Народното събрание премахна окончателно въведения в края на 2022 г. модел, с който избирателите решаваха дали да гласуват с машина или хартиена бюлетина. Машината се завръща като основен метод на гласуване и това ще стане с президентските избори през октомври т.г. Това стана с поправки в Изборния кодекс, приети днес на второ четене, като зад текстовете за машинното гласуване застанаха ПБ, ПП и ДБ.

Хартиените бюлетини остават в малките секции – с до 300 избиратели, както и в редица специализирани секции – в болници, старчески домове, подвижни секции и секции в чужбина с по-малко от 300 подадени заявления за гласуване или по-малко от 300 гласували на последните избори. Ако устройствата се повредят така, че гласуването с тях не може да продължи, също ще се прибягва до хартията.

Машините повече няма да се използват само като принтери за отпечатване на бюлетини от машинно гласуване, както е сега. Устройствата ще отпечатват контролни разписки, удостоверяващи вота на избирателите, както и протоколи с подадените в машините гласове след края на изборния ден, които ще се прилагат към секционните протоколи.

Секционните комисии ще извършват контролно броене на разписките. Когато се установяват резултатите, броят на машинно гласувалите избиратели трябва да е равен на броя на потвърдените гласове от машинния вот.

Остават открити въпросите - как се действа, ако машината не отпечата правилно разписките или не успее да отпечата протокола с гласуването.

Ето и другите съществени промени в кодекса:

- Премахнато беше ограничението върху вота в чужбина, въведено от предния парламент, според което в страните извън ЕС могат да се образуват до 20 избирателни секции извън българските дипломатически и консулски представителства.

- Заличена беше възможността за избирателен район в чужбина – за това изрично настояха управляващите, които смятат, че не са налице условията за такъв район, а и смятат, че 240-те депутати в парламента осигуряват достатъчно представителство на всички българи.

- Въведе се изискването, че декларациите по образец, които представяха избирателите в чужбина, че отговарят на условията да избират, вече трябва да се попълват и подписват пред членовете на секционната комисия.

- Допълниха се изискванията към избирателите с трайни увреждания, които не са заявили в обичайния срок до 14 дни преди изборите, че ще гласуват в подвижна секция. Досега беше достатъчно избирателят да е заявил, че иска да гласува така до 5 дни преди изборния ден и в общината му да е образувана подвижна секция. Сега се поставя условието увреждането да е възникнало или констатирано след 14-дневния срок, както и да е налице удостоверение за увреждането, издадено от ТЕЛК (НЕЛК).

- Сложи се таван на избирателите, които могат да се гласуват в една подвижна избирателна комисия – не повече от 30.

- Промени се изискването за мнозинството, с което ЦИК приема решенията си – досега с две трети от присъстващите членове, а вече с повече от половината от членовете на комисията.

- Засилва се ролята на председателя на ЦИК, който еднолично ще подписва протоколите и решенията на комисията, ще упражнява бюджета ѝ в съответствие с нейните решения, ще утвърждава щатното разписание на администрацията на ЦИК и ще сключва и прекратява трудовите договори на служителите.

- Съкращава се срокът, в който се назначават секционните избирателни комисии – от 25 дни преди изборите на 15 дни.

- Създава се обучително звено към ЦИК, което организира и провежда обучението на членовете на избирателните комисии, издава им сертификати за преминатия курс и ги включва в публичен регистър. Звеното също ще разработва материали и програми, с които начинът на гласуване да се разяснява на избирателите.

- Заседанията на общинските избирателни комисии ще се излъчват в реално време в интернет, а в архивите им ще се пазят записи – за повишаване на прозрачността на работата им.

- Разширява се достъпът до изходния код и документацията на системата за машинно гласуване, както и останалия софтуер, използван в изборния процес – досега такъв имаха партиите и коалициите, а сега се предоставя и на всеки български гражданин, подал заявление до ЦИК.

- Машините за гласуване ще се преоборудват така, че да позволят самостоятелно гласуване на избирателите със зрителни увреждания. Тази промяна ще важи за местните избори през 2027 г., тъй като въвеждането ѝ изисква значителни промени по устройствата.

- Увеличават се глобите за съобщаване на данни за изборни резултати преди края на изборния ден – за първо нарушение от 2000 до 5000 лв. сега стават от 5000 до 10 000 евро, а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв. стават на 10 000 до 15 000 евро.

Съществени предложения, които не бяха приети:

- МВР няма да участва в проверката дали машините съответстват на изискванията на закона – това искаха от ПБ с аргумента, че ведомството разполага със специалисти, които да гарантират сигурността на машинния вот, но се отказаха заради подозренията, че така налагат контрол върху устройствата.

- Хартиените бюлетини няма да останат само в секциите с до 100 избиратели, както предлагаха от ПП, тъй като според управляващите, които се позоваха на справка от ЦИК, няма достатъчно машини, които да покрият и тези секции.

- Няма да се разширява забраната за агитация в социалните мрежи в изборния ден върху частните профили – друго предложение на управляващите, което те изоставиха, след като породи обвинения за цензура.

- Не се прие да се въведе образователен ценз за членовете на секционни комисии – поне основно образование, както искаше "Възраждане".

- Машините за гласуване няма да бъдат заменени с оптични скенери, които да отчитат хартиени бюлетини, както искаха от ДПС – макар че се посрещна с интерес, мащабът на инициативата, която ще изисква пълна подмяна на устройствата и различна организация на изборите, стресна управляващите.

- Няма да се въведат скенери на личните документи на избирателите – идея, подкрепяна от ПП и ДБ, но отново поради сериозността на промяната се отложи за неопределеното бъдеще.

- няма да се затегнат условията за регистрация на социологически агенции, които извършват проучвания в изборния ден – в правната комисия беше прието, че социолозите ще подават декларации в ЦИК, че няма да огласяват или предоставят данни от проучванията си на медии, партии и коалиции и др., преди да е изтекъл изборният ден в 20 часа. Аргументът за това беше, че в момента забраната за предварително обявяване на резултати изобщо не се спазва. Без абсолютно никакво обяснение текстът беше отхвърлен в пленарната зала, включително от ПБ, които го възприеха, когато Стефан Манов от Обществения съвет към ЦИК им го предложи.