Сериозни промени очакват бъдещите седмокласници. Още от новата учебна 2025/26 г. на изпита по математика в края на 7. ще има задачи от 6 учебни предмета. Освен по математика, учениците ще трябва да отговарят и на въпроси, от областта на биология, химия, физика, география и човекът и природата. Това предвижда проект на заповед на просветния министър за определяне на учебните предмети, които ще участват интегрирано в националното външно оценяване по математика и природни науки в края на 7. и на 10. клас. Тази и още други мащабни промени, очакващи гимназистите, бяха представени на пресконференция от просветния министър Красимир Вълчев.
Целта на промяната, по думите на просветния министър Красимир Вълчев, е ограничаване на културата на заучаване и подпомагане на децата да усвоят умения за живота и за професиите на бъдещето. "Целта не е да направим изпитите по-трудни или по-лесни, а да ги направим по-практични", заяви министърът. Според него така ще се намали рентабилността на частните уроците, защото няма да се може да се ходи на частни уроци по всички предмети, а напротив - ще трябва да се наблегне на природните науки в прогимназиалния етап в училище. "Искаме да дадем ясен силен сигнал на учениците, че трябва да учат с разбиране", заяви още министър Вълчев.
За да се чувстват спокойни и да имат достатъчно време за осмисляне на условията на задачите, времето за работа ще бъде увеличено с 15 минути за седмокласниците (така изпитът ще бъде с обща продължителност от 180 минути), а за десетокласниците - с 30 минути (общото им време ще бъде 120 минути). Шестте задачи от природни науки ще включват базови знания и компетентности, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и човекът и природата за седмокласниците.
"Няма да има сложни понятия, нито необходимост да се наизустява теорията по съответните предмети за изпита от НВО", подчерта министър Вълчев. По думите му целта не е да се затрудняват учениците, а да се предприемат плавни стъпки към учене с разбиране чрез решаване на практически задачи, които ще са им нужни и полезни и занапред в живота. "Интегрални задачи означава, че в тях ще се изискват базови знания и умения, свързани с предметите по природните науки. Няма да се изисква наизустяването на нито едни закон - ако дадена задача изисква да се прилага даден закон, той ще се предостави на учениците. Това не значи, че не трябва например да изучават закона за Джаул-Ленц или закона на Ом, но той няма да е в теста", даде за пример той.
Ще се обмисли и изпитът по български език и литература в 7. клас да включва задачи от областта на обществените науки (история и обществената част от географията), но това ще стане най-рано от по следващата година.
НВО 7 клас
Тестът по математика в 7. клас ще е 180 минути и ще включва общо 24 задачи, от които 18 задачи (с избираем отговор и със свободен отговор), проверяващи компетентности по математика; и 6 интегрални задачи (с избираем отговор и с кратък свободен отговор), които се решават с помощта на умения, придобити чрез обучението по математика, но проверяват и компетентности, заложени като очаквани резултати по останалите учебни предмети биология, химия, физика, география и човекът и природата).
НВО 10 клас
Тестът по математика и природни науки в края на 10. клас през учебната 2025/26 г. също ще е под формата на тест от 120 минути, интегриращ 5 учебни предмета - математика, биология, химия, физика и география. Той ще включва общо 18 задачи, от които 12 задачи ще проверяват компетентностите по математика; а 6 задачи (с избираем отговор и с кратък свободен отговор) - тези по останалите предмети,
В гимназията - 12% повече часове по български, 25% повече по математика
МОН публикува и предложение за промяна на учебните планове (едва след дискусия ще се предложат конкретни промени в съответната наредба), чийто акцент е намаляване на часовете по чужд език в гиманзия (но запазване на нивата B1 и B2) и увеличаване на часовете по общообразователна подготовка, за да се осигури широка основа от знания за учениците. "Часовете по чужди езици в 8-12. клас при интензивно и разширено изучаване на чужд език са повече от тези по български език и литература и повече отколкото по математика и природни науки, взети заедно. Това изкривяване се получава както от действащите рамкови учебни планове, така и от експанзията на профил „Чужди езици“ и на паралелките с интензивно и разширено изучаване на език", се казва в предложението. "Говорим единствено за увеличаване на часовете по български, математика и природни науки, а не на учебното съдържание", подчерта министър Вълчев. Той обясни, че се дава повече време за същия учебен материал, което ще осигури възможност за задълбочено учене и осмисляне - за повече упражнения, за затвърждаване на знанията, за преговаряне, за анализиране и развиване на критично мислене.
Предложението на МОН е часовете по български език и литература и по математика да се увеличат и в двата гимназиални етапа. Общото увеличение по български език и литература ще е с 12%, а по математика - с 25%. Целта по български е да се даде повече време в 11. и 12. клас за упражнения, дискусии, подготовка за матура и включване на повече автори по преценка на учителя, а по математика - да се осигури повече време за упражнения и подготовка за изпити и матура и възможност за „разтягане“ на учебното съдържание в 7-12. клас (вкл. качване на съдържание от 7. клас по-нагоре с цел освобождаване на време и в 7. клас).
Наред с това общият брой на часовете по всеки от предметите в областта на природните науки (биология, физика и химия) ще се увеличи в първи гимназиален етап с по 22%, по география и икономика - с 11%, а по история и цивилизации - със 7%, което според МОН създава предпоставки за по-балансирано разпределение на темите и повече време за затвърждаване на знания и за упражнения в 8. и 9. клас, без да се увеличава учебното съдържание За гражданско образование също са предвидени с 50% повече часове, като само тук е предвидено ново съдържание - в областта на здравното образование и придобиване на компетентности, свързани с първо работно място, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, социално подпомагане, формиране и управление на публични финанси.
С предложените промени се запазва концепцията част от общообразователната подготовка да приключва в 10. клас, а в последните две години учениците да се фокусират главно върху отделни предмети, които отговарят на техните интереси и са свързани с бъдещата им реализация. Идеята на МОН обаче е да има по-малко часове за профилирана и съответно професионална подготовка в 11. и 12. клас.
Профилираната подготовка в 11. и 12. клас се ограничава в рамките на 16 ч. (или с 20% по-малко часове), като на всеки от профилиращите предмети се предоставят поне по 3 ч. за задължителните модули и поне по 1 час - за избираем модул, което значи редуциране на учебното съдържание на задължителните модули и понижаване на степента на трудност и научна дълбочина на очакваните резултати. Предлага се увеличаване на броя на избираемите учебни часове в 11. и 12. клас извън часовете за профилирана и професионална подготовка, което означава разширена възможност на училищата да избират към кои предмети да насочат тези часове. Сред идеите е и сваляне на част от съдържанието на професионалната подготовка от втори гимназиален етап (11.-12. клас) в класове от първи гимназиален етап (8 -10. клас), наред с акцент върху базови професионални знания и умения, които да се вместят в намаления брой часове.
Заедно с това се предлага да се премахне съществуващото към момента прекъсване в 8. клас в паралелките с интензивно изучаване на чужд език на изучаването на редица предмети като история, география, физика, химия и биология. Целта е чрез включване на тези часове в 8. клас да се постигне по-добър баланс в натоварването им по тези предмети в класовете от първи гимназиален етап, като за сметка на тях се намали чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка.
Предвидено е да се запазят трите основни начина за изучаване на чужд език - интензивно, разширено и базово, като се намали общият брой часове за тази подготовка, без това да пречи достигането на съответното ниво в края на средното образование. Интензивно изучаване на чужд език в 8. клас ще има само в училищата, в които в 9. и 10. клас се изучават предмети на съответния език. Останалите училища могат да предлагат изучаване на чужд език само разширено или базово.
Предложението е всички тези промени в рамковите учебни планове да влизат в сила последователно, като от 2026/27 г. да се прилагат само за учениците в 8. клас. През 2027/28 г. ще се приложат за 8., 9. и 11. клас. А от учебната 2028/29 г. - за всички ученици от гимназиалната степен.
