Има теми в образованието, които периодично излизат на преден план, но заради полярните гледни точки трудно достигат до определено развитие. Подобна тема е националното външно оценяване в 4. и 10. клас, за чието отпадане синдикатите настояват открай време. Направиха го отново и покрай тазгодишната кампания - синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" наскоро апелира изпитите в края на тези два класа да отпаднат, защото не водят до реални последици за учениците. Това, че нещо не се използва по предназначение обаче, определено не значи, че трябва да го премахнем. Ако стрелката показва проблем, не демонтираме уреда, за да не виждаме тревожния сигнал. Повдигането на въпроса дава удобна възможност да се погледне отново към целите и смисъла на НВО за четвъртокласници и десетокласници.
Стресира и не служи за вход в гимназиите, махнете го!
Като основен аргумент за отпадане на НВО след 4. и 10. клас от синдиката посочват "липсата на реални последици от резултатите". "Резултатите от изпита след 4. клас не участват в приема на масовото училище и не определят бъдещото образователно развитие на учениците. Същото важи и за НВО след 10. клас, което не е свързано с достъп до следваща степен и не влияе върху дипломирането", казват от синдиката. Според тях тези изпити произвеждат статистическа информация, която рядко се превръща в конкретни политики за подобряване на качеството на образованието, а учениците, учителите и родителите понасят последствията от подготовката и организацията, без да получават реална образователна полза. "Вместо началният етап да развива увереност, мотивация за учене и положително отношение към училището, той се превръща в период на тревожност и страх от неуспех", казват от "Образование" за ефекта от НВО при малките ученици.
Друг техен аргумент срещу изпитите е, че НВО стимулира частните уроци. "Все повече семейства инвестират средства в допълнителна подготовка още в началния етап на образованието. Това задълбочава социалните различия между учениците и поставя в по-неблагоприятно положение децата от семейства с ограничени финансови възможности. Така НВО косвено създава усещане, че редовното училищно обучение не е достатъчно за успешно представяне, което подкопава доверието в българското училище", казват те. Добавят и огромния човешки и финансов ресурс, нужен за организацията на въпросните изпити, който според тях би могъл да бъде насочен към дейности с пряк ефект върху качеството на обучението.
"Не оспорваме необходимостта държавата да разполага с инструменти за измерване на образователните резултати. Според нас обаче това може да се осъществява чрез представителни изследвания, мониторингови механизми и национални анализи, които не натоварват ежегодно всички ученици в страната. Настоящият модел на НВО в 4. и 10. клас не предоставя достатъчно добавена стойност, която да оправдае неговата цена за системата и обществото", мотивират се те.
Диагностика - да, но трябват и реални мерки за подобряване
Основните цели на оценяването са дефинирани в училищния закон - "диагностика на индивидуалните постижения и на напредъка на ученика и определяне на потребностите му от учене и на областите, в които има нужда от подкрепа", както и "мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване качеството на образование". Друг е въпросът колко от тях се постигат.
От МОН наблягат на важната диагностична функция на изпитите и на това, че те дават "обективна", според тях, информация за степента, в която учениците са усвоили знанията, уменията и компетентностите, заложени в държавните стандарти. "НВО в 4. клас в момента е единственият измерител на базовата грамотност в края на етапа, а въз основа на резултатите се приемат ученици на места от държавния план-прием в 5. клас в математическите и природо-математическите гимназии. Изпитът в края на 10. клас е обвързан с края на задължителното по Конституция образование и дава възможност за измерване на придобитата функционална грамотност в ключови области. Резултатите могат да служат и за балообразуване при приемането на ученици от училища от обединените училища за продължаване на обучението в 11. клас. Освен това в 10. клас при положени по желание изпити от НВО по чужд език и по дигитални компетентности има възможност при постигане на определен резултат да се впише равнище на владеене на езика по Общата европейска референтна рамка за езиците (ОЕЕР) и на равнище на дигитални умения по Европейската рамка за дигитални компетентности (ЕРДК). Също така резултатите се отразяват в съответния документ за завършен етап", обясняват от МОН за какво се ползват изптитите.
И още: "След тях се извършват подробни анализи на национално, регионално и училищно ниво - анализират се както общите резултати, така и представянето по отделни задачи, типове компетентности и характерни грешки на учениците. На тази основа се планират мерки за подкрепа на училищата и се усъвършенстват самите изпитни инструменти, дават се възможности за синхронизиране на външното и вътрешното оценяване и за планиране на адекватни стъпки за повишаване на качеството на образованието и свиване на „ножицата“ между различните училища и региони", аргументират се от министерството. Щеше да е хубаво, ако действително се вземаха всички тези мерки, в които министерство уверява. Ако това беше така, вероятно щяхме да го усетим по по-добрите резултати.
"За да са наистина независими и обективни, стандартизираните външни оценявания трябва да отговарят най-малкото на три основни условия - да са изготвени професионално от специалисти в сферата на създаването на тестове; да се провеждат в спокойна за учениците среда и резултатите от тях да нямат последици за самите ученици. Българските изпити не отговарят на нито едно от тези условия. Те се правят година за година, трудно позволяват сравнимост на резултатите, оценяват най-вече наизустена информация, прагът за получаване на тройка е несериозно нисък и често са съпътствани от медийна истерия и родителски смут", казват от "Заедно в час". "Дори четвъртокласниците живеят с натиска да се “подготвят” за НВО, защото точките от него се вписват в удостоверението им за завършен начален етап на основното образование. Стига се до абсурда медиите да наричат външното оценяване на 11-годишните “малките матури”, внасяйки допълнително напрежение около един по замисъла си диагностичен инструмент за измерване на това как се справя държавата в сферата на образованието", допълват оттам.
От организацията смятат, че за да изпълни външното оценяване истинските си цели, дори не е нужно всички ученици да минават през него. "Достатъчно е да се направи на извадков принцип, без предварително оповестяване, без камери, без теглене на варианти в ранни зори в Министерството на образованието и науката. Това ще спести и голяма част от сериозния бюджет, който се отпуска за организиране на българските национални външни оценявания", смятат оттам.
Ще се откажем ли от профилактични изследвания, ако лекарят не предлага правилната терапия?
НВО е предимно диагностичен инструмент. Ако диагнозата не е последвана от лечение, логично е да се търси проблемът тук, а не в диагностиката. Да премахнем НВО, защото резултатите не водят до адекватни политики, е като да спрем профилактичните изследвания, защото лекарят или здравната система не е назначила правилното лечение. Изпитите в края на 4. и 10. клас. действително не изпълняват качествено предназначението си - резултатите, показващи дефицити по региони, училища и отделни компетентности, често остават на ниво данни, вместо да служат за управление на системата. Това обаче не означава, че са излишни, а просто, че се нуждаят от реформа. Проблемът не е в измерването (макар че много може да се спори точно за формата му), а в начина, по който държавата използва, или по-точно не използва, събраната информация. В система, в която липсват достатъчно обективни механизми за сравнение на резултатите между различни училища, населени места и поколения ученици, НВО е един от малкото инструменти, които дават сравнително надеждна картина на реалното състояние на образованието. Ако премахнем измерването, няма да решим проблема с ниските резултати - просто ще престанем да ги виждаме.
Много по-смисленият дебат би бил как НВО да бъде променено, така че да стане по-полезно и мотивиращо за ученицит, както и какво следва след резултатите. Може да се мисли в много посоки - добавяне на повече практически задачи за прилагане на знания, от които учениците да виждат смисъл, задължителни планове за действие на ниво училища и региони, задължително проследяване на взетите мерки и на резултатите от тях, както и на добавената стойност на училищата, насочване на ресурси според резултатите (една от най-болезнените теми) и т.н.
