"Механизмът за обхват и задържане на учениците е един от най-големите провали на държавата". Това заяви министърът на образованието проф. Георги Вълчев пред БНТ.
Министърът коментира случая с празното училище в село Бояново, като посочи, че той не е тайна и е показателен за неработещия механизъм по обхват, както и че подобни практики са се превърнали в принцип и на много други места. По думите му е видно безотговорното отношение от колектива в гимназията, но те не бива да бъдат заклеймявани и сочени с пръст, защото те трябва да имат подкрепата на РУО, на социалните и на МВР, която очевидно не са получили.
"Механизмът за обхват е един от най-големите провали на държавата. Той не работи!", възкликна министърът. За гимназията в Бояново той заяви, че няма желание да се върви към закриване, защото в този случай не се знае какво ще се случи с децата. Ако не срещне подкрепата на останалите институции обаче, ако децата не се върнат и не започнат учебен процес, може да се стигне и до това решение, даде ясно да се разбере той. "Няма смисъл да се харчи обществен ресурс, без да има резултат", заяви министърът.
По думите му с екипа му ще опитат "спокойно и без бързи промени в законодателството да отчетем механизмите, през които може да решим този тежък проблем". Вълчев обеща в следващите години да акцентира върху работата на РУО, тъй като МОН няма как да има поглед навсякъде. "Директорът на РУО-Ямбол е отскоро, но това не освобождава от отговорност самото РУО, там има експерти", коментира още той. А на въпроса ще има ли уволнения в тази структура, той отговори: "Разбира се, това трябва да се пресече, но нека да свърши проверката".
"Образователните неравенства в страната са с големи мащаби. В 44% от общообразователните училища се обучават деца от семейства с нисък социален статус, които срещат затруднения с овладяването на българския език. Подобен е профилът на 48% от професионалните гимназии. Няма как, когато си вдигнал в култ принципа "Парите следват ученика", това да не изкриви поведението на учителите", коментира още Вълчев. За пореден път той разви тезата си, че във формулата за финансиране следва да се елиминира финансовия подтик за такъв тип поведение, което прикрива отсъствията. "До месец-два ще извадим за обсъждане новия принцип на финансиране на училищата. Той трябва да наподобява този на висшето образование, на входа е широко отворена фунията, но финансирането на брой ученици трябва да е с фокус не само върху първоначалния обхват, но и върху оставането на учениците е училище, а преподавателят да не се страхува да пише отсъствия и истински оценки", обясни той.
"Колкото повече са се увеличавали средствата, това не е пропорционално като ефект върху образователната система", коментира Вълчев по повод въпрос за загубите и неефективното разходване на публичния ресурс. По думите му е видимо, че нарастването на финансирането не е довело до съответстващо подобрение на резултатите. Затова според министерството образованието следва да бъде приоритет едва "тогава, когато покаже реални резултати".
До края на месеца МОН ще представи и пакет от мерки за подобряване на дисциплината в училище, включително законодателни промени. Сред тях ще са и обсъжданите вече ограничения за използването на телефони в училище и участието на учениците в социалните мрежи.
Учителските заплати
Учителските заплати ще достигнат 125% от средната работна заплата до края на мандата на правителството, т.е. чак към 2030 г., стана ясно от думите на Вълчев. Той призна, че в проектобюджета за 2027 г. е предвидено увеличение на възнагражденията със 7,5%, което няма да е достатъчно за достигането на тази цел. С увеличението през 2027 г. началната учителска заплата се очаква да достигне 1230 евро при 1144 евро през 2026 г. и 874 евро през 2023 г. Това представлява ръст от близо 41% за 4 г., сочат изчисленията на МОН.
По думите му през тази година ще започне и дълго отлаганото атестиране на учителите. Предвижда се оценяването да бъде диференцирано според регионите и постигнатите резултати.
По-високи стипендии за ученици, студенти и докторанти
Увеличение на стипендиите е сред предвидените мерки в проектобюджета. С 20% ще бъдат повишени стипендиите на учениците, с 13% - на студентите, а с 5% - на докторантите.
Предвиждат се и допълнителни 3,6 млн. евро за извънкласни дейности в училище. Според министъра все повече частни организации навлизат в тази сфера, което натоварва семейните бюджети. Затова училището трябва да предлага достатъчно разнообразни и качествени занимания, съобразени с интересите на децата, за което ще се направи и "цялостен преглед".
"Толкова много е обраснала образователната система с различни структури, че удивително напомня на Ботевия стих "смок е засмукал живота народен, смучат го наши и чужди гости". Трябва да изчистим това усещане, че се гледа на семейството като на касичка, а българското училище да стане съюзник на семейството", заяви той.
Промени и при учебниците
По идеята на ПБ за един учебник по предмет Вълчев заяви, че не е нормално по един предмет да има 5-6 различни учебника, при положение че това не води до подобряване на подготовката на учениците. "Резултатите показват спад, което значи, че многото учебници не допринасят за повишаване на качеството на образованието", смята той. През следващата година министерството планира да обяви концепциите за новите учебни програми, а през 2028 г. - конкурсите за нови учебници. Дотогава ще бъдат проведени срещи с професионалните гилдии и издателствата.
Средно годишно за учебници се отделят около 30 млн. евро, а на всеки 3 г. сумата се удвоява. През т.г. разходите ще достигнат 70 млн. евро. "Дали зад този модел няма и съществен материален интерес?", запита той. Вълчев увери, че няма намерение МОН само да пише учебниците. Предвижда се конкурс между авторски колективи, в който да бъде избрано най-доброто предложение. Учебниците трябва да бъдат създавани с активното участие на учители, а езикът им да бъде разбираем за учениците. Конкурсите за нови учебници трябва да се провеждат през 10-12 г., като обновяването обхване постепенно всички предмети, разясни още той.













