Процедурата по свръхдефицит, която ЕК стартира срещу България, е логичен завършек на много компромиси с публичните финанси в последните години. Тя обаче не е нещо фатално и може да се използва като политическо алиби за много сериозни реформи. Предстои да видим дали кабинетът на Румен Радев ще се възползва от тази възможност и ще предприеме тежки оптимизации в държавната администрация или ще се увлече по изключения и половинчати решения.
Какво точно ще се случи вероятно ще разберем идната седмица, но първоначалната заявка бе много плаха - най-тежките системи като разходи бяха изключени от указанията за оптимизация на разходите за заплати. С откриването на процедура по свръхдефицит мнозинството смени тона и вече обещава смели и непопулярни реформи. Какви са решенията и възможно ли е да се постигне сериозна оптимизация в рамките на подготовката на бюджет 2026?
Най-набъбналите сектори - извън орязването на разходите за персонал
Няма как правителството да постигне каквато и да е било по-чувствителна оптимизация на разходи, ако не посегне на системите на МВР и МО. Първо, това са секторите с най-голям дял в разходите за заплати и с най-голям ръст в последните три години. Само няколко числа - проектобюджетът на МВР за 2026 г. (вариант на кабинета на Росен Желязков) предвиждаше 2.15 млрд. евро разходи за персонал или 4.2 млрд. лв. На толкова биха възлезли разходите за заплати при запазване на обвързването със средната работна заплата. За сравнение - през 2024 г. разходите на МВР за персонал възлизаха на 2.5 млрд. лв. Това е 67% ръст. Същата е и картината в МО - 2.7 млрд. лв. разходи за персонал за 2026 г. във вариант запазено обвързване срещу 1.68 млрд. лв. през 2024 г. Общо МВР и МО допринасят към разходите за персонал по държавния бюджет в проекта "Желязков" с 3.54 млрд. евро при общи разходи по това перо от 7.3 млрд. евро, или 48% от общите разходи за персонал.
Освен че имат огромен разход за заплати, в тези две министерства е най-големият дял на незаети щатове в администрацията (виж таблицата). За някои от тези позиции може да има аргументи да се пазят, независимо че са незаети - например в отдалечени райони, които остават иначе непокрити, но това не важи за всички в системата, особено за тези, които са в администрацията. Бойко Борисов преди време ги определи като “чантаджии”. По последни данни (източник административния регистър) числеността в МВР е 51 565 души, от които на служебен договор, тоест държавни служители са 43 741, а 7824 души са на трудови правоотношения. Със сигурност не малко от тези хора на трудови правоотношения са в пенсионна възраст. На този фон незаетите щатове в МВР са общо 4 343 души.
Кабинетът даде указания на МВР, МО и останалите силовите структури да готвят бюджет без предвидено орязване с 10% на разходите за персонал, като в указанието се сочи, че това изключение се прави само за държавните служители. Предстои да видим какво точно ще представи МВР и дали ще има сериозни оптимизации при “чантаджиите”, но така или иначе от 10%-тното правило са изключени системите с най-голям ръст.
Като към това се добавят и всички останали очаквани изключения - общини, структурите, които изпълняват делегирани бюджети, разходът по тази линия, който ще бъде спестен, няма да е голям.
Освен оптимизирането с 10% на разходите за персонал финансовото министерство заложи общ буфер от 10% по всички разходи на първостепенните разпоредители с бюджет. Тук отново има изключения - ограничението не се отнася за социалните плащания, които са много сериозен дял, и за делегираните бюджети - също голям дял. Не е ясно как МВР, МО и силовите структури могат хем да не намалят разходите за заплати, хем да ограничат общите си разходи с 10%, защото при тях перо заплати почти изчерпва бюджетите.
Ако тези структури са изключени и от този буфер, кабинетът няма да може да спести нищо. Разходите по функция общи държавни служби за 2026 година в проектобюджета на кабинета "Желязков", които са основното финансиране за администрацията, бяха в размер на 2.7 млн. евро или 2.3% от БВП. 10% оптимизиране на тези разходи се равнява на икономия от 270 млн. евро или 0.2% от БВП, изчисли депутатът от ГЕРБ-СДС и член на временната бюджетна комисия Красимир Вълчев.
Капанът "Бюджет в средата на годината"
Правителството е изправено пред големи очаквания да прави бързи оптимизации в средата на годината. Това не е лесно и е много вероятно вместо голяма административна реформа да видим половинчати мерки, поне на този етап. Ситуацията с неприет бюджет и нуждата той да се подготви бързо наистина не е най-удобната. Сметките показват, че МФ всъщност изисква от структурите оптимизация в размер не на 10, а реално на 24%. Финансовото министерство иска от ведомствата да предложат бюджет, който да е на 90% от този за 2025, но като отчетат, че вече са изминали 7 месеца от годината и реално за тях разходите са правени без подобно ограничение. За да се реши задачата математически, оптимизацията следва в оставащите 5 месеца от приемането на бюджета да е 24%, при това без отчитане на ефекта от инфлацията. Указанията обаче са едно, а какво реално ще се предложи като проектобюджет - друго.
Засега от дадените заявки личи, че автоматичното обвързване на заплатите в съдебната власт и висшето образование с ръста на средната работна заплата ще отпадне със сигурност. Съдебната власт вече обяви това, за вузовете просветният министър също даде знак, че няма да има автоматизъм, без това да означава, че няма да има никакъв ръст. Тук големият въпрос отново остават МВР и МО, които по закон би следвало да са с актуализирани заплати на база ръста, считано от 1 януари. И тук се говори за премахване на автоматизмите, но предстои да видим с каква начална дата.
Сливане на второстепенни звена или истинска реформа
Много малко вероятно е да видим в този проектобюджет истинска административна реформа. За това намекна и Румен Радев, като заяви, че няма да има чистка, а сливания на структури и орязване на незаети щатове. И най-беглият преглед показва, че със сигурност има административни структури, които могат да се закрият или слеят, но това няма да стане светкавично. Не случайно в указанията на МФ е даден срок за влизане в сила за ограничението от 10% за заплатите от 1 септември. Не помага и фактът, че през годините администрациите масово не са изготвяли функционални анализи, които да покажат къде има припокриване, неефективност и възможност за оптимизации. Тази част от годишните доклади за администрацията - за развитието на административните структури, появата на нови и разни размествания, през годините става все по-къса и формална.
Иначе и с невъоръжено око в администрацията могат да се посочат звена, звучащи като ненужни и дублиращи функциите на дирекции в министерствата. Могат например да се слеят малките агенции под шапката на министерство на иновациите - агенцията за инвестиции и тази за насърчаване на малките и средните предприятия. През годините за закриване бе нарочвана агенцията за безопасност на движението. В МС по тема развитие и реформа на администрацията работят и отделен Институт за публична администрация, и Съвет за административна реформа, от който в последните години не сме видели никаква полза. Някои малки структури, които вероятно могат да се преобразуват, има и в други министерства, но големите числености са другаде.
С някои от най-големите щатове са агенции, които следват териториалното деление. Тези структури няма как да се преобразуват при този брой на областните градове, или поне не сериозно. Такива са големите агенции към МТСП - за заетостта и социалното подпомагане, АПИ към МРРБ, областните дирекции на земеделието и т.н. Териториалните звена са много и няма как да се окрупняват без голяма реформа. Никой не е давал знак, че смята да прави такава.
Темата за консултативните съвети направо не е за повдигане - тук и МС сигурно не може да се ориентира кой точно го консултира, макар че тези структури са съвещателни и членовете им не получават възнаграждения. Можем само да гадаем обаче с колко месеци затлачват едно или друго управленско решение. По данни от годишния доклад на администрацията за 2025 действат 80 консултативни съвета - 20, създадени от правителството, и 60 - със закони.
