С непохватния си опит да започне реформа в ТЕЛК "Прогресивна България" успя да минира и добрите идеи за промени в законите за хората с увреждания. Управляващите изглежда не си дават сметка, че и най-абсолютното парламентарно мнозинство стига само дотам, откъдето започват палатките на "Системата ни убива" и социалното напрежение. Но тъй като самонадеяно решиха, че могат да финтират тези усложняващи обстоятелства, хората на Румен Радев най-вероятно ни отдалечиха фатално от момента, в който ще започне някаква истинска промяна в ТЕЛК – система, която тежи като воденичен камък не само на шията на бюджета, а и на хората, които зависят от нея.
Какво трябва да знаем за ТЕЛК? Това е може би най-бързо разрастващата се социална система у нас. В цели села, даже области, ТЕЛК е паралелна система, която замества всичко – от заплата до пенсия. Справка – феноменът "Кърджали". Експертното решение – заветният процент, е ключ към всички права и помощи – от винетки до данъчни облекчения. Всяко плащане е обвързано с "автоматизъм", но различен – линия на бедност, минимална заплата, швейцарско правило. Входът е широко отворен, поради което разходите главоломно се увеличават.
Системата обхваща
групи с много различни интереси,
а често политиците слушат само една от тях. Тази седмица най-често виждахме майките на деца с тежки увреждания. Деца тук е условно – в ежечасната грижа пълнолетието е само нов кръг от ада с още по-сложни проблеми. Те са около 13 000 (от общо около 84 000 лични асистенти) и за тях ключът към системата – прословутият процент, е най-малкото препятствие, защото той е и ще остане безспорни 100%.
Децата обаче не са единствените потребители на личната грижа, нито пък личните асистенти са единствено родители. В тази група са и възрастните с най-тежки увреждания, за които грижата е също денонощна, а липсата на самостоятелност – 100%. Техните близки често са принудени да съвместяват (а понякога и да жертват) кариера и семейство, за да поемат грижата, за която никой друг не си е мръднал пръста да осигури адекватна помощ. У нас почти няма професионална асистентска услуга, но доколкото я има (оценява се на около 10% от личната помощ) – тази помощ е много различна по естество от семейната.
Както се вижда, тук има три много различни вида асистенти. Тези, които денонощно полагат грижа за дете, често нямат и ден трудов стаж извън тази грижа. Те имат нужда от пълни трудови права – осигуровки, отпуски и т.н., но и нещо много повече от трудов договор, защото не са на 8-часов работен ден, а на 24-часов, и няма кой да им даде задължителна почивка. Има и асистенти, които също са от семейството, но работят другаде и асистентският договор за тях е втори. А, както стана дума, има и професионални асистенти. Вместо да обмисли нуждите на всяка категория,
кабинетът отряза всички под общ знаменател
и това провали опита да се изчистят иначе безспорните проблеми с личната помощ.
Другата група в ТЕЛК са хората, които са в системата, защото имат едно или няколко заболявания. При тях процентът е също толкова съдбоносен, но невинаги е безспорен. Една комисия може да даде едно, а друга – друго. Тук всяка промяна в наредбата за медицинската експертиза, където е методиката на изчисление, е въпрос на война. И макар в последните години да живеем в относителен мир по тези въпроси, мирът в ТЕЛК често е на солена цена – разходи, растящи в геометрична прогресия, и то съпроводени с недоволство. Тук има мерки, чието предназначение е неизвестно. За увреждане от 50 до 70% например има подкрепа от 31 евро. Каква функция изпълнява тази сума? Защо се дава? Според анализ на Института за пазарна икономика от юли, при ниските проценти подкрепата има ограничен ефект върху дохода на домакинствата, а в същото време масовият обхват създава административна тежест и размива фокуса от хората с по-тежки потребности.
В тази група има всякакви аномалии – хора с прогресиращи заболявания, но намаляващ процент; хора в подобряващо се състояние и голям процент; хора, които имат спорна нужда от ТЕЛК; хора без заболявания, които са в ТЕЛК, просто защото има ТЕЛК. Тази група си има цяла митология – села от "нервни" хора; "артрозни" блокове, "слепи" таксиметрови шофьори; няколко хиляди "болни" полицаи, и т.н., но като цяло броят на истински нуждаещите се е устойчив от години и по редица оценки делът на измамите далеч не е толкова голям, колкото го изкарват политиците. Тази вълна не пропусна да яхне и ПБ, които чак заплашваха хората с МВР.
В последните 20-25 години
системата се управлява стихийно,
с периодични изблици на промени. От тези години в социалните архиви са натрупани немалък брой анализи и концепции за реформа. До реални действия обаче се е стигало, общо взето, два пъти. През 2018 г. последното правителство на Бойко Борисов разпердушини процентите в наредбата за медицинската експертиза, но така грубо, че системата бързо се върна към обичайната си логика – натрупване на проценти за различни заболявания. Пак тогава майките на деца с тежки увреждания извоюваха с многодневни протести под черните знамена на "Системата ни убива" законите, които сега са на прицел.
Процентът, както стана дума, е ключът към всички плащания. Преценката е чисто медицинска, а комисията няма нищо общо с плащането. Това са две от най-големите слабости на нашата система. "Когато един административен акт отключва множество плащания и преференции, възниква риск системата да бъде използвана и като механизъм за доходна подкрепа извън първоначалната ѝ медицинска логика", писа Адриан Николов от ИПИ през юли. Монополната роля на процента създава силен стимул за по-висока оценка и натиск върху комисиите, без да има отделна проверка на потребността от всяко плащане, коментира и Фискалният съвет в нов доклад от тази седмица. Според него, връзката на диагнозите с процентите се оценява от Световната банка като научно слабо обоснована.
Системата, посочват от Фискалния съвет, действа като траен изход от пазара на труда. А в масовия случай трябва да е точно обратното – подкрепа за оставане в заетост и активен живот. Това препраща към проблемите извън системата, които правят проблема още по-сложен.
България има огромен проблем с превенцията на социално значимите заболявания. Ако се погледне статистиката на хронично болните, процентът на хора с ТЕЛК даже може да се стори скромен. Рехабилитацията като цяло липсва – здравната система не се интересува от пациента след клиничната пътека. Пълен провал е и интеграцията – самата подкрепа се предоставя при такива условия, че пълноценният живот се наказва, а не стимулира. Както каза социалният министър Наталия Ефремова на една дискусия, сега ние плащаме за изолация, а не за интеграция. Няма и достъпна среда.
Системата е пословично чувствителна към промени. Но
по промените от години няма спор
Те в голяма степен са едни и същи, независимо дали анализът е правен през 2016 или през 2026 г. Почти без изключение, вървят в три основни посоки.
Най-безспорната мярка е разделянето на експертизата на две – медицинска и на работоспособността, както и въвеждането на международните стандарти за комплексно оценяване, включително Международната класификация на функционирането, увреждането и здравето ICF, за която безрезултатно говорим от години. Това би трябвало да превърне днешното събиране на проценти в една свързана експертиза на заболяване, функционални ограничения и потенциал и социална среда. ICF например беше в центъра на концепция от 2016-2017 г., в чието представяне човек може да забележи като зам.-министър на труда и днешният вицепремиер и финансов министър Гълъб Донев.
Експертите са на едно мнение и че оценката на работоспособността трябва да се прехвърли към Националния осигурителен институт, т.е. при този, който плаща и който доказано е по-добър стопанин на публичния ресурс. Сегашната система, в която ТЕЛК раздава проценти, а НОИ, АСП и т.н. плащат сметката, единодушно се счита за порочна. Тук в проекта на ПБ има и добри идеи – например изготвяне на медицинска експертиза единствено по електронния здравен запис в НЗИС, т.е. по съществуващите заболявания, въвеждане на комплексна оценка и оценка на функционален дефицит, но като че ли без истинска промяна на модела. Няма обаче нищо за нови комисии по работоспособността в НОИ, каквито например предлагаше вероятно забравената концепция отпреди 10 г.
Без съмнение, сегашната система има нужда и от одит и контрол. Тук всеки има идеи, които започват от МВР и завършват с изкуствен интелект. Всяка промяна обаче се прокарва трудно – през лятото стана голям скандал, че НОИ може да започне да връща експертни решения. Всеки опит да се свържат ресорните институции също поражда съпротива.
Препоръки за контрола има и в анализа на Фискалния съвет. Експертите препоръчват да се изяснят причините за ръста по области, каква част от него идва от нови заявления и каква част от преосвидетелстване и приключени натрупани преписки. Предлагат да се проверят комисии с трайни различия при сходни случаи. Да се проверят действително предоставените часове лична помощ и въобще – дали платената услуга е реално предоставена. Към това трябва да се прибавят и отдавна коментирани мерки, които се прилагат от години в НОИ например – наблюдение на рискови лекари и комисии, издаващи сходни диагнози с висок процент. ИПИ също редовно препоръчва наблюдение на области и комисии, които се отличават от общата картина.
Не е възможна реформа и без "естествен" интелект
По този въпрос наскоро коментира бившият социален министър Лидия Шулева. Ключов въпрос е, посочи тя, дали системата е готова да прилага комплексни оценки, защото това увеличава отговорността на държавния служител или социалния работник, а той по принцип отказва да поема такава отговорност. Отговорните за това звена обаче са сред най-подценените и нископлатени в държавната администрация – скромната издръжка на НОИ чак заслужи внимание и тревога в бюджетната комисия тези дни.
Бързината не е приятел на социалните реформи, макар че при толкова години бездействие вече нямаме и време за дългосрочни стратегии. Дори със 100 млн. евро по-малко обаче икономията от ТЕЛК е под въпрос. Ефектът от мерките за контрол е несигурен и се проявява бавно, предупреждават от Фискалния съвет. Както е известно, ПБ записа в бюджет 2027 хвърчащи 228,3 млн. евро икономии от разходите за ТЕЛК, които след фиаското с личните асистенти намаляха със 100 млн. евро. Във Великобритания, Нидерландия и Естония сравними по мащаб ефекти са постигнати за няколко години и са съпроводени с обжалвания и разходи по прехода. Без публикуван план за изпълнение, брой преоценки и график заложеният ефект следва да се разглежда като фискален риск, посочват финансистите.









