Депутатите дадоха зелена светлина на идеята държавата да финансира второ висше образоване, ако е по приоритетни професионални направления и защитени специалности, приемайки на първо четене в просветна комисия промени в закона за висше образование, предложени от депутати от ИТН, ГЕРБ и БСП.
Въвеждането на въпросната мярка бе анонсирано от просветния министър Красимир Вълчев на заседание на Съвета на ректорите на 20 март. Според него следва да отпадне ограничението в закона да не се финансира втора и следваща образователна степен, тъй като имаме сектори и професионални направления, към които няма интерес, но има голям дефицит на кадри, т.е. е оправдано да се позволи държавно субсидиране за второ висше образование по дадени дефицитни специалности. 10% от приема по държавна поръчка всяка година остава нереализиран, предимно в приоритетните професионални направления и защитените специалности. Съответно много български граждани, които биха искали да придобият образователна степен в специалност, различна от притежаваната от тях, следва да заплащат цялата такса за обучение, което затруднява достъпа им за преквалификация в области, които са важни за икономическото развитие, посочиха и депутати.
Ректори и синдикати подкрепиха предложените промени, към които обаче имаше критики от бизнеса. Според Асоциацията на индустриалния капитал в България насочването на ресурси към второ безплатно образование на вече завършили лица означава увеличаване на бюджета на висшите училища в посока на количество, не на качество, което в дългосрочен план може да доведе до намаляване на възможностите на встъпващите тепърва в системата на висшето образование да получат качествено образование с обществена подкрепа. Пазарът на труда има нужда от повече лица със средно професионално образование, а не толкова от висшисти, освен това липсата на входни филтри - възраст, професионален профил, реални потребности - крие риск от формален интерес към безплатна диплома, без последваща реализация по конкретната специалност, смятат от АИКБ. Затова оттам предложиха мярката да важи само за лица, които вече не са използвали публично финансиране за второ обучение, да бъде прилагана само за лица, които не са се реализирали в първата си специалност и преминават през квалификация по препоръка на бюро по труда или работодател, както и да се обвърже с конкретни изисквания за реализация в дадения сектор в рамките на определен период след завършване. Списъкът на професионалните направления и защитени специалности нараства застрашително, бе отбелязано още на заседанието на комисията.
Закриване на университети
Университети да могат да се закриват по предложение на МС, ако "трайно" не осъществяват образователен процес, приеха още депутатите на първо четене, приемайки предложени от ИТН промени в закона за висше образование. Мотивите са, че в такива случаи те не изпълняват основната си функция и поддържането им води до влошаване на репутацията на всички висши училища, както и до ненужно и неефективно разходване на публични и частни ресурси.
В момента университетите могат да се закриват от парламента в четири случая - ако нарушават изискванията на закона за висше образование или други нормативни актове, регулиращи висшето образование, и нарушенията са констатирани след проверка на МОН; ако получат два последователни отказа за институционална акредитация или не са поискали такава в предвидените от този закон срокове; по искане на учредителите на частно висше училище; и по предложение на Министерския съвет за държавно висше училище. Процедурата обаче е много тромава - ако Агенцията по акредитация откаже акредитация, висшето училище може да се обърне към съда, след което нещата да се протакат много във времето. Освен това срокът за предприемане на действия от страна на университета при отнемане на акредитацията му е прекалено дълъг - цели 18 месеца.
Промените бяха предложени в отговор на апел на министъра на образованието Красимир Вълчев за подобни редакции заради Пернишкия университет. Преди месец той обяви, че Европейският политехнически университет от години не осъществява реален учебен процес, като за това има доказателства. От висшето училище отрекоха.
Акад. Денков настоя по-ясно да се дефинира процедурата по закриване, за да не се стига после до съдебни дела от страна на въпросния университет. Министър Вълчев призна, че думата "трайно" (не осъществява учебен процес - бел. ред.) не са ясни, освен това тежестта по доказване дали висшето училище осъществява или не учебен процес остава в МОН и МС. "За мен и един семестър без учебен процес е трайно не осъществяване на учебен процес", заяви Вълчев.
От Съвета на ректорите подчертаха, че приемат промените, но също имат съмнения за техническите способи, по които ще се реализират. "За да се стигне до трайно неосъществяване на учебен процес, явно е имало проблеми доста преди това. Опираме до контролните функции на МОН, които подкрепяме да бъдат разширени и детайлизирани. Предлага се напълно нов път за закриване на университети. Може да се помисли дали не е по-добре да се създаде единен път за решаване на този проблем, или да се продължи с този паралелен път", посочи адв. Калин Костов. В крайна сметка председателят на просветната комисия и вносител на промените проф. Андрей Чорбанов обеща до второто четене текстовете да се прецизират.
