Масово университетите ни са отличници - почти всички те имат оценки над 3.50 по договорите си за управление с МОН, като 15 от 33-те държавни висши училища поне веднъж през последните години са получавали максимална оценка 4. Това показват данни на министерството на образованието, поискани от „Сега“ по закона за достъп до информация, за оценките на ректорите по договорите за управление, които те сключват с министъра на образованието и науката.
Припомняме, че МОН въведе въпросните договори през 2020 г. От тогава ректорите са задължени при встъпването си в длъжност да подписват договор за управление на висшето училище с министъра на образованието, в което са зададен политиките с определени показатели за изпълнение (научна дейности, съвместни програми и т.н.), които то ще следва. Целта на тази промяна бе както по-големи гаранции, че университетите ще следват определени, важни за държавата, политики, така и озаптяване на възнагражденията на някои ректори - те бяха обвързани именно с изпълнението на въпросните договори. Така, най-големият бонус, който може да получи ректор при отлично изпълнение на договора си (оценка 4), стана 36 хил. лв. При оценка 2, ректорите имат право на 6000 лв. годишен бонус, ако е 3 - 18 000 лв.
„Сега“ поиска данни за оценките на ректорите от 2021 г. до сега. От МОН предоставиха таблица с въпросните данни, която обаче е непълна - за 2025 г. например оценки имат само 8 ректори, вероятно защото годината още не е изтекла. Информация обаче няма за 2024 г. за 16 висши училища, за 2023 г. пък няма оценки за 11 университета. Изглежда МОН е било най-стриктно през първите две години, откакто действа мярката - за 2021 и 2022 г.
Както е видно от данните обаче, няма ректор с оценка под 3, с изключение на Висшето строително училище "Л. Каравелов", чийто ректор през 2022 г. получава оценка 2.86. В следващите години тя е "поправена" на 3.47 и 3.11.
Следващата най-ниската оценка е на Великотърновския университет - 3.44 през 2021 г. През 2022 г. обаче той получава 3.59, за 2023 г. няма данни, а за 2024 - 3.79.
Най-високата оценка 4 са получавали през годините поне 15 висши училища. Два пъти максимална оценка са получавали НАТФИЗ и УниБИТ, а веднъж оценка 4 - Аграрният университет в Пловдив, Икономическият университет- Варна, медицинските университети в Пловдив и Варна, Пловдивският университет, Техническият университет във Варна, УНСС, УАСГ, УХТ, ХТМУ и Шуменският университет, Националната музикална академия, Висшето училище по телекомуникации и пощи и др.
Рекордьор е Русенският университет с 4 последователни максимални оценки 4 - от 2021 г. до сега (за 2025 г. още няма данни).
Прави впечатление, че ректорите на по-малки университети, за които през годините е сигнализирано за редица проблеми, имат по-високи оценки от големи висши училища като Софийския университет и др. Стопанската академия в Свищов например може да се похвали с оценки от 3.95 до 3.99, макар там да бе установено дори от МОН, че има сериозни проблеми с провеждането на учебния процес. Оценките на най-големия ни университет - Софийският пък, се движат в диапазона 3-50-3.60.
Според ректори това поставя въпроса с адекватността на критериите. Сред тях са актуалност на придобиваните знания и умения, повишаване на качеството на програмите за обучение, свързаност и партньорство, развитие на научната дейност, привличане и задържане на млади преподаватели, изпълнение на национална задача. Научните показатели например са трудни за изпълнение от университетите с по-практична насоченост, смятат някои ректори.
