Народното събрание бламира в последния момент правната комисия, която само преди два дни единодушно реши да отпадне възможността в адвокатурата да се влиза и без изпит. 

Въпросното кардинално изменение бе вкарано в проекта за промени в закона за адвокатурата при второто четене в правната комисия. Става дума за отпадане на съществуващата в момента възможност юристи с пет и повече години юридически стаж да могат да се вписват в адвокатските колегии без да полагат изпит.

Предложението на Стою Стоев от ПП-ДБ да има задължителен изпит за всички и отпадне „влизането в адвокатурата през задния вход“ за лицата, които имат над 5 години юридически стаж получи сериозна подкрепа от всички политически сили.

„Този въпрос стои в адвокатурата много отдавна и смятаме, че това предложение е правилно“, подкрепи го категорично зам.-председателят на ВАдС Валя Гигова. И подчерта: „Това предложение е в обществен интерес, за да гарантираме, че хората, които носят званието „адвокат“, отговарят на изискванията за това. Няма адвокатура в Европа, в която да ставаш адвокат без изпит. Нека да допускаме само знаещите, защото знанието е предната стража на морала“.

Само 2 дни по-късно обаче Народното събрание блокира предложението и бламира правната комисия като на практика отхвърли предложението. Това стана с 31 депутати "за" задължителен изпит, 20 депутати "против" и цели 123 народни представители "въздържали се". 

Още в началото на дебата авторът на идеята за задължителния изпит Стою Стоев от ПП-ДБ поиска тя да бъде смекчена – първо, като се даде право на съдиите, прокурорите и следователите да се вписват без изпит, и второ, като се отложи влизането в сила на промяна чак за 1 януари 2028 г.

Задължителен изпит за всички, с изключение само на докторите по право, единствен защити Бранимир Балачев от ГЕРБ, който обяви: „От онзи ден, когато го приехме в правната комисия, непрекъснато звънят магистрати и желаят този текст да отпадне, за да може да намерят пристан в адвокатурата“.

Той посочи, че от 2500 човека в началото на 1990-те години, днес адвокатите вече са 14 000. „След промените някои колеги решиха, че всеки, който иска, може да стане адвокат, стига да представи диплома за юридическо образование. Куцо и сакато станаха адвокати и сега сме 10 пъти повече“, каза Балачев. И продължи: „Изпитът за влизане в адвокатурата трябва да стане задължителен за всички. Не трябва да се правят компромиси за магистрати. Изпитът не е лишаване от право да бъдеш адвокат. Той е проверка на твоите знания. Ти може да си бил административен съдия, но да нямаш понятия от делба, развод и тн. Процентът на магистратите, които са станали адвокати, след навършване на 65 години, е 0,5. Да, изпитът ни е тежък, знам го от опита на колеги в кантората, които, въпреки знанията си и опита, се наложи да се явяват по два пъти. Нека този, който знае и може, да заповяда в адвокатурата“.

Иначе за втори път депутатите премахнаха забраната адвокатите да рекламират дейността си и да използват посредници. Те предвидиха, че рекламното съобщение трябва да е в съответствие с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия. Сред другите важни промени, които депутатите гласуваха окончателно като промени в закона за адвокатурата са и, че при възражение за прекомерност на разноските за адвокат, съдът не може да присъди по-малко отколкото е платила на защитника си насрещната страна. Записани бяха и правила за назначаването и определянето на възнагражденията на особените представители по делата. 

Приетите в петък промени в закона по същество са си същите, които бяха приети през 2024 г. и тогавашният президент Румен Радев частично върна за ново обсъждане, но с окупация на трибуната на Народното събрание „Възраждане“ и ИТН попречиха на окончателното преодоляване на ветото му.

Заедно с промените в закона за адвокатурата бяха променени и Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Административнопроцесуалният кодекс (АПК), Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) и Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Всичко това става с две години закъснение след решението на Съда на Европейския съюз, с което на практика бяха отменени минималните адвокатски възнаграждения, което доведе до сериозни противоречия в практиката и конфликти между съдии и адвокати.