Би било забавно, ако не беше нагло, точно доскорошният президент и настоящ премиер Румен Радев да се опитва да се дистанцира от управлението през последните 10 години и особено от кадровата политика в държавата. Защото той е човекът, който концентрира неимоверно голяма власт и внедри свои хора на ключови места. Докато беше президент, Радев назначи половин дузина служебни кабинети, които пък смениха почти всички шефове на специални служби - цивилно разузнаване, военно разузнаване, службата за подслушване и следене, Националната служба за сигурност. Пак той посочи всички висши военни, прокара и много дипломати. Игра ключова роля и при поне 3-4 нови партийни проекта.
Не върви "оправданието" му, че промените в Конституцията го задължиха да избира служебен премиер от ограничен брой възможни лица. Защото той имаше влияние върху целия процес. Радев например осуети кабинет на бившия зам.шеф на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева, след като тя отказа да махне като кандидат за вътрешен министър Калин Стоянов, който сега е депутат от партията на санкционирания по "Магнитски" Делян Пеевски.
Човек с по-развинтена фантазия може да си помисли, че това е дълго подготвяна и успешно проведена
операция на партийни инженери, специални служби и добре представени милиардери.
Реалността обаче често надхвърля и най-невероятните сценарии.
Факт е, че като премиер Радев не изчака и 100 дни, а се развихри моментално кадрово. И напук на всички лозунги, че ще разгражда модела ГЕРБ-ДПС, с които спечели изборите, голяма част от хората, които назначи, идват точно от техните среди и през годините са станали известни не с професионалните си качества, а с умението си да обслужват интереси всякакви.
Първо бе превзета ДАНС - преди да бъде уволнен, предишният шеф на агенцията Деньо Денев бе използван в кадрова операция - той предложи за свой наследник личната охрана на Радев като президент Станчо Станев. Назначение, което бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ПП Бойко Рашков нарече "тежка политическа грешка". Начело на другите спецслужби също са хора на Радев - още по времето на кабинета на Росен Желязков тогавашният президент сключи сделка, с която осигури нов мандат на шефа на НСО Емил Тонев, а сега ще даде и нов мандат на шефа на Държавната агенция "Разузнаване" Антоан Гечев.
Веднага след това започна уреждането на най-верните хора. И тук изобщо не говорим за такива като Гълъб Донев, за когото се твърди, че е бил ЗКПЧ на Радев в Долна Митрополия, а сега е вицепремиер и финансов министър. Или пък за другия съратник от Долна Митрополия - военният министър Димитър Стоянов. Или за бившия му началник на кабинета Иво Христов, който за кратко пристана на БСП, за да го направят евродепутат, после се посвети отново на Радев, който първо го направи член на Комисията по дискриминацията, а сега - свободно блуждаещ вицепремиер.
В случая става дума за
двете най-ключови фигури в матрицата на Радев.
Единият е Николай Копринков, който стана началник на кабинета на премиера. На практика това е "премиер в сянка", човекът, който определя кадровата политика, достъпа до Радев, кои документи ще влязат за подпис и кои ще бъдат "хвърлени в кошчето".
За ролята на 47-годишния Копринков в екипа на Румен Радев се носят какви ли не легенди. Той е завършил Пловдивския университет със специалност "Физическо възпитание" през 2004 г. В официалната си биография е натъртил, че през 1990 г. е станал републикански шампион по хандбал за момчета, а през 2008 г. е участник в XVII Българска антарктическа експедиция. Сигурно заради това Копринков е определен за областен координатор на Държавната агенция за младежта и спорта в Пловдив в периода 2006-2009, докато едновременно с това е общински съветник (2003-2011 г.). През 2011 г. е избран за кмет на кметството в с. Труд. Копринков израства в партийната организация на БСП в община Марица. Това е в годините, в които пловдивският бизнесмен Георги Гергов ръководи местната соцструктура. Всъщност за
никого не са тайна добрите връзки на Радев и Гергов
- достатъчно е да се види снимката от сватбата на сина на вицепрезидента Илиана Йотова, на която те са на една маса. Копринков изглежда е нещо като тяхна контактна точка.
През лятото на 2016 г. Копринков става част от предизборния екип на кандидат-президента Румен Радев. Тогава казва, че двамата се познават от повече от 10 години. В нощта на победата през ноември 2016 г. Копринков е в най-близкото обкръжение на новоизбрания президент. Така е и при преизбирането на Радев през 2021 г. През януари 2017 г. Копринков е определен за съветник (по-късно преназначен за секретар) на Радев по вътрешната политика и гражданското общество. Такъв беше и във втория президентски мандат.
През септември 2021 г. председателят на "Екогласност" Емил Георгиев разказва, че Кирил Петков опитал да използва партийната му регистрация, за да може бъдещата "Продължаваме промяната" да участва на парламентарните избори. Тогава Георгиев посочи, че се срещнал лично с Николай Копринков и останал изненадан, че секретарят на президента го разпитва как са протекли преговорите за новия проект. Очевидно внушението бе, че Копринков участва и режисира партийни проекти. Това бе и поводът за разрива между Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова. Вече бившата соцлидерка тогава обвини президента, че работи за други политически проекти, които крадат хора от БСП.
Копринков се смята и за един от основните кадровици във важни системи и ресурсни ведомства, като АПИ, митници, НАП и др. Именно покрай него лидерът на ГЕРБ въведе изразът „Пътят на Копринката“, за да опише властовия и финансовия кръг около Радев. Това стана през 2021 г., в най-острата фаза на двубоя между Борисов и Радев. Лидерът на ГЕРБ внушаваше, че "Пътят на Копринката" е пътят на парите, на обръчи от фирми, на паралелна държава, на нагласени обществени поръчки и схеми, правени когато страната е била управлявана от служебни кабинети. Изразът след това беше многократно използван от лидера на ДПС Делян Пеевски.
След това идва кадровикът в МВР и в службите
Тук не става дума за вътрешния министър Иван Демерджиев, а за 54-годишния Пламен Узунов, който беше и секретар, и съветник на президента по правни въпроси и антикорупция. Тук също има директна връзка с Георги Гергов, тъй като Узунов е бивш кадър на полицията в Пловдив.
През последните години имаше две големи чистки в МВР - едната по времето на Бойко Рашков, другата - при служебния вътрешен министър Иван Демерджиев. Бяха махнати главният секретар на МВР, шефът на националната полиция, на Гранична полиция, на КАТ, шефовете на областни дирекции, бяха освободени 5/6 от шефовете на столичните районни полицейски управления. И през всичките рокади като червена нишка минаваше т.нар. пловдивска връзка в МВР. Вътрешният министър Иван Демерджиев е адвокат от Пловдив (адвокат е на бившия и настоящ шеф на ОДМВР-Пловдив Васил Костадинов), бившият главен секретар на МВР Петър Тодоров, когото Радев не искаше да го освобождава, е бивш шеф на областната дирекция на МВР в Пловдив, бившият зам. главен секретар на МВР Станимир Станев е бил финансов контрольор в пловдивска полиция.
В момента Демерджиев пак е вътрешен министър, Петър Тодоров е шеф на парламентарната вътрешна комисия, Станев пък изведнъж се оказа, че става и за зам.правосъден министър.
Самият Пламен Узунов вече е съветник към политическия кабинет на министър-председателя. Още по-любопитно бе, че той е сложен на едно от най-ключовите места в държавата - секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет. Въпросният съвет координира държавната политика в областта на отбранителната индустрия, на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, на отбранително-мобилизационната подготовка на страната. На практика
никой не може да прави търговия с оръжие без да мине през него.
На шеметната му кариера не повлия ни един от скандалите, в които се замеси през годините. През 2017 г. от "Господари на ефира" пуснаха снимка на Узунов, на която той е с типични хитлеристки мустачки. Тогава Бойко Борисов поиска президентът да освободи Узунов като секретар. Самият Узунов обясни, че това било фотос от семейно тържество от посрещането на 2004 г. И всичко се размина.
На 9 юли 2020 г. Узунов бе арестуван заедно с бизнесмена Пламен Бобоков. Това стана покрай нахлуването на прокурори и служители на бюрото за защита на главния прокурор в президентството. Според прокуратурата, от ноември 2019 г. до края на януари 2020 г. в Русе и София Бобоков се сговорил с Узунов да извършат търговия с влияние и престъпления по служба. По-късно арестите и на двамата бяха обявени за незаконни, а те заведоха дело срещу прокуратурата за прекалено дълго разследване.
През юни 2021 г. пък сайтът "Афера" пусна видеозапис в 5 части от среща на Узунов с бившия шеф на столичната митница Петко Петков в заведение в София, на която Узунов получава торбичка с неизвестно съдържание. ГЕРБ използваха случката и атакуваха Радев и Узунов. Президентът обаче защити приближения си с думите: "Укоримо е, когато министър-председател разпорежда на действащ шеф на митниците да прикрива престъпления, защото бил обещал някъде. Визирам „Ало, Ваньо”. Откога връчването на подаръчна торбичка с алкохол или каквото и да е като подарък е престъпен състав?”.
В крайна сметка Узунов досега излиза сух от всеки скандал.
Дори гръмогласната прокуратура се сви и покри.
А накрая Узунов я осъди за 200 000 лв.
От доверения кръг в президентството място беше намерено и за последния главен секретар на Радев на "Дондуков" 2 - Цвета Тимева. Тя стана зам.министър на транспорта. Друг секретар на президента - Пламен Славов, пък бе сложен за зам.министър на културата. Той е заемал същия пост в правителствата с премиер Гълъб Донев, назначени през 2021 и 2022 г. Според биографията му през 1991 г. защитава дисертация на тема: "Характеристики на религиозността на българското мюсюлманско семейство (по материали от Централните Родопи)" в Института по религиознание и атеизъм към Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Бил е депутат в 38-то, 40-то и 42-то Народно събрание, от "Коалиция за България", разбирай БСП.
Последва вълна от назначения на
ключови места за събиране на пари
на доверените изпълнители, част от които са проверени през годините в служебни правителства на Радев. Така за шеф на митниците бе сложен небезизвестният Николай Шушков, който има кариера в различни политически режими, а през 2016 г. оглави инициативния комитет в Благоевград за избор на Румен Радев за президент. Шушков е с богата професионална биография точно в митниците. Бил е митнически инспектор, началник на митнически пункт, началник на митница, директор на Регионална митническа дирекция-София. Той беше главен герой в доклад на инспектората на Агенция "Митници" за 2005-2006 г. В началото на 90-те години е началник на митница в Благоевград. След 1997 г. е освободен и работи като митнически агент на свободна практика и управител на транспортна фирма.
През 2005 г., по време на правителството на тройната коалиция, Шушков оглавява ключовата митница Кулата. През 2008 г. поема софийската дирекция на агенция. При ГЕРБ тогавашният финансов министър Симеон Дянков обособява нова голяма структура - митница Югозападна, и я поверява на Шушков. През 2010 г. шефът на агенцията Ваньо Танов го освобождава от Югозападната митница "по взаимно съгласие".
Интересно е да се отбележи, че той е завършил в Полтава, а според някои медии е бил и в академия за търговия в Москва.
В следващите години известният митничар е зам.-кмет на община Благоевград и областен управител на Благоевград. А през 2022 – 2023 г. Шушков се появява в нов ресор - зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство на Гълъб Донев. Сега отново оглави митниците - ключово място по всички показатели.
Другата приходна агенция - НАП, пък беше оглавена от Борис Михайлов. Той вече е бил начело на данъчните от август 2022 г. до юни 2023 г., по време на двете служебни правителства на Гълъб Донев. Михайлов е бивш шеф на Държавен фонд "Земеделие" - там е назначен през юни 2021 г., в първото служебно правителство на Румен Радев с премиер Стефан Янев. Тогава се разрази скандал, иницииран от ГЕРБ. Депутатът Тома Биков извади данни, че той бил арестуван като шеф на данъчната служба "Овча купел" и срещу него дори е бил внесен обвинителен акт. Самият Михайлов обяснява, че е арестуван, защото се е борил с корупцията в данъчната система. Така или иначе, той не е осъден и дори е осъдил прокуратурата да му плати 30 000 лв. за незаконни обвинения.
Интересен детайл е, че в своя декларация за участие в търговски дружества или юридически лица с нестопанска цел Михайлов е посочил, че е бил член на управителния съвет на "Ротари клуб – София център", а също и на сдружение "Ложа Ехнатон" - една от т.нар. "свободнозидарски масонски организации".
Много бързо се намери място и за бившия енергиен министър Росен Христов, който е трайно свързан със скандалния договор за пренос на газ с турската "Боташ". Той влезе в управата на "Държавната консолидационна компания" (ДКК), в състава на която влизат ВМЗ Сопот, "Авионамс", "Кинтекс", НИТИ - Казанлък, "Монтажи", "Ел Би Булгарикум", "Еко Антрацит" и др. ДКК е диспечер на огромни бюджетни средства, поради което я наричат "касичка на властта".
Иначе Христов, по-известен с прякора си Катамарана заради клиповете на яхти в социалните мрежи, е разследван за договора с "Боташ". През 2024 г. парламентът предаде на прокуратурата и ДАНС доклад по въпроса, а през 2025 г. Христов беше обект на обиск и разпит покрай въпросното разследване. Сега той се обяви за жертва на натиск, който да му попречил да обясни ползите от договора. "Когато започнах да изваждам фактите, прокуратура и КПК влязоха вкъщи, взеха цялата електроника и ми забраниха да говоря по темата. Там се играе много твърда бухалка срещу мен, за да се задуши опитът да се покаже какво е договорът и как работи", твърди Христов. Въпреки че договорът с "Боташ" е изключително изгоден и според президента-премиер Радев, точно неговото правителство инициира предоговарянето му. И всички министри се оплитат в обяснения защо това се налага.
Въпреки че бившият президент Георги Първанов се изказа неласкаво за Радев - че се снишава и няма характер, кадри на неговата партия АБВ се наместиха във властта. Зам. министър на енергетиката например стана Любомира Ганчева. Тя беше зам.председател на АБВ, после съветник на президента Румен Радев, началник на кабинета на енергийния министър Росен Христов. Разследване на "Свободна Точка" разкри, че през 2020 г. тя е била в Крим като наблюдател (от името на АВБ) на референдума за промени в конституцията, който позволи на Владимир Путин да остане президент на Русия до 2036 г.
Един от говорителите по икономическите въпроси на "Прогресивна България" в момента пък е депутатът и шеф на парламентарната бюджетна комисия Константин Проданов, който смени Първанов начело на АБВ.
Старият кадър на БСП Атанас Костадинов бе сложен за зам.-министър на околната среда и водите. Бил е зам.-министър в МОСВ в кабинетите на Сергей Станишев и на Пламен Орешарски. Той обаче се задържа за кратко на поста - беше тихомълком и без никакви обяснения освободен с писмо от премиера, пратено по куриер /по негови думи/. Надя Клисурска-Жекова, зам.-министър на труда и социалната политика, също е бивш депутат от БСП.
Няма как да не се търси връзка пък с ГЕРБ при някои от министрите, които са били или зам.министри или шефове на дирекции в министерствата по време на управлението на партията на Бойко Борисов. Такива са случаите с министрите на здравеопазването Катя Ивкова, на труда - Наталия Ефремова, на енергетиката Ива Петрова.
Особен случай се оказа новият особен управител на "Лукойл" в България
Евгени Симеонов, който смени на поста Румен Спецов, досега беше председател на Държавната агенция за метрологичен и технически наздор (ДАМТН), която е към икономическото министерство. Неговият баща е ген. Симеон Симеонов - военен пилот, бивш началник на Главния щаб на Военновъздушните сили (2005 – 2006), командващ ВВС до 2009 г., началник на отбраната до 2014 г. През 2017 г. става депутат от ДПС, когато Ахмед Доган си държи партията, а неин председател е Мустафа Карадайъ. Тук човек да се чуди ДПС ли е връзката, ВВС ли е, генералитетът ли. Братът на Евгени Симеонов - Христо Симеонов, пък е депутат от "Прогресивна България".
На мястото на Симеонов като шеф на агенцията по метрология пък бе назначен Стоян Стоев, който бе депутат от ГЕРБ-СДС в 45-ото НС.
Тук трябва да се отбележи и назначението на Людмила Петкова като зам.министър на финансите, защото тя е свързвана едновременно с Орешарски, ДПС, ГЕРБ. Малко след като дойде на власт, правителството на Росен Желязков я освободи като зам.-министър на финансите, но скоро след това я сложи начело на Агенцията за държавна финансова инспекция. Тогава от групата на Ахмед Доган възроптаха, че "целта е АДФИ да се превърне в
поредната репресивна структура в ръцете на Делян Пеевски и да е бухалка за натиск върху неудобните".
Няма как да се пропусне и слагането на доскорошния шеф на СДВР Любомир Николов за временен главен секретар на МВР. Той е работил в ГДБОП с Калин Стоянов, който е депутат от ДПС на Делян Пеевски. Именно Стоянов го сложи директор на СДВР. Николов беше единственият областен директор, който не беше сменен от тандема в последното служебно правителство Емил Дечев-Георги Кандев.
Начело на агенция "Медицински надзор" пък се върна "вечната" Иванка Динева, която бе освободена след бурно недоволство срещу работата й. Интересното е, че дори здравният министър Катя Ивкова не можа да я похвали и даде, меко казано, странно обяснение за избора си. "Аз не съм човек, който не работи по процедури и няма да позволя на моя екип да не спазва правила и да не спазва закони. Според мен всеки трябва да си носи отговорност за действията и решенията, които е взимал. Вие да не мислите, че когато някой бъде уволнен, ей така, какво се случва после, не му се търси отговорност? Трябва човек да си се върне на мястото, да си поеме задълженията и да си върши работата коректно", заяви Ивкова.
Тези думи на практика обобщават цялата кадрова политика на кабинета на Радев - мотивите и за уволненията, и за назначенията тънат в мъгла. Нито са прозрачни, нито са мотивирани. А това винаги е симптом за силна зависимост. Въпросът е кога тя ще "лъсне".
