Резултатите от международното изследване на грамотността PISA 2025 са "червена лампичка" не само за България, но и за всички държави от ОИСР, участвали в него. Общото представяне на страните се влошава, като са отчетени най-ниските средни резултати, регистрирани някога по природни науки, четене и математика. Особено рязък спад се наблюдава при резултатите по четене - те са се понижили с 28 точки в страните от ОИСР и с 16 точки в останалите държави и икономики за периода 2015-2025 г., включително по отношение на умения, които са от ключово значение в ерата на изкуствения интелект - оценяване на информацията, свързване на информация от множество източници и критично осмисляне на прочетеното. А случаите на т.нар. "прибързано четене" - при което учениците четат бързо, но неточно - почти са се удвоили, достигайки 9% през 2025 г. спрямо 2018 г.
PISA разглежда четири взаимно допълващи се фактора за влошаване на резултатите по четене. Кои са те?
Учениците - Намалена концентрация и самооценка
Спадът в резултатите по четене изглежда не се дължи просто на равномерно понижаване на успеваемостта, а по-скоро на това, че за учениците определени видове задачи по четене са станали по-трудни. Данните показват, че най-бързо се понижава успеваемостта при задачите, в които като стимул са използвани по-дълги текстове. Между 2018 и 2022 г. успеваемостта намалява особено при задачите, изискващи по-високи познавателни процеси, като оценяване и осмисляне, които предполагат внимателно четене, запомняне и интегриране на множество части от информация, понякога от няколко източника. За разлика от тях най-слабо засегнати са задачите, при които учениците трябва да открият конкретна информация.
Общият извод е, че спадът може да е свързан със способността на учениците да поддържат продължителна концентрация при изпълнението на сложни задачи по четене. Основания за него дава наблюдението, че спадът в резултатите се наблюдава още в самото начало на оценяването по четене - при задачите за плавност, измерващи колко бързо и точно учениците обработват прости писмени твърдения. Делът на тези, които четат точно и плавно, е намалял с около 7 процентни пункта между 2018 и 2025 г. Делът на т.нар. "прибързани читатели" - ученици, които дават бързи, но неправилни отговори - се е увеличил средно с около 5 процентни пункта - от почти 7% през 2018 г. на 11% през 2025 г.
Значително се е увеличил и делът на прибързаните отговори - бързи, но неправилни, т.е. учениците са започнали по-често да отговарят бързо, вместо да оставят трудните задачи без отговор. Освен това спадът в резултатите е по-силен в по-късните части на теста, отколкото в началните. Това подсказва, че с течение на времето са намалели вниманието, постоянството или увереността на учениците, когато се сблъскват с трудни задачи.
Училища и класни стаи: по-трудно поддържане на дисциплината и нужда от повече подкрепа
Някои аспекти на училищната среда са станали по-предизвикателни, показва изследването. Отчасти това се дължи на пандемията от COVID-19, когато много ученици са изпитвали трудности при дистанционното обучение, не винаги са разбирали поставените задачи и не са усещали достатъчна подкрепа от учителите. Намаляват например учениците, които посочват, че учителите по природни науки продължават да преподават, докато учениците разберат материала. А това до известна степен влияе и на резултатите. В държавите, в които резултатите по природни науки са се влошили, условията за преподаване, за които съобщават учениците, често също са се влошили.
Климатът в класната стая и училището също се е променил с времето. Средно за страните от ОИСР тормозът е намалял между 2018 и 2022 г., но отново се е увеличил до 2025 г., макар и не непременно до нивата отпреди 2022 г. В държавите, в които делът на учениците, съобщаващи, че са били заплашвани от други ученици, се е увеличил най-много между 2022 и 2025 г., резултатите по четене са имали тенденция да се влошават по-силно.
Данните от TALIS 2024 допълнително насочват към влошаване на дисциплината през последните години в класните стаи в прогимназиалния етап. През 2024 г. учителите съобщават, че отделят повече време за поддържане на реда в класната стая, отколкото през 2018 г., което оставя по-малко време за преподаване - и за учене. Средно делът от учебното време, отделяно за поддържане на реда, се е увеличил от 13% през 2018 г. на 16% през 2024 г.
Фактори на системно ниво: по-разнообразни класни стаи и слабо управление
Няколко промени на системно ниво също може да са повлияли върху тенденциите в резултатите през последните години. Една от тях е свързана с начина, по който образователните системи са реагирали на промените в състава на класовете. TALIS 2024 показва, че в страните от ОИСР почти трима от всеки четирима учители - средно 73% - съобщават, че преподават в академично разнородни класове, т.e. в класове, в които има повече от 10% ученици с ниски постижения и/или ученици с високи способности. A по-големият дял на учениците с ниски постижения е свързан с повече нарушения в класната стая, което означава, че поддържането на приобщаващо и качествено обучение може да е по-трудно в някои контексти.
Освен това директорите съобщават, че в училищата им има повече ученици бежанци, такива, за които езикът на обучение не е роден, и повече ученици със специални потребности и повече ученици с мигрантски произход. Разнообразието в класната стая само по себе си не е проблем - то не обяснява общия спад в резултатите. Въпросът по-скоро е дали образователните системи имат капацитет да отговорят на нарастващата необходимост от диференцирано преподаване, езикова подкрепа, ресурси за специално образование и по-широка социално-икономическа подкрепа, особено когато няколко вида потребности са концентрирани в едни и същи училища или класни стаи.
Обществени тенденции: промени в навиците за четене, все по-дигитален живот
Извън училищата по-широки обществени тенденции също може да са повлияли върху начина, по който младите хора учат и взаимодействат с писмените текстове, отбелязват изследователите.
PISA 2018 вече показа, че навиците за четене на учениците се променят. Все по-голям дял от младежите съобщават, че четат само когато се налага, намалява индексът на удоволствието от четенето, като цяло се четат по-малко художествени книги, печатни списания и вестници. Отговорите на родителите също подсказват, че четенето е загубило позиции като тяхно „любимо занимание“. Т.е. удоволствието от четенето е намаляло не само сред децата, но и сред родителите.
Промените в практиките за четене се отнасят и до вида текстове, които хората четат. В PISA 2018 е установено, че учениците, които четат художествена литература и по-дълги текстове за училище, са постигали по-високи резултати по четене. Учениците, които по-често четат книги на хартия, също са склонни да постигат по-добри резултати от тези, които четат книги предимно на дигитални устройства.
Данните от PISA 2025 също показват промени в характера на дигиталната ангажираност на учениците между 2022 и 2025 г. По-голям дял от учениците съобщават, че прекарват повече от един час дневно в социалните мрежи или във видеоигри, докато по-малко ученици посочват, че използват дигитални устройства за дейности като търсене на практическа информация онлайн или създаване на дигитално съдържание. Тези тенденции не доказват пряка връзка между онлайн дейностите и спада в резултатите по четене. Те обаче допълват предишните данни, че средата, в която младите хора се срещат с текстове и ги използват, продължава да се променя в различните цикли на PISA. Днешните ученици продължават да четат и пишат активно в дигитална среда, но често за различни цели и във формати, различни от тези в миналото. Тази променяща се структура на дигиталните дейности може да е от значение за разбирането на по-широкия контекст, в който се развиват продължителното четене, интегрирането на информация и критичната оценка.
Учениците, участвали в PISA 2025, са родени около 2009 г. и са израснали в период на бърза промяна и широко разпространение на личните електронни устройства, което може да е променило навиците за четене, насърчавайки по-кратко и фрагментирано взаимодействие с дигитално съдържание за сметка на продължителното четене. Други изследвания също документират промени в начина, по който младите хора четат, както и в това какво, кога и защо четат: те по-често взаимодействат с дигитални текстове, които насърчават селективно или функционално четене, по-често превключват между различни задачи и отделят по-малко време за продължително четене - практики, които са силно свързани с развитието на разбирането на прочетеното.
