Българското училище живее в безкраен сериал от изпити и кухи статистики, чийто единствен краен резултат е поредното разочарование. Тазгодишното национално външно оценяване (НВО) в 7. клас затвърждава усещането, че образованието ни се е превърнало в истинска трагикомедия. Идват матури след матури, минават един след друг изпити, тестове. Отчитаме някакви точки и оценки. Обещават ни анализи и промени. И накрая всичко си върви по старому. Какво друго може да се каже за тазгодишното НВО в 7. клас?
"Лек спад" - или кога нормализирахме посредственото?
По български език и литература средният резултат на седмокласниците ни е 55 точки (от максимални 100 т.), колкото успяват да постигнат и предните випуски поне през последните 3 г. По математика той е едва 38 точки, или 4 т., по-малко от м.г., като в различните години резултатите по този предмет варират с между 3 до 5 т. нагоре или надолу. Представянето може да се нарече по различни начини, за да не звучи унизително - "незадоволително", "посредствено", "средна работа", "на границата" и т.н., но не и "нормално", нито пък "лек спад" (както го обяви министър проф. Георги Вълчев). Кога точно среднячеството и петдесетте точки станаха "норма" в българското училище? Намаляването на и без това слабите резултати си е направо трагедия.
Когато сривът се опакова институционално като "лек спад", истината бива заметена под чиновническите евфемизми. А тя е, че образованието ни е в бавна катастрофа. С подобни формулировки само рискуваме да лекуваме тежко заболяване с хомеопатия. Или пък да обясняваме малко по-високите резултати с "целенасочената работа на регионално и училищно равнище и на натрупвания през годините" (министър Галин Цоков преди 3 г.). Не е ясно защо това натрупване не даде своя плод и през 2026 г. По тази логика вече трябваше да имаме поне 60 т. по български и близо 50 т. по математика. По-слабите оценки пък се обясняват от МОН с повечето отворени въпроси, в които решението не може да се налучка, или пък с по-практическите, изискващи прилагане на наученото знание. Подобрение тук не може да се очаква само с натъкмяване на въпросите, а с много работа от отделните учители за превръщане на знанията в умения.
Кога най-после ще се промени форматът на изпита?
Не минава национално външно оценяване, за което експертите да не посочат основния му недостатък - липса на съпоставимост при резултатите от различните години. Казват го не само наши специалисти, но и външни наблюдатели, в лицето на ОИСР. Констатацията на организацията е, че България няма национален инструмент, който да проследява образователните резултати във времето, а тестовете, които се дават на учениците, всяка година са с различна трудност, т.е. те са обективни и никой не знае дали резултати се подобряват или влошават, както и с колко. Логичният въпрос е защо след като няма вътрешен капацитет, МОН не възложи на външни експерти да изготвят стандартизирани тестове, както се правят по света? Толкова пари се наливат за щяло и нещяло, финанси би следвало да се намерят и за направата на читави тестове. Засега новият екип в МОН не е обелил дума по темата.
По същия начин няма яснота предвиждат ли се промени в сбърканата философията на изпитите след 7. клас, които хем имат диагностична функция, хем служат за прием в гимназиите. През годините този въпрос също често е поставян на обсъждане, като една от идеите е той отново да се раздели на две части - едната да е по-общообразователна и да измерва степента на постигане на държавните образователни стандарти, а другата - с по-високо ниво на трудност, да отсява желаещите за елитните гимназии. Трудно е да отгатне дали МОН предвижда подобно нещо. Също както не знаем какво мисли ведомството относно включване и на други предмети в изпитите, а не само български и математика. Вторият опит на бившия просветен министър Красимир Вълчев да въведе такава промяна се провали, също както и първият му опит - преди доста години, когато анонсира интегрални изпити. Като изключим яростната родителска съпротива и в двата случая причина за това бе политическата нестабилност и падането на правителствата, в които участваше. "Прогресивна България" обаче има пълно мнозинство. Ако пожелае, може да обяви интегрални изпити за след 3 г., когато никой родител няма да може да обжалва заради липса на предвидимост. Може, ако имаше визия в тази посока. Засега такава не се забелязва. Чули сме единствено, че се предвиждат промени в изпитите след 4. и 10. клас, но какви, с кого ги обсъжда министърът, е загадка.
Стигнахме ли дъното по математика?
Дъното беше стигнато през 2023 г., когато седмокласниците изкараха 35 т. на изпита по математика. Следващата година резултатът се вдигна до 42 т., което бе отдадено на увеличеното време за работа върху първата част от изпита. През 2025 г. той се задържа на това ниво, но т.г. резултатите разбиха илюзиите, че става дума за трайна тенденция на подобрение. Напротив - с тазгодишните 38 от 100 точки учениците отново се сриват, близко до рекордно ниските резултати от преди 3 г. И едва ли може да очакваме друго, имайки предвид, че нищо от това, за което призовават родители, учители и експерти не се е случило. Достатъчно е да започнем от формата на НВО-то, за който учениците масово не се подготвят в училище, а на частни уроци, където тренират до припадък с пробни тестове, т.е. с право може да се каже, че той измерва повече финансовите възможности на родителите, отколкото знанията на децата.
От години се тръби за претоварените учебни програми, които не дават място за упражнения. Учители споделят, че не материалът е толкова непосилен, колкото няма време за преговор и затвърждаване. Предлагат преместване на част от материала от 5. клас в 4. клас, когато се "тъпче" върху сравнително лесни задачи. Но също така от години чуваме как МОН работи по нови учебни програми, които така и не виждаме. По същия начин, след настояване от родители бе свалено ограничението броят на местата в математически гимназии в 5. клас да не може е над 2% от всички четвъртокласници в областта. Но реално - само на хартия, защото според новия текст това може да се случи "при наличие на материално-техническа база и обезпеченост на обучението с педагогически специалисти". А в София, където е най-сериозният недостиг на места по математика, материалната база не стига.
По този повод преподаватели настояха за разкриване на повече математически паралелки в обикновените училища, за да може повече неприети след 4. клас в математическите гимназии да получат добра подготовка по математика и природни науки. Те дори предложиха механизъм, позволяващ във всеки район на София да се селектират най-добрите училища, на които да се позволи да разкриват повече паралелки по държавен прием. Но това не бе прието. Вместо това (от предния кабинет) бе предложено превръщането на математическите гимназии в специализирани - мярка, която според някои щеше да превърне математиката и точните науки в привилегия на подбран елит, обричайки останалите на посредственост.
А какво прави МОН относно липсата на подготвени учители по математика? Не изготвя специална методология за преподаване на математика в паралелките с разширено изучаване на математика в средните училища, нито пък планира учителите по математика да бъдат по-добре платени от тези по физическо например, както предлагат математици. Вместо това създаде програма за 1.5 млн. лв. "Бъдеще за таланти" за изграждане на мрежа от национални и регионални школи за подготовка на олимпийци. Похвално е, че така се подкрепят учители по математика, информатика и природни науки, като най-опитните педагози предават методите си на по-младите колеги. Това обаче няма да реши проблема с липсата на интерес към математиката на общообразователно ниво, а само ще разтвори ножицата между елита и всички останали. От "Заедно в час" също настояват за различни мерки - стандарт за качествено преподаване, реална подкрепа за начинаещите учители, повече практика и промяна в подготовката на бъдещите студентите по педагогика и т.н. Уви, предложенията им засега остават на ниво идеи.
Къде са решенията?
Няма ги, поне засега. А ако има най-подходящ момент, в който да се предприемат сериозни реформи, това е в началото 4-годишен мандат, който се предполага да е пълен заради пълното мнозинство, което има "Прогресивна България". Просветният министър проф. Георги Вълчев казва, че първо трябва да се изговорят проблемите такива, каквито са, а не да ги скриваме зад кухи фрази. Но проблемите се знаят от години, те нямат нужда от ново изговаряне, а от действия.
Ако министърът не ги знае, може да му ги посочи всеки учител. Проблем са безумните учебни програми и учебници, които дори педагозите не отварят. Проблем е преподаването в клас, което е от ерата на индустриалната революция. Проблем е фалшивата квалификация и атестация на учителите, нестандартизираните изпити, които дори МОН не знае какво мерят, частните уроци, чийто мащаб едва ли някой ще изкореним, ако не реформира националните оценявания. Проблем е липсата на методика за оценка на добавената стойност в училища, от която всеки министър бяга като опарен, както и уравниловката в заплащането на учителите, която демотивира тези, които полагат реални усилия. Проблем, не на последно място, са и някои вечни служители в образователното ведомство, чиито действия са тема табу. За тях загатна пред "Капитал" Наталия Митева, която бе зам.-министър на образованието в три правителства. Макар и не с конкретни имена, тя посочи ясно механизма, заради който всяка образователна реформа буксува - на документи всяка промяна е "осъществена" изрядно, но дойде ли време за конкретни действия, те се стопират от вездесъщи и несменяеми началници във ведомството.
Недопустимо е в началото на мандата да не сме чули конкретна визия на управляващите за най-тежките проблеми в системата на средното образование, която, както правилно посочи министърът, е "спряла". "Открит и честен диалог"? При това чак в "следващите години"?. А не, мерси! Наслушахме се на такива. Очакваме конкретни мерки, които работят, а не имитират дейност. Още наесен.
