническа база и обезпеченост на обучението с педагогически специалисти". А в София материалната база не стига. Попитахме МОН колко места ще отворят в София, а отговорът бе: "Няма да отворим, няма места". Затова настояваме да се отварят повече паралелки в кварталните училища. София има 23 района. Не е логично всички ученици да пътуват само до 2 училища.
- Какво пречи на кварталните училища да разкриват математически паралелки?
- На теория нищо. Има нормативна база, училищен план-прием, където по желание на директора може да бъде отворена математическа паралелка. Но този процес трябва да бъде подпомогнат от държавата. За нова паралелка са нужни учители, а в момента учителите изграждат опит предимно в гимназиите. Затова искането ни е средните училища да бъдат включени към държавния план-прием - те да могат да приемат централизирано деца в 5. клас както математическите гимназии, да се ползват същите математически състезания за прием и класациите да са централизирани. В момента биха могли да си направят и свой приемен изпит, но в София липсват поне 20-30 паралелки. Представете си 30 училища да отворят паралелка и всяка да е със собствен изпит и независими класирания. Никое училище няма да знае дали негов кандидат не е вече записан другаде. Това е рецепта за хаос.
Това, което постигнахме до момента е, че в предложенията за промяна на училищния закон бе добавен допълнителен член, позволяващ училищата да преразпределят в 5. клас учениците си в паралелки по интереси. Това е страхотна новина, но тя не решава проблема с математическите таланти изцяло. В големите училища вероятно ще може да се състави що-годе добра селекция по интереси, но те са около 40 в столицата от над 150. В столицата има не повече от 10 училища, които могат да формират силна сборна паралелка от собствените си ученици. Какво става с малките училища? Дори да се състави такава паралелка, тя би имала 1-2 силни деца. Какво ниво ще гони учителят в тези паралелки - на силните или на по-слабите? Не е ли това отново невъзможност на талантливите деца да избягат от дискриминацията на местоживеенето спрямо тях?
Отделно не искаме да се експлоатира темата за математиката в средните училища, защото има и слаби училища, които биха имали изгода да отворят математически паралелки фиктивно. Искаме да се разшири приемът, но да е селективен, за да може децата да преминат през нужната подготовка в 4-и клас и да влязат подготвени във възможно най-силната среда. Предложихме механизъм, позволяващ във всеки район на София да се селектират най-добрите училища, на които да се позволи да разкриват повече паралелки по държавен прием. Но това не бе прието.
- Внесохте петиция за разширено изучаване на математика между 5. и 7. клас, подкрепена от над 700 учени. Там ли започва всъщност проблемът?
- Да, наблюдаваме срив в знанията по математика между 5. и 7. клас. Всъщност не заем дали той започва точно в 5. клас. Гледаме НВО-тата в 7. клас и съдим по тях. Страхотна идея би било да има НВО всяка година и дори всеки срок, без последствия за учениците, за да се знае къде точно се случват проблемите. Ако си изпуснал материал в 5. клас, не е нужно да чакаш до 7. клас, за да го оправиш. Защото в момента има огромен срив в тези класове. Цели области от математическа гледна точка се обезлюдяват - 90% от седмокласниците във Видин например не могат да изкарат 60 т. на изпита по математика, което е стандарт за тройка по света.
- На какво се дължи сривът? На сложния материал?
- Не е толкова сложен. По-скоро на липсата на време за упражнение, на по-интерактивно преподаване, на обясняване защо нещо се учи и къде да се приложи. Българското образование представя задачите теоретично, а това са нещата от живота, те трябва да бъдат свързани с ежедневния живот, да са по-практически и да има достатъчно време за пресмятане на задачи. Проблемно е и преподаването на някои учители. В горните класове има твърде малко математика и материалът е свален надолу.
- Какво мислите за идеята на МОН математическите гимназии да станат специализирани и приетите в 4. клас в тях да продължават след 7. клас без изпити?
- Не одобряваме, защото приемът в 4. клас не е решение на децата, а на родителите. Де факто между 5. и 7. клас близо 1/2 от приетите деца в гимназиите се демотивират. Приемът в 8. клас обновява селекцията на гимназиите, влизат по-мотивирани и подготвени деца, които на математическите състезанията често имат по-силни резултати от отпадналите деца от гимназиите. Да, случва се от време на време да отпаднат 1-2 силни деца, но този проблем се оказва съществен отново поради липсата на места и на алтернативи за качествено образование. И като се приеме тази промяна, в 8. клас вместо 200 мотивирани деца в София ще имаме 100. А частните уроци ще започнат още от 1. клас, защото влизането в 4. клас ще стане още по-трудно, корупционният натиск ще е по-голям. Знаем, че има деца с доста странни резултати, приети в НПМГ и СМГ. Има 40 деца в допълнителен прием в двете гимназии през м.г., най-вече в 5. и 8. клас, осъществен с подпис на министъра.
Да погледнем математическата гимназия в Добрич, чийто среден резултат на НВО-то по математика на 7-класниците е 35 т. от 100 т. Нещо се случва там? М.г. паралелката там е била затворена, защото децата не желаят да учат там. Има 5 училища в Добрич с по-силни резултати от тази гимназия и родителите естествено избират по-силните училища за децата си. Тук става дума за изкуствен монопол, който ще се задълбочи проблема с липсата на качествено математическо образование, ако въпросната гимназия стане специализирана, защото децата ще бъдат принудени да я изберат, за да гарантират мястото си в гимназиалния етап.
- А как намирате идеята за интегриран изпит по математика и природни науки в 7. клас? Ще намали ли частните уроци, както очаква МОН?
- Напротив, ще разшири частните уроци към другите направления. Проблемът е, че няма места. И понеже няма, единственият вариант да спечелиш място, е да ходиш на адски много частни уроци. И когато изпитът се разшири към други предмети, децата ще почнат да ходят на уроци по биология, химия, физика. Милиони левове се въртят в частни уроци, с които финансираме сивия сектор. Всъщност, единственото ми обяснение да предоставим толкова много информация на министерството и оттам да правят точно обратното е, че така се оставят учителите да се дофинансират през частни уроци. За това работи и идеята на МОН да се въведе задължителна матура по математика - без реално да е адресиран проблемът с качеството на образованието в средното образование, ще се отвори още един пазар за частни уроци.
Министърът има и друг основен аргумент - че в бъдеще се очаква децата да сменят между 5 и 6 професии. Според мен ще стане точно обратното. Развитието на ИИ в различни сфери означава, че трябва да имаме добре обучени хора, които да се занимават с него. Човешкото съзнание има дълбочина и комплексност, изградени чрез хиляди години еволюция, която ИИ не познава. И децата, които работят във всички сфери на точните науки, които ще бъдат допълнително усъвършенствани с ИИ, ще трябва да имат доста по-силна подготовка от самото си начало. Абсурдно е да се твърди, че някой ще си сменя професията толкова често. Специализираното знание пак ще се търси много и човек ще може да работи в една сфера, стига да е добър специалист. Смяната на сектора ти дава възможност да придобиеш различен опит и да станеш още по-добър специалист. Нима очакваме работата да се промени до степен "Алекса, днес направи едно ново научно откритие в сектор "Биотехнологии""? Тези процеси изискват креативност, нетривиални виждания, интуиция, дълбоки анализи. Навсякъде ще бъде ценно да знаеш и от другите сектори, но профилираната подготовка ще има значение.
- Какво да направи МОН веднага, за да има промяна?
- Да подпомогне учителите. Може да се възложи изготвянето на специална методология за преподаване в паралелките с разширено изучаване на математика в средните училища, която да спомогне и предаде нужния опит на учителите, те да знаят какво как точно ще се учи. Подкрепям идеята учителите по математика да бъдат по-добре платени от тези по физическо например. Или пък учителите от София да получават повече от тези в Добрич или Силистра, защото има разлика в стандарта на градовете. А липсата на учители се решава с широк прием на ученици. 10 г. по-късно тези деца ще влязат в университетите и така постепенно ще се увеличи бройката им. Няма откъде другаде да намерим повече учители. Филолози ли ще станат математици?
