Често възможността да общуваш с някого не зависи от това какво ще му кажеш, а какво ще се въздържиш да му кажеш. Това се отнася не само за личните отношения между хората, но и за политическия живот. Няма нужда партиите да се харесват; достатъчно е да могат да си говорят, за да постигнат компромисите, които са неизбежни в условията на разпокъсаната ни политическа система.
Ето, гледаме социологическите проучвания и тенденцията е ясна – няма политическа сила с достатъчно подкрепа, за да разполага със собствено парламентарно мнозинство. Включително и поредният "спасител" в лицето на Румен Радев. Доверието във формацията на бившия президент – "Прогресивна България" (ПБ), е значително, но далеч не толкова, колкото се внушаваше в публичното пространство, че ще бъде.
Какъвто и да е крайният резултат,
ПБ ще се нуждае от съюзници,
ако иска да състави правителство, а Радев недвусмислено показа, че такава е амбицията му. Най-малкото ще му трябва някой да го подкрепя в парламента, за да управлява. Това се отнася, при това с много по-голяма сила, и за останалите формации с претенции, че могат да упражняват властта – на първо място, ГЕРБ и ПП-ДБ.
Какво означава това положение? Че политиците ще трябва да си говорят след вота – да седнат на една маса заедно, да обсъждат варианти за компромиси и възможни съюзи. А ще могат ли да го направят? Съдейки по начина, по който си общуват сега – едва ли.
Това се видя от начина, по който Румен Радев и лидерите на ПП-ДБ изригнаха едни срещу други, при това по въпрос, за които никой доскоро дори не се сещаше - възможността да се търси и добива природен газ у нас. Радев обяви, че "сглобкаджиите искат да ни отровят земята", като говореше за ГЕРБ и ПП-ДБ. Асен Василев, водачът на ПП, го определи като "страхлив лицемер" и, за да го изобличи като такъв, публикува цял каталог с цитати от бившия президент за еврозоната, войната в Украйна и какво ли още не.
Битката се ожесточи,
когато служебното правителство, водено от бившия депутат от ПП-ДБ Андрей Гюров, съобщи, че е подписало отложеното миналата година споразумение за военно сътрудничество с Киев. Радев, както му е навик да прави, нападна кабинета, че ни "въвлича във войната" (нещо, което никой не желае и не очаква от нас). ДБ му отвърна, че се "опитва да изглежда като Орбан". И камъните се затъркаляха по склона ...
И двата въпроса – за газа и за военното сътрудничество, сами по себе си заслужават внимание. България трябва да търси собствени енергийни източници и да работи за усъвършенстването на армията си с помощта на най-напредналата военна сила в Европа – украинската. Фактът, че тези теми предизвикаха такава политическа война, показва, че Радев и ПП-ДБ само са чакали повод да се скарат и публично да си кажат лошите неща, които мислят едни за други. Е, как си ги представяме така настръхнали да обсъждат заедно възможността за редовно правителство?
Някой може да си помисли, че този разрив облагодетелства Бойко Борисов. Той несъмнено търси възможности да се прилепи до следващата власт. Но нито Радев, нито ПП-ДБ ще направят това лесно. Експрезидентът непрекъснато повтаря, че ПБ ще "изхвърли модела "Пеевски-Борисов" от властта", а кандидатите на ПП-ДБ – че "младите искат България, в която няма нито Пеевски, нито Борисов, нито Радев" (пък и Асен Василев каза, че ГЕРБ принадлежи на "стария модел").
Не изглежда Борисов да е добре дошъл
на масата за преговори, нали? Май и Радев също ...
А избирателите, дълбоко разочаровани от "сглобки" и "исторически компромиси", ще следят внимателно кой с кого и как общува след изборите. Как ще погледнат хората на една внезапна смяна на тона след 19 април – от толкова тежки обвинения към нова политическа сделка за властта? Няма ли да погледнат на това като на поредно политическо лицемерие, което заслужава само презрение?
За съвсем кратко време политиците успяха да намалят шанса за съставяне на редовен кабинет след 19 април с 90 процента. Не можеш днес да мяташ такива нападки наляво и надясно, а утре да кажеш – вижте сега, много е тежко международното положение, затова хайде да се обединим за благото на България. Направят ли така политиците, няма как да очакват хората да им гласуват отново.
