Наскоро Бойко Борисов иронично беше вметнал, че след изборите страната може да се окаже с "парламент от опозиционери". Действително, при взаимната неприязън между политиците (при някои стигаща до ненавист), не е немислим вариантът, при който никой да не поеме властта, защото ще трябва да се коалира с някого, когото не харесва. Изпадали сме в такава ситуация преди, без партийните лидери да се вълнуват, че оставят страната без стабилно управление в периоди на пандемия и война.
Едва ли обаче ще стане така. Румен Радев – основният съперник на ГЕРБ, се подготвя да управлява. Събрал е същинска армия от съмишленици (интересно как го направи в краткото време след оставката си като президент), подготвил е обширна програма, раздава големи обещания на избирателите. Независимо какви са резултатите от изборите, трудно е да си представим бившия президент да каже – не мога да направя правителство с такъв парламент, хайде да гласуваме отново през зимата. Ще изглежда сякаш лесно се отказва и подлага страната на излишни сътресения в едно толкова трудно време.
За да управлява обаче, Радев ще се нуждае от партньори. Освен ако подкрепата за неговата коалиция "Прогресивна България" (ПБ) не нарасне драматично през кампанията, няма да спечели достатъчно мандати, за да управлява самостоятелно. Поне един съюзник ще му трябва, за да си подсигури силен гръб в парламента за собствено правителство.
Естествено, всички се сещат за ПП-ДБ. Но доста се прибързва – от обединението са наясно, че ще трябва също да си търсят партньори, но са много предпазливи по отношение на Радев. И така трябва да бъде – колкото и близки да изглеждат някои от приоритетите им, например за положението в съдебната власт, толкова и големи различия имат, особено за ключовия геополитически въпрос за Европа – войната в Украйна (да не говорим колко тежки думи е изричал самият Радев по адрес на ПП-ДБ).
Но дори и да постигнат споразумение, пред следващия парламент стоят задачи, които ще изискват много повече депутатски гласове, отколкото те изглежда ще спечелят. Конкретно, става въпрос за абсолютната необходимост да се изберат нови членове от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и инспектори в Испектората към съвета. За това е нужно квалифицирано мнозинство от две трети.
Тук е големият шанс на Борисов да се намести в близост до следващата власт. За разлика от доскорошния си партньор Делян Пеевски, той гледа да не изгаря всички мостове към Радев и ПП-ДБ. Да, напада бившия президент (обвинява го, че представлява "пловдивската олигархия" в политиката, каквото и да е това) и непрекъснато се сърди на ПП-ДБ за какво ли не (например, твърди, че са се "разбрали" с Радев за служебния кабинет на Андрей Гюров). В същото време, предупреждава, че няма шанс за еднопартийно управление след вота. "Думата "сглобка" стана обидна, но някак трябва да се обединим и да се опитаме да бъдем консолидирани в името на държавата ни, за да избегнем огромните щети, които предстоят. Политиканстването няма да помогне, а чегъртането в момента само може да създаде враждебност", говори водачът на ГЕРБ.
Вижте само какъв консенсусен и помирителен тон, при това по време на предизборна кампания! Че това си е на практика покана към другите водещи формации – хайде да се разберем и да управляваме заедно! Платформата за това дори вече е подготвена – Борисов се държи в близост до служебния кабинет, където изпрати своя военен министър Атанас Запрянов като знак, че смята за съвместими екипите на ГЕРБ, ПП-ДБ и ПБ. А когато бяха представени водачите на листите на Радев, герберският лидер отбеляза, че "почти половината от тях ги познаваме добре, работили сме добре с тях".
Нещо повече, Борисов публично се дистанцира от Пеевски, когото и Радев, и ПП-ДБ, припознават като най-големия си противник. От доста време Борисов обяснява, че съюзът му с лидера на ДПС е засягал само влизането на страната в Шенген и еврозоната. Сега, след като тези задачи са постигнати, всичко помежду им е приключено (въпреки че партиите им съвместно работят за Съвета за мир на Доналд Тръмп, а ГЕРБ издигна за изборите бившия министър Владислав Горанов, когото Борисов навремето отстрани за връзки с Пеевски). "Сега ще има нов модел, в зависимост от ситуацията, в която ни постави народът", убеждава Борисов.
Съмнително е, че Радев и ПП-ДБ биха го приели открито за партньор. Все пак безспирно говорят, че се борят срещу "модела Борисов-Пеевски" - няма как да отделят единия от другия. Но лидерът на ГЕРБ се надява, че ще му се позволи да бъде неформален партньор на следващата власт, който да помага в ключови моменти – като избора на ВСС, приемането на решения, засягащи външната политика или кризисни моменти покрай бушуващите около нас войни. Иначе казано, да поеме ролята, която Пеевски играеше и при управлението на "сглобката" и при кабинета "Желязков", когато не се знаеше дали той е управляващ или опозиция.
Доколко Радев и ПП-ДБ биха се съгласили на подобна схема? Зависи от изборните резултати. Следващото правителство ще се изправи пред големи кризи и ще му трябва парламентарна подкрепа. Ако бившият президент не я спечели сам на изборите, тогава ще му се наложи да обмисли възможността за "срамни сглобки", за която наскоро говореше.
