"Образователната система не подготвя кадрите, които търси бизнесът. Заявките, които по места дават нашите работодатели за разкриване на паралелки по дадени професии, се удоволетворяват от гимназиите едва на 10%".
Това съобщи Росица Стелиянова, директор "Програми и проекти" в Асоциацията на индустриалния капитал в България на дискусия за образованието, организирана от "Продължаваме промяната".
Сред причините за това са липсата на преподаватели по съответните професии и на прием на паралелки по тях в професионалните гимназии, които са изключително многопрофилни. "В селскостопанска гимназия, например, има само една паралелка, свързана със селското стопанство. Другите са по икономика, финанси, готварство и др., но не и по това, за което е създадена гимназията", коментира Стелиянова.
По думите ѝ регионалните управления по образованието често вдигат ръце относно желанията за бизнеса, тъй като освен липса на преподаватели няма и достатъчно финансиране за въпросните паралелки, както и адекватна материална база.
Сред проблемите, които се открояват у нас, са липсата на трудови навици и практически умения сред завършващите, както и на подкрепа на по-слабите ученици от по-силните им връстници, което е разпространена практика в чужбина (т.нар. "вътрешно менторство"). "55% от децата у нас са в професионалното образование, но все още определени професии в техниката са силно непривлекателни. Всички искат да стават ИТ, а не заварчици. Все още се смята, че езиковото и математическото образование е най-престижно, не се работи достатъчно и с родителите", смята експертът.
Предозиране
"Приемът в ИТ сектора е раздут. Сега е модерно да се готвиш за ИТ, а не за стругар или заварчик. Ако не друго, тези ученици ще повишат дигиталните си умения. Но малко от заетите в ИТ сектора са с професионална квалификация - повечето са висшисти. Освен това работодателите в момента търсят много повече хора с професионално образование, а не толкова с висше", коментира и Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
Според нея обаче проблемът е, че заради предозиране в дадени направления има недостиг в други - на места, например, няма нито една бройка за пом.-възпитатели в дуално образование, макар такива кадри да се търсят много.
"Бизнесът търси строители и шивачи, а техникумите предлагат ресторантьори и икономисти. За 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалните гимназии подготвят малко (под 1% от приема) или никакви кадри. Става дума за част от здравните професии, като болногледач, парамедик и др. В София съсредоточаването на услугите е ясно, профилираните гимназии са силни. Но в голямата част от страната индустрията осигурява благосъстоянието и доходите", посочи още Славова.
"Наблюдаваме залитане децата да учат програмиране. За целта е нужен математически талант - от 25 деца само 5 разбират за какво става въпрос. Навсякъде в София има паралелки за компютърен техник, софтуерен техник, системно програмиране, роботика. Защо е нужно това?", попита и инж. Людмила Иванова, дългогодишен учител в професионална гимназия по електроника.
По думите ѝ целта на гимназиите е с тези професии да привлекат повече деца, но икономиката има нужда и от други професии и специалности. "В други държави, ако ученик се запише в професионална гимназия, сключва договор с работодател за стаж. Има 3 месеца стаж, 3 месеца обучение, като стажът се заплаща. Затова там интересът е голям", посочи тя.
Мерки
От АИКБ апелират да се даде възможност на бизнеса да участва реално в писането на учебните програми, във всяко училище да има кариерен консултант, или поне обучен за целта учител, да се въведе задължителен стаж за гимназистите, както и да се разработи национална карта на професионалното образование, която да покаже с каква база разполагат 422-те професионални училища у нас, какви професии предлагат, колко преподаватели имат и каква е икономиката в съответния регион.
