Неравномерен прием и разминаване между предлаганите специалности и потребностите на пазара на труда. Това са част от изводите от анализи на пазара на труда в пет региона на страната – Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен, изготвени от Българската стопанска камара по проект „Заедно за устойчива заетост“. Данните показват, че професионалното образование има потенциал да бъде по-пряко свързано с регионалната икономика, но за целта план-приемът трябва да бъде реалистично планиран, наблюдаван и адаптиран не само според предпочитанията на учениците и резултатите от предходни години, а и според доказаното търсене на кадри от страна на местния бизнес.
Данните покриват 6 учебни години - от 2019/20 до 2024/25 г., в които са анализирани утвърден прием, реализиран прием и издадени свидетелства за професионална квалификация. Бургас изпъква с най-висока степен на реализация - средно около 93% от планираните места са запълнени за периода. Във Враца коефициентът на реализация на план-приема се повишава от 66,1% през 2019/20 г. до над 83% в периода 2020/21 - 2022/23 г., след което леко намалява до 80,3% през 2024/25 г. В област Добрич реализацията е по-колеблива - през 2024/25 г. 72% от планираните паралелки са запълнени, което е по-добре от онези 65% в началото на периода, но е спад спрямо 2023/24 г. - на практика над 1/4 от утвърдените места през последната година остават незаети.
По-тревожно е в Шумен - през първите пет учебни години коефициентът на реализация е средно 79%, но през 2024/25 г. намалява до 67,5%, т.е. близо 1/3 от утвърдения план-прием остава без реализация. Най-сериозна структурна криза има в област Смолян, където реализираният прием е средно около 300 ученици при средно около 550 утвърдени места, т.е. коефициентът на реализация е едва около 54%. За областта е характерно не само частично незапълване, а и наличие на професии, при които утвърденият прием изобщо не се реализира.
От БСК заключават, че бъдещото планиране на приема в професионалното образование следва да отчита не само броя на утвърдените места и тяхната реална запълняемост във времето, но и степента, в която предлаганите професии отговарят на потребностите на местния бизнес. Според тях високият интерес е важен индикатор, но той не може да бъде самостоятелно основание за разширяване на приема, когато съответната професия няма ясна връзка с регионалния пазар на труда. Затова професиите, които едновременно са търсени от работодателите и показват устойчив интерес от страна на учениците, следва да бъдат подкрепяни и развивани, смятат от Камарата. При професии с хронично ниска или нулева реализация работодателите смятат, че е нужно да се анализира дали проблемът е свързан със слаба информираност на учениците, с недостатъчно видима професионална перспектива, с начина на представяне на професията, с организацията на обучението или с по-дълбоко несъответствие между предлагания прием и реалните нужди на местната икономика.
Най-желани професии
Сравнението между областите показва, че най-устойчив интерес от учениците има към професии, свързани с дигитални умения, икономика, финанси, компютърни системи, графичен дизайн и част от туристическите направления. В няколко области професии като приложен програмист, организатор интернет, икономист-информатик, техник на компютърни системи, графичен дизайнер, дизайнер, оперативен счетоводител и икономист“ показват висока реализация. В Бургас силно присъствие имат и професии, свързани с туризма, транспорта, строителството и преработващата промишленост, а във Враца - организатор интернет, приложен програмист, техник на компютърни системи, графичен дизайнер, системен програмист, икономист и др.
Професии със слаб интерес
В Бургас системни проблеми се наблюдават при лаборант и организатор по експлоатация на пристанищата и флота, влошава се положението и при електромонтьор, техник-лесовъд, работник по транспортна техника, корабен техник, корабоводител и техник по енергийни съоръжения и инсталации. В Добрич най-показателен е случаят с електромонтьор, при който след 2019/20 г. прием се утвърждава през всяка учебна година, но паралелка не се реализира. Проблеми там има и при лаборант, шлосер, шивач и др. В Шумен професиите с трайно ниска реализация са оператор в силикатните производства, техник по транспортна техника, работник в растениевъдството, електротехник, готвач, работник в заведения за хранене и развлечения и химик-оператор. Рязък спад има и при строителен техник, икономист-информатик, техник-лесовъд и приложен програмист.
В Смолян картината е най-критична - там практически липсва ясно обособена група професии със стабилна реализация. При редица професии има нулева реализация през всички години, в които е правен опит за разкриване на прием, вкл. техник-технолог в дървообработването, аниматор в туризма, оператор в производството на облекло, растениевъд, хлебар-сладкар, модист и др.
