През 2025 г. участието на Китай в инициативата „Един пояс, един път“ достигна най-високото си ниво и това се дължи най-вече на сектора "нефт и газ".
Според доклад на Центъра за зелено финансиране и развитие обемът на енергийните проекти, включително инвестиционни и строителни договори, достига 93,9 млрд. щ.д. миналата година – повече от два пъти повече в сравнение с 2024 г. Само нефтът и газът съставляват около 71,5 млрд. щ.д., което е три пъти повече от предишните рекорди и представлява 74% от енергийните проекти в чужбина – най-високия дял на изкопаемите горива от 2014 г. насам, пише Dialogue Earth.
Това е
мащабно завръщане към природния газ и петрола,
но със структурна промяна. Вместо да придобиват преки дялови участия в нефтени и газови находища, китайските фирми залагат на договори за инженеринг, доставки и строителство, при които един изпълнител носи пълна отговорност за проекта.
Предстои да се види обаче как дългосрочните, въглеродоемки активи ще оцелеят в условията на затягащи се глобални екологични норми, променящи се търговски правила и местни предизвикателства в управлението.
Мегасделките
Данните за 2025 г. не сочат вълна от много на брой нови проекти. Бумът всъщност се дължи на големи големи сделки, като две от тях съставляват почти 60% от общата сума (71,5 млрд. долара). Става дума за индустриалния парк „Огидигбен“ в Нигерия и разработването на нефтени и газови находища в Република Конго.
Проектът „Огидигбен“ на стойност 20 млрд. щ.д. обхваща преработка на газ и свързана с това инфраструктура, производство на електроенергия, обработване на алуминий, производство на торове, нефтохимически продукти и метанол. Китайската национална корпорация за международно сътрудничество в химическата промишленост в проекта е свързана с разработването, финансирането и строителството, а не с придобиването на дялово участие в активи от сектора на проучването и добива.
Междувременно Република Конго подписа споразумение на стойност 23 млрд. долара с китайската „Уин Уа“ за разработване на нефтените и газовите концесии „Банга Кайо“, „Холмони“ и „Кайо“ (сухоземни находища и свързаната с тях производствена инфраструктура). Проектът включва и инфраструктура за преработка на втечнен природен газ, бутан, пропан, както и системи за производство на електроенергия на място и за управление на водните ресурси. Нефтеният сектор на Конго вече е ориентиран към износ, като Китай е сред основните му пазари.
Една от причините, поради които тези проекти се реализират в момента, е търсенето от страна на приемащите държави. В Нигерия газът се разглежда не само като експортна стока, но и като суровина за торове, нефтохимикали, производство на електроенергия и се. В Конго споразумението с „Уин Уа“ е по-пряко свързано с добива на нефт и газ, като също така включва газови деривати, предназначени както за вътрешно потребление, така и за износ. И в двата случая китайските компании могат да предложат нещо, което е политически привлекателно: и капитал, и пакет от инженерни услуги, оборудване и реализация на проекта.
Според доклада през 2025 г.
договорите за строителство в инициативата „Един пояс, един път“
са съставлявали около 60% от китайското участие, в сравнение с около 40% за инвестициите. Тази тенденция е била още по-изразена в енергийния сектор, където сделките за строителство са съставлявали около 80% от участието. В нефтения и газовия сектор картината не е еднородна: все още се наблюдават големи инвестиции, но дейността, свързана с газа, е била предимно строителна, като не са идентифицирани капиталови инвестиции.
Западните институции за публично финансиране и агенциите за експортно кредитиране
затегнаха ограниченията
за проектите, свързани с изкопаеми горива. Партньорството за преход към чиста енергия, започнало по време на климатичната конференция COP26 през 2021 г., ангажира подписалите го правителства да не подкрепят международния енергиен сектор, използващ изкопаеми горива.
Но западните компании продължават да бъдат активни, особено при офшорните операции. Например „Шел“ продаде своето нигерийско дъщерно дружество за наземни операции през 2025 г., но обяви, че това ще ѝ помогне да фокусира портфейла си в Нигерия върху дълбоководните и интегрираните газови проекти.
Интересът на западния капитал е намалял само към големи, политически сложни или рискови наземни инфраструктурни проекти, свързани с изкопаеми горива. Но китайските фирми са в добра позиция да работят в тази сфера - с опита си в инженерните услуги, доставката на оборудване и реализацията на мащабни проекти. Държавните компании са склонни да бъдат по-активни в дейности, свързани със строителството, докато частните фирми изглеждат по-склонни да поемат пряк инвестиционен риск в избрани случаи, отбелязва докладът.
Финансовият модел на инициативата „Един пояс, един път“ се развива. Ранният етап - с големи заеми, подкрепени от държавата, отстъпва място на по-предпазливата политика на Пекин. В някои случаи рисковете се прехвърлят към приходите от проектите, частните инвеститори, споразуменията, обезпечени с ресурси, или местните партньори, отбелязва Ян Лиан, старши научен сътрудник Глобалната китайска инициатива към Бостънския университет.
Нови предизвикателства
Индустриалните проекти, свързани с газа - производството на торове, електроснабдяването и местното производство, намаляват зависимостта от вносни промишлени суровини. Но търговската и регулаторната среда се променят. Механизмът за корекция за въглеродни емисии на ЕС – с вносна такса върху стоки с голям въглероден отпечатък – влезе в окончателния си етап през 2026 г., като засяга пряко стоки като торове и алуминий. Ако проекти като „Огидигбен“ произвеждат стоки, попадащи в обхвата на механизма, въглеродната интензивност може да се превърне в пречка за достъпа им до европейските пазари,
Но Китай наскоро разшири обхвата на нулевите мита, като включи 53-те африкански държави. За производителите, които се сблъскват с по-ограничен достъп до европейските пазари, Китай би могъл да се превърне в още по-важна дестинация.
Управлението на околната среда на местно равнище
става критичен въпрос. Големите газови, нефтохимически и нефтени проекти изискват строга регулация по отношение на емисиите, използването на вода, изтичането на метан, контрола върху замърсяването, използването на земята и въздействието върху местните общности. В страните, където регулаторният капацитет е ограничен, рисковете са свързани не само с климата, но са и от местно естество. Замърсяването, недостатъчното разкриване на информация, неравномерното разпределение на ползите и дългосрочните задължения могат да надскочат първоначалния политически ентусиазъм по отношение на тези проекти.
Очаква се китайските фирми да продължат да се ангажират с проекти, при които плановете за индустриализация на приемащата страна, възвръщаемостта на ниво проект и структурите за споделяне на риска ги правят икономически привлекателни.
