Всички знаем какво направи(ха) миналото лято! Появи се разрив около проектокабинета на Росен Желязков, последва писмо на Делян Пеевски срещу Ахмед Доган (отречено официално), вторият поиска оставката на първия .... Сагата извади наяве разкола в ДПС, сложи му публично начало. Днес, в същата страстна първа третина на юли, е време за равносметка на борбите.

Най-първата е вече топла бира. Пеевски размаза Доган партийно и общо политически, безсмислено е вторият да не хвърля кърпата. Всичко - от създаването на "ДПС - Ново начало" през всекидневно преливащи в нея структури до бягството на Джевдет Чакъров от "старото ДПС" - говори за изхода от сблъсъка.

С това Пеевски стана още по-силен извън партийната територия. Да се разясняват позициите му в службите, в настоящия кабинет, хватката спрямо Бойко Борисов, превръщайки се в най-важния управленски партньор (признато от лидера на ГЕРБ)..., също е безсмислено поради очавадността. Просто днес никой не е убеден, че невъзможното някога -

Пеевски да бъде един ден премиер,

е все така невъзможно.

Нужно е обаче да се направят още няколко извода. Те са по-интересни, защото са по-широки, а процесите не са следствие, а определят случилото се:

Поне 25 години след 1989 г. се считаше, че единството на ДПС и добруването на Доган държат ключа към етническия мир в България. Кървавите балкански конфликти, тежката наша история (Възродителния процес), мирният ни преход (eдин от малкото в Източна Европа) правеха неоспорима тезата. Но тя или се оказа невярна, или е била валидна за вече отминало време. Всъщност, както и да се погледне (история, геополитика, движение на капитали, непублични лостове),

сблъсъкът Пеевски - Доган бе гръмовен.

Разпердушинването на Сокола и разполовяването на ДПС са случки от голям мащаб. Фактът, че бързо забравихме колко важен и неприкосновен се считаше споменатият рахат, води за България до положителен извод - нормална държава сме, щом войни, глад и чума не се стоварват на народа при захвърлянето на една от иконите на прехода.

Много пъти през годините ДПС опитваше да разчупи етническия си характер. С етнически българин като лидер и прииждащи всекидневно при него активисти от Кърджали, Разград това вече е факт. Стана сега.

Българското обществено мнение има лошия навик да се потапя в конюнктурата, дребнотемието. И да не забелязва мащабни процеси, дори при превръщане на невероятното в тривиално. Две ДПС-та в парламента - кой довчера би го предположил? Новото с два пъти повече депутати от старото? Новият силен лидер да е етнически българин? Да е толкова агресивен той, че всички да очакват "да се задави", а да поглъща още и още? Старият лидер, спечелил големи битки и малки разколи, да бъде жалка картина? Всичко това показва не само историчността на случилото се и възможното на "невъзможните" неща - но и следва да отрезви обществото към някои наивности. Огромната част от него

чакаше санкциите "Магнитски" като жадна земя - дъжд

Но днес мантрите "Свършено е с Пеевски!" след налагането им са единствено ирония.

Тъй като събитията в ДПС са и игра на корупция, тъма, търговия с влияние, взаимно генериране на власт и пари, оказа се, че "момчето" я владее до съвършенство. И тъй като играта е обща за политиката, може да се добави, че просто е най-добрият играч в държавата.

Още изводи: Чисто генерационно младият надви стария. Чисто битово победи този, който се срещаше с хора, днес бе тук, утре - там; не оня, който

изолиран от външния свят

превземаше хоризонтите на философските и други опиянения. Обикновено в анализите на публичните процеси се пренебрегват тия чисто човешки, житейски фактори - но те са много важни. Освен това, твърди се, през последните години за всичко в ДПС плащал Пеевски, не Доган - друг незаобиколим факт от тъмата на сараи и хотели.

Казват, че революцията изяжда децата си. В ДПС синът изяде бащата - и това е и митично, и реално.