Народното събрание забрани окончателно икономически необоснованото увеличение на цените на потребителските стоки и услуги за още година - до август 2027 г. За същия период търговците с годишни обороти над 25 млн. евро ще трябва да продължат да публикуват всяка сутрин продажните си цени в интернет, както и да ги подават към Комисията за защита на потребителите в машинночетим формат.

С гласовете на "Прогресивна България" и ДПС бяха приети на второ четене промените в Закона за защита на потребителите. Останалите политически партии гласуваха "против" или "въздържали се".

С промените в закона се завишават и глобите за търговците, които не може да докажат пред контролните органи, че има обективни икономически фактори за повишените цени - глобата е от 1000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро.

В пленарна зала най-бурни дебати предизвикаха новите текстове за "справедливи цени", които при второто четене бяха преименувани на "справедлива стойност" след силните критики, че понятие като справедлива цена не съществува. Идеята е, тези справедливи стойности за основни хранителни продукти да се публикуват всеки ден на портала "Колко струва" на КЗП. Тепърва обаче ще изясни по какви критерии министърът на икономиката ще определя тези стойности в специална методика.

"Не е редно държавата да определя справедлива стойност на дадена стока, това ще изкриви пазара. Много цени, които са под определената от държавата "справедлива стойност" ще се изравнят с тях. На практика справедливата цена ще стане минималната цена за много стоки. Това ще доведе до обратен ефект - повишение на цените", заяви Мартин Димитров от "Демократична България".

Според Асен Василев от "Продължаваме промяната" ограниченията на закона ще доведат до неочаквани последствия - "веригите ще натискат доставчиците да свалят цените и вместо да помогнем на българките производители, ще ги набутаме в по-лоша ситуация".

От ДБ предложиха забраната за необосновано вдигане на цените да се удължи до края на 2026 г., но е и до август 2027 .

Вносителите от "Прогресивна България" първоначално обясниха, че може и да преразгледат закона в края на годината. "Тези норми за временни мерки, те слагат рамки на един разбалансиран пазар заради много причини - въвеждане на еврото, войните, поскъпването на горивата... Ако в края на годината войните спрат и се успокоят цените на нефта и горивата, може да премахнем ограниченията", каза Явор Гечев от ПБ.

Впоследствие обаче други депутати от ПБ обявиха, че няма как да премахнат ограничението за цените точно в разгара на зимата. Константин Проданов обяви, че "прекалено много търговците вдигат цените необосновано и чакат на нисък старт изтичането на сегашното ограничение, за да ги вдигнат още". (Според закона за въвеждане на еврото забраната важи до 8 август 2026 г.) "Разликата от 6 или 12 месеца няма да ги спре. Падане на ограничението точно след Коледа и Нова година, ще удари бюджетите на домакинствата. А ако кризата в Близкия Изток приключи до края на годината, няма да има основания за вдигане на цени", каза той.

Дебат предизвика и второто четене на

промените в закона за защита на конкуренцията.

От опозицията изразиха безпокойство, че на КЗК се дават огромни правомощия да преценява и да глобява за "прекомерно високи" цени производители и търговци, които имат "съвместно господстващо положение" на даден пазар. За такова положение КЗК ще следи, когато един или повече играчи имат общо над 60% дял на пазара.

От "Демократична България" изразиха безпокойство, че това означава КЗК да се намесва в почти всички сектори на икономиката и да глобява за прекомерни високи цени, дефиницията на които е много неясно формулирана в закона. "Как ще се справи с това задължение антимополоната комисия? Няма ли да се превърне в бухалка?", попита Мартин Димитров.

Асен Василев от "Продължаваме промяната" поиска да се определи в закона колко на брой фирми в един сектор трябва да надхърлят 60% общ дял, за да се смята, че имаме  "съвместно господстващо положение". "Дали да са 5, 25 или 105? Как си представяте заедно толкова много фирми да доказват пред КЗК, че не действат съвместно?", каза Асен Василев.  Според него заради неясните законови текстове всяка една фирма влиза в тази хипотезата, че може да бъде наказвана за прекалено високи цени.

Вносителите от ПБ обявиха, че са взели най-консервативните норми в Европа за контрол върху съвместното господстващо положение. "Не се съмняваме, че КЗК ще се справи с това да засече дали монополното или олигополното положение не води до прекомерно високи цени", каза Явор Гечев. 

Недоволство предизвикаха и текстове, които задължават фирмите да доказват пред КЗК, че не е налице съвместно господстващо положение, вместо да е обратното - регулаторът да го докаже.  "И в момента КЗК иска допълнителна информация от проверяваните фирми,  за да докаже каквото и да е било. Това са практики от Европа", обяви Гечев. 

Депутатите гласуваха още създаването на специален електронен регистър, който ще се попълва от търговците за всяка купена от производителите и продадена на потребителите стока от малката потребителска кошница. Наредбата за този регистър трябва да е готова до три месеца от приемането на закона. Освен това двойно повече се завишава броя на забранените нелоялни търговски практики, които вече ще се наказват от КЗК с много по-високи санкции.