Близо 95% от учениците вече използват изкуствен интелект за учебни цели, като близо 1/2 от тях го правят интензивно - всеки ден или няколко пъти седмично. Залугата за това обаче не е на българското училище - то не успява да догони развитието на новите технологии и да е на висотата да обучава в тях младите. Това показва доклад от проекта "Изследване на организационната, технологичната и педагогическата готовност за интеграция на изкуствен интелект в българските училища, представен днес в София тех парк.
Проучването е изготвено между октомври 2025 г. и март 2026 г. от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) по поръчка на министерството на образованието и науката. То обхваща 10 038 ученици, 1767 учители и 210 директори от 63 училища в цялата страна. Идеята е резултатите от него да послужат за диагностика и да подпомогнат създаването на ясни правила за използване на изкуствения интелект, за защита на личните данни, за преодоляване на различията в достъпа до технологии между отделните училища и за развитие на нови модели на преподаване и оценяване.
Един от важните изводи в него е, че българските училища не започват от нулата. В системата вече има натрупан опит, желание за експериментиране и редица добри практики, но отделните училища напредват с различна скорост и имат различни възможности, посочват от МОН. По думите им изследването показва, че технологията се е превърнала в част от ежедневието на младежите. 56% споделят, че са се научили да използват изкуствен интелект напълно самостоятелно, докато 6,5% посочват училището като мястото, където са придобили тези умения. Това означава, че реалното използване на ИИ изпреварва формалното обучение и поставя училището пред предизвикателството да задава рамката, в която учениците изграждат отговорни и устойчиви навици за работа с новите технологии, признават от МОН.
Просветният министър проф. Георги Вълчев коментира, че когато се появи нова технология, се отключват и страховете на хората. "Когато една система е изпълнена със страх, тя е тревожна и резултатите не са добри. Затова трябва да намерим верния път с помощта на изследвания като днешното и на дискусиите, които ще проведем", каза той. По думите му учителите ще имат водеща роля при въвеждането на изкуствения интелект в учебния процес, а задачата на образователната система ще е да създаде ясни правила и необходимата подкрепа, така че новите технологии да се използват отговорно и в полза на учениците.
Как учителите ползват ИИ
Учителите имат базова грамотност за ИИ, става ясно от данните. При педагозите най-висока готовност към момента има при използването на изкуствения интелект в административните дейности, където ползите са най-бързо измерими. Най-често ИИ се ползва при подготовката, особено за планиране на уроци и създаване на задачи. Методическото му внедряване в реалния учебен процес обаче остава ограничено. Анализът отчита разлика от 0,58 пункта между високата теоретична подготовка на учителите (4,20) и реалното прилагане на изкуствен интелект в учебния процес (3,62). От това може да се направи извод, че училищата имат нужда от повече практически капацитет - методическа подкрепа, ясни процедури и хора, които да подпомагат процеса на внедряване. Там, където има визия, тя следва да бъде подкрепена и с устойчиви вътрешни правила, така че добрите практики да се превърнат в част от ежедневната работа на училището.
Припомняме, че МОН вече предложи визия за въвеждането на ИИ в училищното образование, рамка за ИИ грамотност в училищното образование, както и промени в учебните програми.
