Демокрацията няма цена, често чуваме да се казва. Напротив, има и тя е баснословна. План сметката на правителството, представена през август, сочеше прогнозна цена на президентския вот от почти 117 млн. евро (в това влизат разходите и при евентуален втори тур, какъвто засега изглежда сигурно, че ще има). Не са малко пари, нали?
Сумата става още по-впечатляваща,
когато направим сравнение с предишни избори. Последният президентски вот беше през 2021 г. и тогавашното служебно правителство задели за него 124 млн. лв. Пресметнато в евро, това показва, че изборите са поскъпнали двойно за 5 години. Но добре, да приемем, че кризите и инфлацията неизбежно са увеличили сметката. През април т.г. проведохме предсрочни парламентарни избори. За тях правителството беше планирало към 66 млн. евро. Тоест, отново сега сметката е почти двойна.
А се готвим за президентски избори, чието провеждане е далеч по-лесно, отколкото другите видове избори – все пак имаме една шепа кандидати. Представяте ли си какви главозамайващи разходи ни очакват за местните избори следващата година? Тогава кандидатите за кметове и общински съветници ще бъдат хиляди, а и балотажите със сигурност ще са много.
Освен това, сметката за президентския вот все още расте.
Почти 15 милиона ще трябва да платим за подготовката и провеждането на машинното гласуване; към 3 милиона ще са нужни за хартиени бюлетини (да, все още печатаме такива, нищо че формално преминахме към изцяло машинен вот) и на ролки с хартия за устройствата, за да отпечатват контролни разписки. И така надхвърляме 130 милиона прогнозни разходи. А междувременно роптаем срещу раздутите държавни разходи, големия дефицит и растящите дългове на хазната. Негодуваме, но огромният изборен бюджет на никого не прави впечатление.
А за какво харчим? Най-голямото перо в изборните разходи са възнагражденията и осигуровките на десетките хиляди членове на избирателни комисии – общо около 56 милиона за двата тура (тук влизат секционните и районните комисии); след това идват разходите за работата на МВР, което е ангажирано с охраната и поддържането на реда – почти 25 милиона; логистично осигуряване на изборите – около 17 милиона; разходите на външното министерство, което се занимава с гласуването в чужбина – почти 11 милиона, и още, и още. И да не забравяме – това са прогнозните разходи по план сметката, а нещата рядко вървят по първоначалния план.
Тук е добре да споменем един по-малък (на фона на останалите), но
съществен разход – за медийните пакети.
Това е държавното финансиране, с което на участниците в изборите се осигурява възможност за безплатна предизборна реклама в медиите (с изключение на тези политически сили, които получават държавна субсидия, защото са влезли в парламента). За тази цел правителството задели 650 хил. евро, които ЦИК вече раздаде на кандидат-президентите.
Това най-много би трябвало да ни боде в очите – не за друго, а заради самите кандидати, които получават достъп до национален ефир чрез медийните пакети. Става въпрос за хора, които използват тази възможност, за да бълват публично грозни обиди и закани към хомосексуалистите, евреите и въобще всеки, който не им харесва по някаква причина, и така превръщат предизборния дебат в отвратителен и плашещ спектакъл. Когато държавните органи се принудят да ги накажат, санкцията се свежда до дребна глоба от няколко хиляди евро, която очевидно никого не възпира. На тези избори има впечатляващо изобилие на одиозни кандидати.
Преди няколко месеца новите управляващи от "Прогресивна България" се захванаха да ремонтират Изборния кодекс. Всъщност, промените им се сведоха до това да премахнат някои от дразнещите решения на бивши управляващи – като превръщането на машините в принтери за бюлетини и орязването на избирателните секции извън ЕС. Иначе казано, поправките имаха изцяло политически характер – колкото хората на Румен Радев да кажат, че заличават лошите практики, въведени от техните противници. За реформа изобщо не може да се говори.
Ако някой искаше да промени системата,
щеше да смени модела на избирателните комисии,
сега пълни с партийни избраници; да повиши изискванията за участие в избори (а защо не и за регистрация на партии?), защото сега буквално всеки, независимо от възгледите си и душевното си здраве, може да се включи във вота; да оптимизира провеждането на изборите, за да не ни струват колкото половин магистрала; да измени правилата така, че да не дават повод за обвинения, че един кандидат, като настоящия президент Илияна Йотова, може да използва ресурсите на поста си, за да помогне на кампанията си.
Но уви – няма кой да мисли за тези неща, особено когато се занимаваме с "мащабни" проблеми като "репресиите" срещу домашната ракия. Така че не само ще трябва да търпим в предизборната кампания всякакви хора да вилнеят от националния ефир, но и да им плащаме за това. Кой знае, може да дойде ден, в който връзката между това и огромната сметка за изборите да стигне до съзнанието на властта.
