Още един кандидат за държавен глава беше санкциониран от Централната избирателна комисия (ЦИК) заради поведението му по време на предизборната кампания. Борис Анзов, издигнат от инициативен комитет, е попаднал на мерника на комисарите заради обиди и нападки към гей общността.
Анзов е журналист, който нашумя през 2021 г., когато ТАСС съобщи, че е задържан в Москва. Сега е привлякъл вниманието на ЦИК след негово участие в безплатен предизборен диспут по БНР.
Постъпил е сигнал за негови думи, които комисията оценява като "унизителен и осмиващ израз по отношение на хората с хомосексуална ориентация", както и че кандидатът "представя всички лица от тази група като заплаха за националната безопасност, без разграничение между отделните лица и без посочване на конкретно поведение, което да обосновава подобна характеристика" (изразите, които е използвал са цитирани в решението на ЦИК по случая – бел.а.).
ЦИК е прегледала записа от предаването и е отсъдила, че Анзов е нарушил Изборния кодекс, който изисква санкция, когато участник в изборите е "накърнил добрите нрави". Затова ще му бъде съставен акт за административно нарушение по разпоредба от кодекса, предвиждаща глоба от 2000 до 5000 лв.
Анзов предизвика недоумение, след като написа във Фейсбук, че иска помощ от израелския премиер Бенямин Нетаняху, чеченския президент Рамзан Кадиров и иракския кюрдски командир Сирван Барзани заради заплахи за живота му.
Свален от трибуната
Тази сутрин друг кандидат за президент - Венцислав Ангелов, загуби правото си на трибуна в БНТ, след като използва антисемитски обиди в ефир, както разказва dir.bg. Водещите Христина Христова и Симеон Иванов бяха предупредили, че трябва да се спазва добрият тон. Ангелов, който е издигнат от "Народна партия Истината и само истината", обаче използва обидните фрази и журналистите сложиха край на разговора.
Наскоро Атанас Стефанов, който е кандидат за вицепрезидент на Ангелов, беше санкциониран от ЦИК за подобно поведение.
Анзов, Ангелов и Стефанов, както и другите кандидати за изборите, се възползват от предизборни участия, платени с пари от изборния бюджет чрез т.нар. медийни пакети, както и от право на изява в обществените медии - БНТ и БНР. Това повдига въпроси за начина, по който се харчат парите на данъкоплатците по време на избори.
