Една образователна тема успява неизменно всяко лято да разпали страстите - ученическите ваканции. Достатъчно е МОН да публикува проекта на график на учебното време за догодина и споровете започват - колки дни да е Коледната ваканция, кога да е пролетната, не може ли повече дни за есенната. В дискусиите дали да преместим два-три дни от една ваканция в друга обаче често се губи най-същественото - логиката на цялостната структура на учебната година, която десетилетия наред се променя само козметично. В резултат учениците ни продължават да са натоварени повече и от родителите си, нямайки нито една истински пълноценна ваканция от поне 2 седмици през учебната година, за сметка на предългата лятна ваканция, в която забравят и малкото, което са научили.
Защо МОН брои и съботите и неделите във ваканциите?
Сред често повтаряните упреци е начинът, по който министерството отчита ваканциите. Родители и директори отново поставиха въпроса защо съботите и неделите продължават да се включват в тяхната продължителност. Есенната ваканция например изглежда три дни, но реално допълнителният неучебен ден е само един - 2 ноември, тъй като другите два са събота и неделя. Коледната ваканция е от 24 декември до 3 януари, но реално не е 11 дни, а само 4 дни - от 28 декември до 31 януари, защото останалите са редовни почивни дни за всички граждани. Т.нар. "междусрочна" ваканция е от 30 януари до 2 феврури, но без уикенда почвиката за учениците е само 2 дни. А пролетната не е от 9 дни (3-11 април, както предлага МОН), а реално 5 дни.
"Ако не се броят, какво ще се промени реално? В нормативните документи се броят учебни дни", коментира фейсбук потребител. Вероятно нищо няма да се промени, но няма и нужда да се създава фалшиво усещане за по-дълги ваканции, отколкото учениците всъщност получават. Ако махнем редовните почивни дни, реално ще им останат едва 12 дни почивка за цялата учебна година.
Изпитите за 7. и 12. клас да са след края на учебната година
Редовно искана промяна е свързана с изпитите. Родители и учители настояват националното външно оценяване за 7. клас да се изтегли след приключване на учебната година, която за седмокласниците да свършва на 15 юни, а не в края на юни. Причината е, че всички са твърде изморени и след изпитите - в останалите дни до края на годината - не правят нищо. Майка споделя във фейсбк, че близко нейно дете е имало насрочено класно след НВО. "Това решение е абсурдно - децата, родителите и учителите по български и математика са тотално изцедени емоционално след тези безумия", казва тя. "След 15-ти юни е пълна загуба на време. Особено за 7-ми клас, които юни преди НВО не ходят масово на училище, а след НВО вече нямат сили за последни изпитвания и оформяне на годишни оценки", подкрепя друга.
"Дните за НВО и ДЗИ да са петък и понеделник, защото с това провеждане в сряда и петък на практика правят четвъртъка неефективен ден. Като добавим и многото празници през май и ваканция през април, на практика вторият срок става силно накъсан и това води до загуба на фокус", е друго разумно мнение във фейсбук.
Месец май - тежко им на родителите
Всяка година в МОН са изправени пред дилемата да слеят ли пролетната ваканция с Великден. Тази година това се случи, но за догодина предложението е пролетната ваканция да бъде през април. В резултат на това през май се получава голямо накъсване на учебни и неучебни дни. Великден и Гергьовден през 2027 г. се падат съответно на 2 май, неделя и 6 май, четвъртък. За да се слеят, трябва от някъде да се вземат 2 учебни дни. Единият вариант е да се удължи учебната година с 2 дни - нещо, което МОН не е предпочело, но даде заявка да коригира, ако надделее това виждане в обществения дебат. В такъв случай пролетната ваканция би била от 30 април до 9 май.
През май неучебни са още дните на матурите - 19 и 21 май, както и 24 май. Много често се получава, че от изпити, балове и почивни дни, децата почти не са на училище през май - рядко изкарват цяла седмица в клас. "Как се справят родителите да отгледат децата си през май месец е пълна мистерия за мен. В провинцията е лесно, но в София е цяло чудо!", възкликна родител. "Трябва да се прекрати това безумие през май - "един ден учим, три не учим". Не виждам защо училище с 1000 ученици трябва да не учи, защото няма и сто човека са на изпит", смята друг.
Сред честите настоявания от родители са още - да се предвидят истински ваканции в средата на всеки срок - на есен и пролет, за да може всички да си поемат глътка въздух; Коледната ваканция да е по-дълга, или да има още 1 седмица зимна ваканция, в която децата да отидат на ски; между сроковете да се планират поне 5 дни заради традиционното нашествие на грипа. На тези искания от МОН обикновено вдигат рамене: "Дните в учебната година не могат да бъдат намалявани под нормативно определения брой". Въпросът е: Защо? С мнозинството в парламента "Прогресивна България" може да ги промени чрез редакции в училищния закон, както намери за добре, стига да има визия. Сериозните промени в училищния график обаче изискват непопулярни решения, около които трудно се постига консенсус.
Свещената "крава" 15-ти септември
Всяка дискусия за училищния календар неизбежно стига до датата 15 септември. За едни тя е неприкосновена традиция и символ на българското училище. За други обаче това е поредната "свещена крава", която пречи на по-разумен график. В случая с графика за догодина Асен Александров, председател на Сдружението на ръководителите в средното образование, предложи гъвкавост в двата края на учебната година - няколко дни по-рано започване и няколко дни по-късно завършване, но не по рано от 12 септември и не по-късно от 2 юли. "Не печелим цели седмици - печелим от 2-5 дни. Точно колкото трябва. Защото тези дни не изчезват във ваканция „ей така". Те запълват разпокъсаностите там, където календарът и без това се разпада на парчета - около Коледа, около Великден, пролетната ваканция и в накъсания от национални празници май. Вместо "ден учиш, ден почиваш, ден мост" - събираме тези дни в едно и правим истински, свързани паузи", предложи той.
Изказването му обаче тутакси се натъкна на коментари от рода: "Не пипайте 15 септември - този свещен ден". Не е без значение и агрументът, че навлизането в юли ще означава обучение в най-горещите дни на годината, когато и без това ефективността на часовете е ниска. "1-2 дни в началото на юли и 1-3 дни преди 15 септември не са аргумент срещу една нормална майска пауза. Това не е по-малко учене - това е същото учене, подредено умно. Стига да спрем да фетишизираме календара", коментира той. Действително, ако не спрем с подобни отживелици, българското училище никога да няма да влезе в 21 век. Вярно е обратно и другото - 2 дни повече, добавени към същия модел, който отдавна дефекти, също няма да решат проблемите.
15-те дни по семейни причини - "трън в окото" на учители
Покрай календара отново изплува темата за възможността родителите сами да извиняват отсъствията си. Според директора на 119-о училище Диян Стаматов е трудно да се обясни защо МОН определя едва 11 делнични ваканционни дни за всички ученици, а всяко семейство разполага с още 15 дни отсъствия по семейни причини. Според него това поставя въпроса дали балансът между учебното време и почивката е добре преценен. Родители обаче защитиха 15-те дни, чиято идея е те да се ползват не за семейни екскурзии, а за случаи на леки неразположения, когато не е необходимо родителите да търсят медицинска бележка. Активистът Ирина Манушева припомни данни, получени от МОН, според които няма увеличение на отсъствията след въвеждането на мярката, което означава, че не се използва масово за злоупотреби.
Кога ще дойде време за изцяло нова органзиация на учебната година?
На фона на ежегодното местене на дни оттук оттам, не остава време за по-сериозния разговор за цялостната философия на учебния календар - кога да започва и свършва учебната година и как по-балансирано да са разпределени периодите на учене и почивка. Защото българските ученици живеят в парадокс - хем учат най-малко от връстниците си в Европа като брой часове, хем са с една от най-дългите летни ваканции, хем са изключително натоварени през учебната година, през която имат по няколко миниатюрни ваканции, в които дори не успяват да превключат на режим почивка от домашни.
Смисълът на ваканцията не е просто децата да не ходят на училище, а да сменят ритъма си на живот, да спортуват, играят и развиват интереси, за които през учебната година не остава време. В периодите на почивка мозъкът има възможност да обработи и затвърди наученото, а децата да се възстановят от продължителното умствено натоварване. Добре планираната ваканция намалява стреса и риска от прегаряне, повишава мотивацията за учене и позволява на учениците да се върнат в клас по-концентрирани и по-ангажирани. Когато почивките са твърде кратки и разпокъсани, те трудно изпълняват тази функция и често се превръщат само в няколко дни без учебни часове, но не и в истинско възстановяване.
Затова в редица държави учениците учат 6 или 8 седмици, след което следват 2 седмици ваканция, в които те могат реално да си починат. Подобни модели работят в части от Нидерландия, Германия, Австрия, Франция и някои скандинавски държави, където учебната година е разделена на по-кратки учебни периоди с редовни междинни ваканции. Целта не е учениците да учат по-малко, а да учат по-ефективно. За учителите по-добре разпределените ваканции също биха означавали повече време за подготовка, оценяване и планиране вместо непрекъснато натрупване на задачи до всяка следваща ваканция или изпитен период.
У нас подобен подход също би разпределил по-балансирано натоварването, месец май ще престане да бъде почти неучебен месец заради изпити и празници, а тримесечната лятна ваканция, която неизбежно ще трябва да се скъси, няма да води до толкова големи пропуски в знанията. Подобни по-равномерни цикли на обучение и почивка обаче у нас звучат като чудо. Неслучайно из форумите родители мечтаят "за истински и добре разпределим едносменен режим, който позволява и повече почивки за децата в рамките на деня, и повече свобода на учителите и училището за преподаване, предмети, спорт, култура" (Яна Алексиева, Асоциация "Родители").
Можем да си помечатем още за сериозна дискусия за броя учебни дни за всеки етап и випуск, за определянето на неучебни дни от различни органи и по различни поводи, за провеждането на екскурзии и цветни училища в учебно и неучебно време (Величка Таседжикова, директор на 38-мо училище). И за нова учебна програма, достъпно съдържание на учебниците, модерни изпити, разумно оценяване, за насочване на вниманието към това как да организираме учебната година така, че всеки учебен ден и час да имат смисъл и реална полза за учениците, както и за решаването на куп други проблеми, поставящи българските ученици на дъното на международните образователни класации.
