Сривът по математика вече е на всички етапи - в 4., 7. и 10. клас. Това показват резултатите от националните външни оценявания в края на тези три класа, обявени днес от министерството на образованието и науката в прессъобщение.

Специално при 7-класниците, при които изпитът е с най-голям залог заради кандидатстването за гимназия, средният резултат от теста по математика е едва 38,45 точки от 100 т., при 42,74 за м.г. По български език нивото остава същото - средно 55,26 т., при 55.91 т. за м.г. Според МОН данните показват устойчивост и съизмеримост в равнището на подготовка по български език и литература в годините, както и необходимост от повече работа за развитие на математическото мислене и функционалната грамотност на учениците, които очевидно се справят по-успешно със задачи, които проверяват усвоени знания, отколкото с такива, които изискват анализ, аргументация и прилагането им в нови ситуации. 

7. клас

Средният резултат от НВО по български език в края на 7. клас се запазва в диапазона от предходната година - 55,26 т. (с около половин точка по-надолу от 2025 г., но по-висок от 2024 г.). Учениците се справят по-успешно със задачи за разпознаване и избор на верен отговор, отколкото със задачи, изискващи самостоятелно формулиране, редактиране, интерпретация, аргументиране и създаване на текст. Високи резултати се наблюдават при задачи, свързани с разбиране на явно заявена информация и разпознаване на литературен герой или творба, затруднява ги прилагането на езикови знания в контекст и извеждането на смислови зависимости в литературен текст. От МОН отчитат нужда да се засили работата върху практическото приложение на езиковите знания, литературната интерпретация и продуктивните речеви умения. Особено внимание следва да се отдели на краткия аргументиран отговор, редактирането, преразказа с дидактическа задача и уменията за логическо структуриране на текст, подкрепен с ясни смислови и езикови връзки.

По математика средният резултат от изпита е едва 38,45 точки. През тази година изпитът включваше по-голям брой задачи с кратък свободен отговор, които изискват учениците да достигнат до решението с повече усилия, без възможност за избор или налучкване. "Именно подобни промени във формата традиционно водят до по-ниски резултати в първата година от въвеждането им. Средният резултат е с около 4 точки по-нисък спрямо 2025 г., а подобна тенденция беше отчетена и през учебната 2022/2023 г., когато тестът отново включваше задачи с кратък свободен отговор, когато средният резултат беше 35,29 т.", обясняват от ведомството.

Оттам поясняват, че докато при задачи с алгоритмичен характер постижимостта е сравнително висока, при задачи, изискващи анализ, математическо моделиране и интегриране на знания, тя спада. Учениците се справят по-успешно със задачи, основани на добре познати модели за решаване, отколкото със задачи, поставени в практически контекст или изискващи самостоятелен избор на стратегия. Това е особено отчетливо при задачите, свързани с вероятности, финансова грамотност и комплексни геометрични зависимости. Различия се очертават и в степента на овладяване на отделните съдържателни области: по-добри резултати се наблюдават при алгебричните задачи, докато геометричните задачи, задачите за вероятности и тези с практическа насоченост поставят значително по-високи изисквания към учениците и водят до по-ниска успеваемост.

4. клас

4-класниците са изкарали средно 76,4 т. на теста по български, което е с около 5,5 т. повече от м.г. Това според МОН показва овладени основни езикови и литературни компетентности. Високата постижимост (70,87 %) е регистрирана на задачата с творчески характер, което показва, че децата притежават добър речников запас и умеят да го използват за създаване на  кратък текст. По-неуверени са при отговор на въпроси, свързани с теория - напр. определяне на сродни думи или откриване на думи, които съдържат само корен. Очаквано най-ниска е постижимостта на задачите, изискващи изразяване и аргументиране на мнение.

По математика средният им резултат е 62,9 точки, или 6,5 точки по-надолу. Учениците показват добре овладени знания и умения за прилагане на основните аритметични действия, като най-висока е успеваемостта при задачите за събиране, изваждане, умножение и деление. По-сериозни затруднения се наблюдават обаче при задачи, представени в нестандартен контекст и изискващи няколко последователни стъпки за достигане до решението, както и при геометрични задачи, заради които и резултатите спадат. Анализът показва необходимост от по-силен акцент върху развитието на математическото мислене, рационалните стратегии за пресмятане и прилагането на знанията в нови ситуации, отчита МОН.

10. клас

10-класниците традиционно имат най-ниски средни резултати. По български те са постигнали 45,49 т., или с около 2 т. по-малко от 2025 г. Като цяло са овладени уменията за разбиране на нехудожествен текст, за извличане на информация и за разпознаване на езикови или литературни понятия. Затрудненията на учениците са свързани с аналитичното мислене, формулирането на теза и аргументацията ѝ. Нужен е по-силен акцент върху аналитичното четене, работата с текст и таблица, преобразуването и редактирането в контекст, установяването на междутекстови връзки, казват от МОН.

По-слаби и оценките им по математика - през тази година десетокласниците за първи път решаваха интегрален тест, който освен математически знания проверяваше и умения за прилагането им при задачи от природните науки чрез кратки свободни отговори. Средният резултат от НВО по математика в края на 10. клас е 30,34 точки, или с около 5 точки по-нисък спрямо 2025 г., но поради съществената промяна във формата на изпита двете години не могат да бъдат пряко сравнявани, казват от МОН. Те ще послужат като отправна точка за проследяване и анализ на постиженията при новия модел на оценяване. Анализът показва, че учениците се справят успешно със задачи, изискващи прилагане на усвоени алгоритми и стандартни математически процедури, но изпитват затруднения при задачи, които предполагат логическо разсъждение, анализ на условието, избор на математически модел и комбиниране на знания от различни области. Най-сериозни затруднения се наблюдават при задачите по комбинаторика и теория на вероятностите.

Региони

Според диаграмата няма значителни размествания сред първите три по резултати региони - София-град, Смолян и Варна. Традиционно в тази група се включват Бургас, Пловдив, Габрово, Русе. На другия край на диаграмата отново са региони като Сливен, Разград, Шумен, Видин, към които се е включил и регион Монтана. Спрямо 2025 г. при всички региони се отбелязва намаляване на сумарните резултати, което се дължи на по-ниските резултати от НВО по математика и за трите випуска.

На този фон най-нисък спад отбелязват Видин, Перник, Кюстендил, Кърджали и Враца, като при Видин и Перник сумарно за шестте теста от НВО резултатът е с около 4,5 т. по-висок от сумарния резултат от НВО през 2025 г. За това допринасят по-високите сумарни резултати по БЕЛ на редица региони, като най-отчетливо повишение се забелязва при Добрич, Монтана, Враца, Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Перник.