Дисциплината е сред острите проблеми на българското училище, затова и идеите на просветното министерство по темата бяха очаквани с особено внимание. Вместо конкретни мерки и ясни граници обаче, както настояваха учителите, ведомството предложи междуведомствена група, карта за личностно развитие на всяко дете, нов специалист и поредица от планове и стъпки преди да се наложи санкцията. Идеята на всичко това е подобряване на дисциплината "чрез повече превенция и ефективна система от поощрения и санкции". Според първите реакции на учители обаче идеята на МОН - още не влязла в час - вече получава двойка. А по-детайлното вглеждане в сегашната нормативна уредба показва, че ни се предлага почти същото съдържание, просто в по-модерна опаковка.
Превенция, не санкция
Пакетът на МОН предвижда повече превенция и ранна подкрепа при проблеми с поведението, преди да се стига до санкции. Планирано е създаването на широка работна група между просветното, здравното и социалното министерство, чиято задача ще е да координира дейностите за всяко дете в риск, както и на електронна Карта за личностно развитие, която да събира информация не само за поведението, но и за социалните умения, силните страни, постиженията и талантите на ученика. МОН предвижда и нова длъжност - специалист по личностно развитие, който ще общува с ученици, учители и родители с цел разрешаване на проблемите още в зародиш. Той ще носи отговорност всяко дете да открие своя талант, родителят да е информиран за развитието му, а при възникване на проблеми да съдейства за разрешаването им. МОН предлага и единна система от поощрения, предупредителни и корективни мерки, като санкцията да бъде последна стъпка след разговор, подкрепа, предупреждение и план за промяна на поведението. Всички тези предложения тепърва ще се обсъждат и прецизират, преди да се превърнат в нормативни промени.
Открийте разликите
Наредбата за приобщаващото образование, която в момента урежда санкциите, също поставя акцент първо върху превенцията. В нея изрично са изброени цели 9 дейности за преодоляване на ученически затруднения, които следва да се приложат още преди да се пристъпи към санкции - обсъждане с класния ръководител на възникнал проблем; използване на посредник; консултиране с психолог; с педагогически съветник; включване на ученика в група за повишаване на социалните умения; насочване към занимания според потребностите му; индивидуална подкрепа от личност, която ученикът уважава и др. Дори съответната глава е озаглавена: "Изграждане на позитивен организационен климат и на подходяща психологическа среда" в училищата.
За възпрепятстване на учебния час учителят може да отстрани ученика до края на учебния час, като веднага след това се предприемат "дейности за повишаване на мотивацията и на социалните умения за общуване" на ученика. Преди налагането на санкция ученикът задължително се изслушва, в присъствието на психолог или педагогически съветник, а родителят се уведомява и има право да участва в процедурата. Има и куп морални поощрения и материални награди, които могат да се дават - за високи резултати, за приноса към развитие на училището, за изключителни успехи в учебната дейност, за призови места на състезания, за участие в доброволчески инициативи и какво ли още не. Те могат да са грамоти, сертификати, плакети, предметни награди, парични награди и други.
С две думи, нужните разпоредби ги има и сега, но не се прилагат ефективно. Това, че по някаква причина те не работят ефективно, не значи, че като ги преоблечем в по-красиви дрехи, ще бъдат изпълнени тутакси. Според сегашните разпоредби за превантивните дейности се иска информирано съгласие от родителя, който е "длъжен да съдейства и да подпомага учителите". При отказ да окаже съдействие директорът следва писмено да уведоми отдела за закрила на детето. Любопитно е колко директори са се обръщали към този отдел? Ако масово не се обръщат, защо? Защото не могат да разчитат на социалните или защото не им се занимава? Може би защото родителят може да обжалва, както се случва често? "В момента в българското училище няма никакви санкции. Просто не можем да налагаме такива. Да не се прави нищо по въпроса е опасно", казва Диян Стаматов. В такъв случай МОН може да предложи само по-лесно налагане на някои санкции и да предложи убедителна формулировка при какви случаи родителят не може да обжалва санкция - ако например детето има над определен брой отсъствия, или ако системно нарушава дисциплината.
Ако проблемът е, че процедурите са тромави и санкциите трудно се налагат - нека се промени процедурата. Ако е в липсата на специалисти - да се работи за създаването на нужния им брой. Ако е недостатъчната работа с родителите - да се изгради работещ механизъм за това. Но ако проблемът е в това, че училището няма достатъчно време, хора и ресурси да прави всичко, което законът му възлага, добавянето на още една карта и още един координатор трудно изглежда като отговор на първопричината.
Картата на детето - помощ или нова формалност?
"Потресена съм. Предлагат ни се още документи за проблем, който не е документален", коментира учител от столично училище. Според нея предлаганата от МОН Карта на ученика е безсмислена, защото и сега в електронните дневници има опции за писане на похвали и отбелязване както на негативните прояви, така и на талантите на децата. Освен това според нея тя ще натовари изключително сериозно административно учителите. "Аз имам 150 ученика, кога се очаква да напиша смислена характеристика за всеки? На класните ли ще трябва да подаваме тази информация? Дори да е електронно, кой ще попълва Картата? Класните нямат време, всичко ще е проформа", коментира тя.
"Картата я има и сега, но не се попълва с положителните прояви. Учителят няма да пише повече от сега, просто с един бутон автоматично ще се генерира пълна характеристика на ученика съобразно това, което е отбелязвано за него през срока", обяснява Диян Стаматов. По думите му и в най-палавия ученик има положителни качества, които не винаги стигат до учителя. Преподавател обаче смята, че попълването на различните графи на Картата - дисциплина, социални умения и постижения, всяка от които ще включва 6 критерия и ще носи по 30 точки, има опасност да създаде изкривявания сред учениците - например проблемно поведение да се неглижира, ако виновникът се окаже медалист, вкл. да доведе до подмазване на ученици.
Действително, засега не е ясно как ще се избегне ситуацията, в която най-лесното решение е да се отбележат няколко предварително зададени характеристики и да се продължи нататък? А и какво точно означава да оцениш „личностното развитие“ на едно дете? Поведение, социални умения, талант, участие, постижения - това са различни неща. Когато те бъдат превърнати в показатели, неизбежно възниква риск субективната преценка на възрастния да започне да изглежда като обективна оценка. Ако едно дете е по-тихо, по-неуверено или просто не показва очевиден талант, какво точно ще бъде записано за него?
Откъде ще намерим специалист по личностно развитие?
Най-големи въпросителни засега има към въпросния специалист, който трябва да е наличен навсякъде за всички и да бъде нещо като "Шесторъкият Шива" - да познава всяко дете, да изслушва, да убеждава родители, да посредничи при спорове, да организира събития и да координира институции. Според МОН това може да е педагог от училището или външен за него, като тепърва ще се избистря професионалната му характеристика.
"В големите училища един специалист няма да е достатъчен, а малките едва ли ще могат да си позволят такъв. Това вероятно ще е зам.-директорът или учителят по български", коментира учител. Според него този щат е невъзможен, освен това ще е нужна още една заплата, която засега управляващите не заявяват, че ще обезпечат. "Въпросният учител по възпитание много ми прилича на някогашният дружинен ръководител на чавдарчета и пионерчета. Тотално безсилие на управляващите и прах в очите на всички ни", смята той. Според него ако от нещо има смисъл, то е работеща платформа за връзка между министерствата по повод проблемните ученици.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов посочва, че по европейски проекти вече са назначавани специалисти като психолози, както например е в неговото 119-то училище. "Намирането на такъв отдаден и комуникативен човек, който реално да работи с родители и да ги убеждава да участват в решаването на проблемите, е най-трудната част", признава и той. По думите му е много важно и философията на мерките предварително да се изговори с учителите, за да не се срутят те още преди да са видели бял свят.
Какво всъщност причинява лошото поведение?
Учителят Славчо Свиленов от "Българско школо" обръща разговора в друга посока - към организацията на учебния ден. Той поставя въпроси за дългия учебен ден и липсата на достатъчно време за почивка и движение. "Децата учат по 8 учебни часа дневно! Влизат в класната стая в 8:00 и излизат след 14:30 ч. През това време не е имало никаква възможност за пълноценно и здравословно хранене. Гладните и изморени деца не могат да бъдат дисциплинирани и мислещи. Вие как ще се чувствате след два часа решаване на задачи, когато ви остават още 6 в програмата? След осемте часа идват и домашните", казва той във фейсбук. И предлага конкретни мерки за подобряване на дисциплината - паралелките да не надвишават 15-16 ученици, за да се чувства всеки чут и подкрепен; учебните програми да се адаптират към нуждите на нашето време; учебният процес да бъде ангажиращ, а не лекционен; да има диференциран подход, при който всеки да работи според нивото си на напредналост и др.
Към друга перспектива към дисциплината неведнъж е призовавала и Женя Лазарова, невроучен. По думите й в основата на дисциплината е детето да изгради усещане за вътрешен контрол - да разбира причинно-следствената връзка между собствените си действия и последствията от тях. Това се надгражда с усещане за автономност, че човек има свободата да взема решения за себе си и заедно с тази свобода има и отговорност за избора си. Така, въпросът е не само "Как да накараме детето да спазва правилото?", а "Как да стигнем до момента, в който то разбира защо правилото има смисъл и може само да регулира поведението си?". Тук е една от най-съществените слабости на всеки модел, който концентрира прекалено върху контрола отвън. Може да имаме предупреждение, санкция, грамота, карта, характеристика и поведенчески план. Но ако детето спазва правилото само защото някой го наблюдава и ще го накаже, какво се случва в момента, в който наблюдението изчезне? Истинската дисциплина започва там, където ученикът разбира защо си струва да слуша.
