Едно изказване на просветния министър хвърли в смут директори и учители. Проф. Георги Вълчев заяви, че ще предложи промяна на модела на финансиране на училищата, известен като "Парите следват ученика". Същата заявка направи и премиерът Румен Радев. От думите им обаче не стана ясно какъв точно модел обмисля министерството, нито с какво ще бъде заменен сегашният, освен че ще е насочен към "качеството, възпитанието, дисциплината, патриотизма и изграждането на личности" (Радев). А липсата на яснота логично отвори широко поле за интерпретации - включително че МОН възнамерява да премахне този принцип и делегираните бюджети, които вървят с него. Какво всъщност може да промени МОН и какви биха били последствията за училищата?
Какво загатнаха министър и премиер?
"В рамките на 1 г. ще предложим промяна в модела на финансиране в образованието. В момента той е фокусиран върху броя ученици. Това прави несигурни учителите в по-малките училища и заплатите, които получават, са различни", коментира проф. Вълчев пред Нова тв. По думите му това изкривява системата и дори поведението на учителите - те крият отсъствия на учениците и избутват в по-горен слаб слабите ученици, които не владеят български език, за да не загубят финансирането за тях.
"Обсъдихме можем ли да заменим изчерпания вече модел "Парите следват ученика" с друг, в чийто център да бъдат не количеството ученици и избутването им до 12. клас, а качеството и изграждането на личности. Труден въпрос, за който досега никой нямаше смелост. Но министърът на образованието отговори уверено, че можем да го направим", заяви и Радев.
Сред мотивите за бъдещата промяна са още - учителите да са "спокойни за своя статут", както и "да получаваме адекватна информация, защото изкривявайки я, не можем да очертаем какъв е проблемът и да търсим неговите решения". Доколко обаче тези аргументи оправдават промяна в цял модел на финансиране? От синдикат "Образование" вече реагираха, че не приемат учителите да бъдат обвинявани за отсъствията на ученици от училища с голям брой ромски деца - проблем, с който не може да се справи не само МОН, но и много други институции. "Дори и частичното присъствие в училище на тези ученици е нещо незаменимо за тяхното гражданско израстване. Нека не им отнемаме това право, за да спестим пари!", апелираха оттам.
Отдавна парите не следват само ученика
"И в момента финансирането не е изцяло според броя на учениците. Чистият модел "Парите следват ученика" приключи през 2012-2013 г., когато се въведоха 3 стълба на финансиране - според броя на учениците, броя на паралелките и вида институция", коментира Диян Стаматов, председател на Съюза на директорите в средното образование. По думите му 70-80% от парите в образованието се дават за брой ученици и това няма как да е иначе, тъй като има разлика дали в училището има 500 ученици или само 50. Освен това, към финансовата формула последните години е добавен и коефициент за уязвими ученици, който дава възможност училищата с много уязвими деца да получават допълнително средства.
Бившият образователен министър Красимир Вълчев също посочва подобно съотношение. Според него около 73-74% от финансирането на едно училище зависи от броя на учениците, около 11% - от броя на паралелките, и около 10% - от институцията, като третият компонент не зависи от големината на училището, а отчита постоянните разходи. Именно чрез него, според Вълчев, до голяма степен е решен проблемът с недофинансирането на малките училища. "Във формулата има и регионален коефициент - колкото по-отдалечено е едно училище, толкова по-голяма добавка получава", коментира още той.
Според него ако се иска промяна, вероятно ще трябва да се увеличи тежестта на броя паралелки. "Ако финансирането на директорите зависи от броя на паралелките, те ще искат да ги увеличат, да направят повече маломерни паралелки и да вземат повече пари. Не е сигурно дали това ще е по-добре, пак ще има избутване на учениците напред, което е по-добре от изключването им, но ще е по-разходно неефективно и няма да се реши въпросът с качеството", коментира той.
Плюсовете на делегираните бюджети
Според Вълчев делегираните бюджети са дали на училищата по-голяма финансова автономия, стимули за ефективност и възможност за оптимизиране на разходите, което от своя страна е позволило увеличение на учителските заплати. "16 хил. служители с дублиращи функции бяха освободени от системата през 2008 г.", припомня той.
Като недостатъци на делегираните бюджети Стаматов посочва, че част от общините не прилагат предвиденото преразпределение на парите между институциите и така се създава усещане за несправедливост, както и че демографският проблем у нас води до драстично намаляване на учениците в различни райони и ограничава възможностите за развитие на някои училища. Предимствата им обаче според него са повече - децентрализация на финансирането в образованието; автономност на образователните институции; предвидимост на средствата за финансовата година и отговорност на директора за финансовото управлението на институцията.
"Да премахнем модела "Парите следват ученика" - но кого да следват парите?", попита във фейсбук и Милко Багдасаров, дългогодишен директор, участвал в разработването на делегираните бюджети. Той коментира, че философията на идеята е била децентрализация - парите да бъдат в училището, а директорът и училищното ръководство да могат да ги управляват според приоритетите на институцията. Именно финансовата самостоятелност според него е дала на директорите възможност да вземат решения според конкретните потребности на училището, вместо да търсят одобрение за всеки разход.
"Делегираните бюджети нямат алтернатива, ако искаме директорите и училищата да имат реална финансова самостоятелност. А що се отнася до вътрешното преразпределение на елемента "Парите следват ученика" - или по-точно до процента от стандарта за всеки ученик - това е по-скоро козметична промяна, която не би трябвало да се представя пред българското общество като фундаментална реформа на образованието. А и да не забравяме, че бъдещето принадлежи на проектна и програмно финансиране", смята той.
"Без делегиран бюджет няма училищна автономия. Ако броят ученици не е компонент от формулата, това би създало предпоставка училищата да записват по-малко деца. Записаните вероятно ще получават повече внимание, но пък ще имаме повече необхванати, т.е. „изпаднали/избутани зад борда“, като най-засегнати ще са учениците от уязвими групи", казва Траян Траянов от "Заедно в час". По думите му няма и доказателства, че именно моделът на финансиране води до порочни практики в системата. А слабото място на системата ни, както посочва доклад на Сметната палата от 2024 г., е неефективността на МОН по разработване на методология за определяне на образователните резултати, която не дава възможност за финансово стимулиране на училищата, които осигуряват високо качество и за целенасочена финансова подкрепа на институциите, които имат ниски резултати".
Кога ще дойде ред за качеството?
Ако има единомислие по темата, то е, че в сегашния модел липсва компонент за качество. "Опити за въвеждането му започнаха още от 2021 г. Говореше се около 10% от финансирането да бъде обвързано с качеството. Пандемията обаче стопира донякъде разговорите за надграждането на модела", коментира Стаматов. По думите му сложното в случая е, че е много трудно да се измери качеството във всяко училище. "Т.нар. елитни училища приемат с висок бал, но накрая учениците излизат с по-нисък бал. Тогава излиза, че тези училища би трябвало да получат по-ниско финансиране", казва той. Според него некоректно се смята, че само малките училища са затруднени финансово. От голям недостиг на средства страдат и големи училища като СМГ и езиковите гимназии, които стриктно спазват максималния брой факултативни и избираеми часове, съответно плащат на учителите за тях, поради което стипендиите за учениците им са с 30 евро по-ниски от тези например в професионална гимназия със средни резултати на ученици 3.50.
Че измерването на качеството не е никак лесно свидетелства и Красимир Вълчев. Той посочва, че по време на управлението му са разработвани множество варианти, но някои от тях дават несправедливи резултати, като оценката на училищата, работещи с трудни ученици, е била занижена. Сред проблемите е и че националното външно оценяване не е създадено за подобна цел. Той допуска да се търси механизъм за оценка на добавената стойност на училищата, без тя да бъде обвързана пряко с инспектирането, което според него се движи бавно.
"Трябва да се говори много внимателно за финансирането, защото ни костваше 10 г. да въведем делегираните бюджети. Не може изведнъж да се смени системата. Да, трябва да има компонент за качество, но той да се въведе с малък процент, за не се окаже пагубен ефектът за бюджета на училището", апелира Стаматов. Проблемът според него в момента не е как ще разпределим парите, а колко ще са те, защото за първи път т.г. за сферата на образованието е предвидено намаление на средствата - от 4.8% на 4.7% от БВП, а за догодина се очаква свиване до 4.5%.
"Проблемът с делегираните бюджети е липсата на достатъчно средства от БВП за образование, а не толкова принципът, че средствата следват ученика", заявиха наскоро и от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Според тях от сегашния принцип липсва компонентът "брой учители", който те многократно са предлагали. "Размерът на единния разходен стандарт, по който се финансират образователните институции, е обратно пропорционален на големината на общината. По-добър модел на финансиране би бил този, който осигурява допълнителни средства на училищата с малко ученици и недостатъчен бюджет. Но категорично това не трябва да става за сметка на други училища", казват още от синдиката, припомняйки ангажимента на кабинета учителските заплати да достигнат 125% от средната брутна работна заплата.
Буря в чаша вода
Въпреки заявките на МОН, засега очакванията на експертите към ведомството не са големи по простата причина, че броят на учениците няма как да се изключи от уравнението. Едно е да имаш 500 ученици, съвсем друго - 1500, за което са нужни повече учители, съответно повече средства за заплати. Скептицизмът се подхранва и от въпроса дали ведомството има необходимия административен капацитет да промени из основи модел, който е обмислян и апробиран с години. Истинска реформа би била въвеждането на работещ механизъм за измерване на качеството, така че училищата и учителите да получават средства според реалната работа и ефекта, който постигат. Именно това би било същинската промяна - не просто да се премести тежестта от един компонент към друг, а да се въведе финансов модел, който едновременно гарантира стабилността на училищата, подкрепя малките институции и насърчава качественото образование. В противен случай настоящият шум около промяната с основание може да се окаже просто "буря в чаша вода".
