Разпадът на политическата система продължава и темпото сякаш само нараства. Наскоро стана съвсем очевидно, че ДПС окончателно е паднало в ръцете на Делян Пеевски, а фракцията на Ахмед Доган е принудена да търси нови пътища за оцеляване. А сега "Продължаваме промяната" (ПП) беше ударена от тежък скандал, който стана повод за оставката на съпредседателя на партията Кирил Петков – една от най-известните фигури на градската десница.
Оттеглянето на Петков – не само от лидерската позиция в ПП, но и от парламента, е катастрофа за формацията. Да не забравяме, че той и Асен Василев създадоха тази политическа сила буквално от нищото, след като през 2021 г. за месеци натрупаха широка популярност като служебни министри на президента Румен Радев, което им даде куража да се впуснат в политическия живот.
Тогава ПП беше само това – Петков и Василев. Даже не беше учредена като партия и двамата събираха партньори откъдето могат за едноименната коалиция, с която участваха в парламентарните избори. Това само подчертава значението на победата им тогава – тя беше плод на мажоритарния избор на гласоподавателите в полза на Петков и Василев. Подобно нещо не се беше случвало на парламентарен вот от 2009 г. насам, когато на практика Бойко Борисов еднолично спечели властта, не ГЕРБ.
Петков стана и първият редовен министър-председател след 7-годишното управление на Борисов. Вярно, не изтрая дълго – кабинетът му издържа само половин година и се разпадна. Но самият факт, че друг управляваше държавата, а не герберският вожд, имаше грамадно значение, защото символизираше една значима промяна в българското общество и неговите политически нагласи.
Успехът на ПП (разбирай, на Петков и Василев) беше толкова голям, че "Демократична България" (ДБ), която дотогава претендираше да представлява градските десни, беше принудена (с едва прикрито неудоволствие) да потърси коалиция с нейните лидери. И така повече от 2 години имаме съюза ПП-ДБ, в който Петков беше една от най-разпознаваемите фигури. Да не говорим за партията му, където освен него, Василев, Лена Бориславова и Николай Денков, просто няма други имена със самостоятелна тежест.
Тръгне ли си един от бащите-основатели на партията, това само по себе си
е сигнал за вътрешна криза.
Изглежда като разпадане на ядрото на ПП – онези няколко човека, които за обществеността олицетворяват партията. Всъщност, това започна още миналата година. Тогава Даниел Лорер, който принадлежеше към вътрешния кръг на Петков и Василев, ненадейно беше изхвърлен от партията, след като отказа да следва линията на ръководството при избора на председател на Народното събрание.
По онова време случаят с Лорер изглеждаше по-скоро като изолиран инцидент. Ала сега, с напускането на Петков (пък и на партийците, публично късащи членските си книжки), остава усещането, че ПП е в сериозен упадък. Това е лоша новина за всички, които се припознават като противници на Борисов и Пеевски. Все пак лидерите на ГЕРБ и ДПС-НН очевидно печелят най-много от отслабването на основната политическа сила, която воюва с тях.
Изниква и въпросът
как ще се развият отношенията между ПП и ДБ.
Напускането на Петков най-вероятно ще засили тежестта на ДБ в обединението. Последната вече демонстрира нараснало самочувствие, което ясно се видя, когато лидерите й настояха ПП да им представи план за начина, по който ще се справи с вътрешната си криза. Най-вероятно това развитие ще засили отчуждението между коалиционните партньори, което отдавна не е тайна за никого.
Както и да се развият нещата, случващото се сега ще се приеме в парламента като сигнал, че ПП-ДБ като цяло отслабва и само ще засили още повече изолацията, в която обединението се намира. А Борисов ще използва това положение, за да удвои усилията си да разцепи обединението и да привлече ДБ в своя лагер, както се опитваше да направи в края на 2024 г., когато се водеха преговорите за правителство. Все пак това е
най-видимата възможност да намали зависимостта си от "Новото начало" на Пеевски.
Така или иначе, ДБ ще поеме водещата роля в обединението и от тук нататък ще диктува във все по-голяма степен курса му. А ПП няма друг изход, освен да се съобразява. Просто шансовете й да остане парламентарна формация без ДБ изглеждат опасно ниски, особено след напускането на Петков и замесването на партията в корупционен скандал.
Така изглежда, че "Промяната" увисва на ръцете на ДБ, която тепърва ще премисля накъде да поведе обединението (и дали въобще да го запази). За ПП няма алтернатива, освен внимателно да пази съюза с ДБ, дори на цената на компромиса да отстъпи лидерската роля, която преди се стремеше да упражнява.
