В енергетиката цъкат бомби отдавна, но вече са пред гръмване. В "Прогресивна България" обаче сапьори не се виждат. Има само фалшива комсомолска бодрост и лекомислено щедри обещания - какво и да става, държавата ще се погрижи никой да не потъне. Тревогите за скъпия ток, парно и газ са само върхът на айсберга. Отдолу има некадърни решения, управленски грешки на всякакви нива, тежка корупция, огромни загуби и дългове.
"Топло" 2
В онзи знаменит филм от времето на късния социализъм зъзнещи софиянци дадоха мило и драго, за да включат кооперацията им в централното отопление. Днес цели столични квартали преживяват подобни патила - имат си тръби, щрангове, радиатори, дори умни топломери, но си нямат парно и топла вода заради каскада от аварии и ремонти.
"Топлофикация София" е общинско дружество, но с гигантските си мащаби, дългове и загуби "клати" целия енергиен сектор.
Топлопреносната мрежа на София е дълга около 1000 км (представете си пътя до Варна и обратно). Бедата е, че значителна част от тази мрежа е на повече от 40 години. Обновяването просто не се случва и затова авариите са все по-тежки и все по-чести. Всеки ден излизат наяве потресаващи факти.
Предприятието, което обслужва най-големия и платежоспособен град, за последно е било на печалба през... 2012 г. Вече има 1.3 млрд. евро дългове - основно към държавните дружества "Булгаргаз" и БЕХ. Загубата му за миналата година е рекордна - 217 млн. евро, а с натрупаните преди това минуси надхвърля 736 млн. евро. Само лихвите по просрочените задължения вече са над 90 млн. евро за година.
Министерството на енергетиката обяви, че към септември са изпълнени едва 19% от инвестиционната програма, само 31% от ремонтната програма и нула процента от предписаните мерки за спиране на течовете и корозията. В първите дни след старта за отоплителния сезон бяха регистрирани 112 спуквания на тръби и 286 извадени от строя абонатни станции. "Имаме само пет аварийни екипа", оправдава се директорът Петър Петров.
„Топлофикация София“ дори не разполага с актуална схема на подземната си инфраструктура – не се знае точно къде минават всички тръби, с какви диаметри са и кога са сменяни, което прави ремонтите хаотични и скъпи, твърди известният енергиен експерт Иван Хиновски.
По поръчки за ремонт на магистрални топлопроводи са платени над 150 млн. евро, а доставени тръби събират прах на склад, разкри столичен общинар.
Тези дни общинският съвет реши да викне на помощ Световната банка за анализ и решения за бъдещето на столичното парно. Успоредно с това вървят трескави срещи и обсъждания как да се спаси отоплителният сезон в България. Защото природният газ поскъпва, а властта се чуди как да потушава ценовия огън.
Скачени съдове и двойни аршини
Държавата има особен принос за блатото от дългове и загуби в енергетика - като започнем с вечното късогледство в ресорното министерство и стигнем до "независимия" регулатор КЕВР, който често изпълнява политически "поръчки" - ако управляващите не дават да се вдигат цените, и КЕВР не разрешава. Е, когато ножът вече чегърка кокала, комисията одобрява поскъпване - КЕВР позволи над 32% скок за "Булгаргаз" през ноември, задава се и декемврийско повишение. Обаче на топлофикациите, които купуват скъпия газ, няма да се позволи да актуализират тарифите си от 1 януари - поне такива са декларациите от КЕВР и от правителството.
"Топлофикация София" не може да спре - първо, защото обслужва огромен брой абонати - жилища, болници, училища, предприятия и т.н, второ, защото ако клиентите й вкупом започнат да топлят на ток помещенията и водата си, електрическата мрежа няма да понесе този свръхтовар и ще изгърми - буквално. Това се оказва удобно извинение за всички "отговорни фактори" да си тикат главата в пясъка и да отлагат трудните решения. Ресорната министърка Ива Петрова уверява, че каквото и да става, "Булгаргаз" ще доставя газ за столичното парно.
И "Булгаргаз", и "Топлофикация София" са декапитализирани предприятия. Газовият търговец е добавил нови 28 млн. евро загуба за първото тримесечие и вече има дупка от 1.1 млрд. евро - с несъбираемия дълг на "Топлофикация". Според Търговския закон, ако едно предприятие не може да си плаща задълженията, неговите мениджъри и собственици са длъжни да го обявят и съдът на открие процедура по несъстоятелност. Според Наказателния кодекс, ако не го направят, има глоба и затвор - до три години. Е, в България законите за държавните дружества са врата в полето и осъдени по този параграф няма.
Всъщност много експерти казват, че тази процедура е първото, което трябва да направят собствениците на двете предприятия. Процедурата по несъстоятелност не е гибел, а е шанс - спират се плащанията, вкл. лихвите, влиза синдик, поема юздите, описва кредиторите, които заедно със собственика имат право да предложат оздравителни планове. Но кой ще се заеме с такава сложна задача, ако може да си живурка с тежки задължения, които никой не търси години наред.
С "Боташ" на шията
Договорът между "Булгаргаз" и турската компания бе подписан скоростно в навечерието на новата 2023 г. Като президент Румен Радев твърдеше, че сделката е чудесна за България и че враждебни правителства нарочно не се възползват от възможностите. Като стана премиер, първата му работа бе да измоли от турския президент Ердоган замразяване на уж много изгодния договор. Протоколът за 15-месечният мораториум е свръхсекретен. Явно не е за показване.
Благодарение на сделката на служебния кабинет на Гълъб Донев "Булгаргаз" бе задължен да плаща всеки божи ден по 486 500 долара на "Боташ", дори да не получава нищо насреща. И така 13 години - до 2035-а, общо 2.18 млрд. долара. Мнозина не знаят, че тази сума не е за природен газ, тя е само за такси за услуги - за регазификация и за пренос през Турция на внечнен газ, който "Булгаргаз" сам си е поръчал и платила. А таксите са толкова високи, че досега "Булгаргаз" се е възползвал от услугите на "Боташ" само инцидентно - заради внезапни затваряния на гръцкия терминал в Александруполис (през който доставките излизат в пъти по-евтино).
От юли договорът е на "пауза" - за 15 месеца, в които властта, която натрапи договора, ще се опита да умилостиви турската страна да смекчи клаузите срещу незнайно какви обещания. Към момента дългът към "Боташ" е 360 млн. евро. "Булгаргаз" приключи 2025 г. с 575,7 млн. борчове и с 267 млн. лв. загуба - благодарение и на "изгодната" сделка с "Боташ".
Подаръци ще има за всички от сърце...
Иде Нова година, но какъв ще е новият ни късмет? Положението на енергийния фронт страховито се влошава заради външните шокове с петрола и природния газ и все по-скъпия ток. "Знаещите и можещите" от ПБ преди дни се изхвърлиха с обещание за помощи и компенсации за фирми, за граждани и за другите потребители - за стряскащата сума 2 млрд. евро. Детайли няма, разбра се само, че пари ще се черпят от фонда "Сигурност на електроенегийната система" (ФСЕС) и че в подкрепата някак ще се вклини и държавната банка ББР.
Фондът СЕС не е толкова богат - за тази година ресурсът му е 1.2 млрд. евро, и вече е на червено - разходите му надхвърлят планираните приходи. За 2027 г. се предвижда да събере 1.3 млрд. евро - за кое по-напред ще стигнат? В момента в Народното събрание усилено се обсъждат идеи на кабинета Радев за увеличаване на постъпленията във ФСЕС, вкл. и с такси за новия хит в българската енергетика - батериите. Само че собствениците на батериите са против, против е и опозицията - защото предложението е писано на коляно, няма обосновка, няма разчети, няма дори сметка колко пари ще се съберат. От ПБ признаха, че е недомислица. Но не се отказват от облагането, щели да помислят за по-добър вариант.
Колкото повече расте напрежението в енергийния сектор, толкова по-отчаяно Радев, министри и депутати, КЕВР уверяват, че няма да "допуснат" вдигане на цени на ток и парно по Нова година.
Зимата иде. Ако не се случи чудо, което да рязко да успокои международните пазари - например руският президент Владимир Путин да обяви, че спира войната и се изтегля от Украйна - на 1 януари 2027 г. вероятно ще лъсне поредната голяма лъжа на управляващите.













