"Лягам да спя и светът се променя", казва Чън Тянюй. Неговият свят със сигурност се променя. 28-годишният мъж е в крак с най-новите технологии, защото прекарва свободното си време във фабрики, които в момента са в процес на автоматизация. По този начин черпи идеи какво да приоритизира, когато се подготвя за лекциите по изкуствен интелект (ИИ) и роботика, които води.
Пред Чън Тянюй около 30 студенти пишат код. Един от тях трака яростно по клавиатурата, докато погледът му се плъзга от екрана към робота: "Идеята е роботът да хване тази цилиндрична част и да я премести там", казва той. Отряд индустриални роботи чакат да бъдат програмирани, а в друга част на залата група студенти се опитват да разработят роботизирани медицински инструменти. Докато ги напътства, Чън заявява: "Ако не сте полезни за света на изкуствения интелект и роботиката, тогава определено ще бъдете сред елиминираните".
За младежите в тази зала това е стъпка или по-скоро скок към бъдеще, което Китай щателно изгражда: планът на Си Цзинпин срещу 20 млрд. долара да постави страната начело на иновациите и в пряка конкуренция със САЩ. Доказателствата са навсякъде - в Техническия институт в Ханджоу, едно от няколкото огромни, специално построени професионални училища, чиято цел е изграждане на поколение технологично грамотни инженери. Кампусът се намира в покрайнините на бившата имперска столица, чийто футуристичен силует е само първият намек за ролята на град акато глобален технологичен център. В цялата страна има повече от два милиона роботи, които работят в китайските фабрики, което е повече от всяко друго място в света, като броят им продължава да расте с изключителна скорост.
Ангажиментът на Китай със сигурност ще промени света. Страната вече доставя роботи собствено производство по целия свят, а повече от половината от индустриалните роботи в света се произвеждат в Китай. По-малко ясно е въздействието на подобна мащабна автоматизация вътре в самата страна, която е в сърцето на световното производство, търговия и иновации. Какво означава това например за човешката работна сила в Китай? И как бихме могли наистина да измерим цената на тази трансформация в рамките на един политически режим, който контролира информацията толкова строго?
Бъдещето на китайските работници е несигурно в индустриалната революция, която светът наблюдава - соларни мрежи, пикови часове, безшумни електрически превозни средства, машини, които тичат по-бързо от Юсейн Болт. През уикенда Китай беше домакин на вторите Световни игри за хуманоидни роботи, по време на които машините са боксираха, спринтираха и маршируваха.
Онова, което подхранва този спектакъл, е по-малко видима революция, случваща се във фабриките и класните стаи. Екип на Би Би Си посети индустриални обекти, в които се сблъсква с роботи, които не изглеждат като хора, не танцуват и не скачат на сцената, а заваряват, боядисват, сглобяват и работят денонощно без почивка или привилегии. Някои са предназначени да изграждат още роботи. Екипът разглежда и академии, в които се обучават хората, които ще работят рамо до рамо с новата роботизирана работна сила.
Поточна линия от около 30 мъже и жени на средна възраст завинтват, пробиват и полират емблематичния продукт на CRP Technology - робот, който изпълнява различни промишлени задачи. В залата присъстват четирима млади инженери, струпани около конзола, като се опитват да разгадаят кода за прототип на нов робот, за който се надяват да помогне за изграждането на други роботи.
Един от тях, 31-годишният Пан Кай, който е част от екипа за научноизследователска и развойна дейност, бута елегантния роботски скелет през стаята, защото бъдещата работна сила на Китай не е съвсем готова да се разхожда самостоятелно. Засега тя може да извършва само прости повтарящи се движения, като например сканиране на QR код. "Може би след още половин година ще може да изпълнява и други задачи", казва Пан. Това е дълъг път и екипът празнува всяка малка победа. За девет години компанията CRP Technology е наела около 300 души, за да изграждат роботизирана работна ръка, която да бъде пригодена към нуждите на дадена индустрия и да помогне за изграждането на автомобили, електроника или вятърни турбини. Фирмата твърди, че един робот може да бъде програмиран да изпълнява повече от 90% от повтарящите се задачи.
Инженерите също така се чудят дали някой ден ще успеят да заменят работната сила в самата компания. "Искаме нашият нов робот да бъде като човешко същество. Надяваме се, че ще може да мисли самостоятелно. Имаме нужда точно от такива роботи, защото може би след 10 години няма да имаме достатъчно работници в Китай", казва Пан.
Застаряващата работна сила е друга причина Пекин да бърза да революционизира фабриките си. До 2035 г. повече от една трета от населението на Китай ще бъде над 60 години, според официални оценки. Надеждата е, че ускорената автоматизация ще запълни тази нарастваща празнина в работната сила, преди тя да започне да се отразява на вече забавящата се икономика. Скоростта на прехода е ключова. Около 120 милиона души все още работят в производствения сектор. Ако Китай се движи твърде бързо, това може да нанесе катастрофален удар на милиони работници, които зависят от заплатите във фабриките.
"На теория машините могат да работят по 24 часа в денонощието, което със сигурност е предимство в сравнение с човешките възможности. Но машините също така изискват поддръжка. Всеки ден ни е нужно време за това и всеки месец производствената линия също изисква проверка и ремонт", казва Цао Ли, вицепрезидент на производителя на електрически превозни средства Leapmotor.
Все по-популярни в Европа и Обединеното кралство, бюджетните, технологично ориентирани автомобили на компанията се сглобяват във фабриката в Ханджоу, като роботите подпомагат процеса на всяка стъпка. В края на поточната линия се появяват още хора.
Компанията има над 25 000 работници и стотици от тях нанасят последните щрихи, докато блестящите нови автомобили преминават покрай тях. Ще дойде ли ден, в който те вече няма да са необходими? "Напълно е възможно", казва Цао. "Това може да се случи сравнително бързо. В цеховете, включително при щамповането, заваряването и боядисването, ние сме постигнали на практика 100% автоматизация", казва той.
Китай има предимство пред САЩ благодарение на огромната си производствена база. Мотори, батерии, електроника, зъбни колела, сензори - всичко необходимо за изграждането на тялото на един робот е на разположение. "Китай също така има идея, има план. Тази страна знае къде иска да бъде след пет години, тя планира на най-високо ниво, но действа по региони и общини", казва д-р Сузане Билер, генерален секретар на Международната федерация по роботика. "Ако искате да построите робот в Шънджън, там има цяла екосистема. Отнема ви по-малко от час, за да си набавите компонентите, необходими за направата на робот. В Европа това може да ви отнеме до седмица", твърди Билер.
Тя обаче признава, че макар китайците да са добри в изграждането на тялото, САЩ все още са водещи в разработването на "мозъка", което включва разработването на изкуствен интелект за програмиране на роботи. И въпреки това китайски фирми - от DeepSeek до Moonshot, представят нови модели с изкуствен интелект, които според тях могат да се конкурират с водещите американски фирми.
Ето защо Китай инвестира в създаването на поколение студенти, които се учат да си представят бъдещето. В Техническия институт в Ханджоу децата могат да започнат обучение от 15-годишна възраст, а учебният материал и базата са зашеметяващи. Има цяла сграда, посветена на двигателите и аеронавтиката, на друг етаж студентите работят, за да запазят Китай в челните редици на обработката на редкоземни метали - друга изключително важна стока в битката с Вашингтон. Някои виждат това като решение на високия процент на безработица сред младите хора в Китай, като всеки пети се бори да си намери работа. "Нашите ученици са търсени и дори определени компании може да ги харесат, за да ги наемат на работа, след като завършат. Те изобщо не трябва да се тревожат за работа, а като част от обучението им провеждаме различни съревнования", казва Чън. "По-добре е да намерите подходящата за вас работна позиция в рамките на технологичната вълна. В процеса на прогрес непременно ще настъпят структурни промени и тези структурни промени са точно там, където се намират бъдещите възможности за работа на студентите", казва той.
Но Китай все още е изправен пред сериозни икономически предизвикателства, сред които имотната криза, която продължава да се проточва, до огромния дълг на местното правителство и постоянно ниско потребление. Не е ясно дали и как рекламираната от Пекин революция ще поправи тези проблеми и е трудно да се прецени как хората, чиито работни места са застрашени, се чувстват относно настъпващата промяна. Дали роботите ще създадат просперитет за тях или просто ще отнемат работните им места?
"Моите ученици ме питат какво ще се случи в бъдеще. Отговарям им, че не знам. Технологиите се променят толкова бързо, но не можем просто да стоим неподвижни и да дремем. Трябва да продължим напред, за да видим какво сме способни да направим", казва Чън.
Водени от подхода с отворения код, при който стартиращите компании в областта на изкуствения интелект споделят своя код, така че и други да го използват, китайските иновации успяха да наваксат по-бързо от очакваното, въпреки контрола върху износа на критично важни усъвършенствани чипове от страна на САЩ. Анализаторите смятат, че следващият етап от тази надпревара ще се определи не от това кой има най-добрия езиков модел, а от това кой може да вложи този интелект в милиони машини.
