Медия без
политическа реклама

Зад фантомната гимназия в Ямболско наднича фантомната държава

Кой ще провери проверяващите от РУО и МОН, които години наред са си затваряли очите?

Някои училища изглеждат като във ваканция. Други обаче постигат чудеса, борейки се със същите предизвикателства. Те са истинските герои.
СНИМКА: ИЛИЯНА КИРИЛОВА
Някои училища изглеждат като във ваканция. Други обаче постигат чудеса, борейки се със същите предизвикателства. Те са истинските герои.

Училище с фантомни ученици - репортажът на Нова тв за празната гимназия по селско стопанство "Че Гевара" в с. Бояново избухна като скандал за образователната система, но отива далеч отвъд нея. Масово се ядосахме на учителите, които прикриват отсъствията, и на директора, затварящ си очите. Зад безобразието  надничат институциите с цялата им не/мощ. Регионалното управление на образованието, МОН, социалните служби, общинските власти, МВР и т.н. - всички те трябва да отговорят как се финансира училище, в което учениците не ходят на часове. Отработена схема, безсилие, безхаберие или провал? Случващото се в гимназията е страшна диагноза на цялото държавно управление - имитиращо мерки и заравящо главата си в пясъка. И помрачаващо с един замах усилията на онези, които работят сериозно с уязвими деца и успяват да постигнат чудеса.

 

"Не е тайна"

Безкомпромисните заявки на министерството на образованието да направи проверки, да наложи санкции, вкл. уволнения, засега не звучат убедително. Загрижеността му щеше да изглежда по-автентична, ако не бе изказването на министър проф. Георги Вълчев по БНТ, който спокойно заяви, че подобни практики "не са тайна" и са се превърнали в "принцип и на много други места". Министърът е на този пост няколко месеца. Защо не е реагирал досега, след като проблемът очевидно не е нов и не е единичен? Изказването му звучи като признание за пълен институционален провал.

Не по-убедителна бе и заместничката му Таня Панчева. Отивайки в Бояново, тя опита да даде сигнал, че подобни своеволия вече няма да се допускат. Постигна обаче обратния ефект, оправдавайки учителите, като ги нарече "много добри професионалисти". Кога МОН видя, че учителите там преподават професионално уроците? 

 

Тъмната страна на българското образование

За гимназия "Че Гевара" засега има откъслечни данни. В нея учат - очевидно само на хартия - 130 ученици. Издръжката й от държавата е 720 хил. евро, още толкова държавни средства са отпуснати за ремонт на общежитието й, което е заключено. Училището е получило и 90 000 евро за оборудване на модерен STEM кабинет, който също стои неизползваем. През 2025 г., по данни на МОН, в него са регистрирани едва 6,9% отсъствия, а за настоящата година засега е отчетена 95% посещаемост. Това рязко контрастира с картината, заснета от екипа на Нова. На всичкото отгоре учениците получават и стипендии.

Случаят извади наяве и други тежки проблеми, от години подминавани от институциите - като ученици, убеждавани от собствените си учители да не се явяват на матура, за да не понижат общия успех на училището; получени дипломи от ученици, които не знаят добре български; модерни STEM центрове, стоящи заключени; перфектно отчетени на хартия проекти без реални резултати; учителски квалификации, провеждани в спа хотели; неглижирани сигнали за тормоз и др. Учители припомниха и за пловдивското училище, в което месеци пишеха оценки на починала ученичка.

Огнян Исаев от Тръста за социална алтернатива, който от години проучва достъпа до образование в различни области на страната, разказва за парадокси, които трудно могат да се обяснят. "Деца от областни и големи градове се извозват до училища в села. Ученици пътуват през две области, за да учат в трета. Вместо училището да бъде възможно най-достъпно за детето, понякога детето се превръща в средство за поддържане на училището", сподели той във фейсбук. (В ямболското Бояново учат деца дори от Лом и Русе, разказа и Деян Колев от "Амалипе"). По думите му оправдания от рода на "Ако затворим училището, ще умре селото" не бива да подменят основната функция на училището, която не е да осигурява работни места и да поддържа местната икономика, а да предоставя качествено образование и подготовка на децата за бъдещия им живот.

Според него на места сме изградили своеобразна "култура на институционална съпротива срещу самата система" - нещо от рода на "Ние се правим, че работим, а те се правят, че ни контролират". Според него проблемът на образованието ни е структурен и далеч не се изчерпва с МОН, а "засяга местната власт, контролните институции, публичните финанси, политическите зависимости и най-вече обществената ни търпимост към имитацията".

 

Всеобща институционална безотговорност

Действително, училището не е самотен остров. РУО, общината, социалните служби, местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, служителите на МВР - всички тези институции следва да взаимодействат заедно в името на децата. Къде са били те в месеците, а вероятно и годините, в които то е губило малко по малко реално присъстващите ученици?

За съжаление, надеждите сега всички да запретнат ръкави за благото на учениците са твърде нереалистични. При посещението си в Бояново зам.-министър Панчева установи от 131 записани ученици само 40 присъстващи! Което е много на фона на репортажа на Нова тв, когато в учебно време имаше само шестима ученици. Имаме ли отговор какво означава това - дори при подобна планирана височайша визита всички тези институции да не могат да доведат децата обратно в клас? Дали масово те са в чужбина? Дали родителите им не ги пускат? Дали работят?

"Децата не посещават училище, защото някой възрастен им го е разрешил. Нека не ги обвиняваме, че всички са вдигнали ръце от тях. Ние, като общество и образователна система, не вярваме, че всяко дете заслужава. Смятаме, че си струва да полагаме усилия само за мотивираните, но не и за уязвимите, на които вместо да помогнем, обръщаме гръб", казва Нели Колева от "Заедно в час". По думите й ролята на публичното образование е да компенсира социалните неравенства, но у нас посоката е обратна - то задълбочава неравенствата и създава поколения неграмотни хора.

 

Закриване или оздравяване?

От МОН обмислят два варианта - да закрият училището, или да опитат да го оздравят. Вторият вариант засега изглежда по-желан, макар че ако не срещне подкрепа от институциите, министър Вълчев даде заявка и за окончателно затваряне. Преди това, разбира се, ще текат задължителните проверки. Големият въпрос обаче е кой ще провери самите контролни институции - РУО и МОН, под чийто поглед нарушенията са продължавали години наред?

Директорът може да бъде уволнен, учителите - санкционирани. Но как ще понесат отговорност служителите на РУО, социалните служби и общината?

Случаят бе използван за пореден път от МОН да мотивира намерението си да промени модела на финансиране на училищата "Парите следват ученика", набеден от ведомството за главния виновник за почти всички порочни практики в сферата. "Моралът на хората, които работят с деца, не е въпрос на формула", уместно посочи Нели Колева. 

"Ако се установи, че зад подобни случаи стоят фиктивно отчетени дейности и услуги, тогава не говорим просто за слабости във финансирането. Говорим за добре смазана машина за злоупотреба с публичен ресурс, която трудно би могла да функционира продължително, ако отговорността се изчерпваше с един директор или няколко учители", казва Исаев. И други негови колеги предупредиха, че каквато и формула да измисли МОН, ключов е контролът и стандартът за качество, за който пак нищо не се говори. Няма по-ключов въпрос обаче, освен този как да се измерва качеството на обучението и добавената стойност, която дава всяко училище, защото едно е да си учител на село, съвсем друго на пъпа на София.

 

Нов обществен договор

"Дори най-кошмарните ни представи за състоянието на образованието са на кошмарно далечно разстояние от някои негови реалности", казва Даниел Симеонов, учител от с. Дерманци. Той е категоричен, че имаме нужда от фундаментално преосмисляне на това какво представлява училището през XXI век и нов обществен договор за образованието. "Трябва да дефинираме ясно какво очакваме от българския учител, къде започва и къде свършва неговата отговорност, какви правомощия има и с какви инструменти разполага", казва той. Защото, по думите му, не може да очакваме учителят да компенсира дефицитите в обществото, след което да го обвиняваме, че не е успял.

Според Нели Колева са нужни няколко решителни стъпки - държавата да идентифицира ясно уязвимите ученици и училища, но не само по документи, а с реално обследване - освен да се знае кои са, да се види на място какво се случва в училището, какви са проблемите му и от каква подкрепа имат нужда учителите. След това всяко рисково училище да получи специфичен план за подкрепа и подобряване на резултатите, както и адекватна помощ от специалисти, включително от останалите институции. Много училища в страната работят точно с такива ученици като в Бояново - със същия социално-икономически статус и постигат добри резултати с тях. Начини има, но не са най-приятните. "Не е като да откриваш поредния СТЕМ център", казва тя.


 

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата