Помните ли, когато преди 20 години лидерът на ДПС Ахмед Доган самодоволно обяви пред Слави Трифонов: "Ако мислите, че моите възможности са по-малки от тези на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик." Това беше златният период на ДПС – четири години на власт заедно с НДСВ, последвани от още 4 години, в които сглобката беше разширена с участието на БСП. Тогава лидерът на движението се чувстваше толкова силен, че спокойно обясни на българите ролята си на "банкер" в държавата, без да се притеснява от последствия.
През тези години нямаше никакво съмнение, че Доган еднолично управлява банката, в която превърна партията си. Предизвикателствата, които му отправяха съперници за малцинствения вот в България, не успяха сериозно да разклатят престола му. През миналото десетилетие ДПС се разцепи двукратно – първо през 2011 г. си тръгна зам.-председателят Касим Дал, за да учреди собствена партия – НПСД, а през 2015 г., след ужасен скандал, беше изгонен избраният лично от Доган за негов наследник Лютви Местан, който също направи нова партия – ДОСТ. Макар и да създадоха сериозни проблеми на ДПС (не само в страната, но и в Турция, откъдето движението черпи сили), Дал и Местан се провалиха в опита си да заемат мястото на Доган. Не изглеждаше, че който и да било може да го направи.
Така беше, докато Пеевски внезапно не се заинтригува от лидерския пост в ДПС.
Можем само да спекулираме каква е причината
(може би санкциите по "Магнитски"?), но е факт, че амбициите му да управлява партията бяха силно окуражени от самия Доган. Да не забравяме, че през ноември 2023 г. дотогавашният лидер Мустафа Карадайъ внезапно подаде оставка, а Доган, който се водеше почетен лидер, отново пое оперативното ръководство на ДПС. Така беше до националната конференция на партията през февруари 2024 г., когато по заръка на Доган бяха избрани двама нови председатели – Делян Пеевски и Джевдет Чакъров (по същото време Пеевски оглави еднолично парламентарната група на ДПС).
Няколко месеца по-късно обаче половината депутати на движението бойкотираха заповедта на Пеевски да се подкрепи правителство на Росен Желязков с мандата на ГЕРБ-СДС. Това стана по инструкция на Доган, който вероятно се беше стреснал от бързия възход на доскорошното си протеже. Това разгневи Пеевски и двамата поеха към пряк сблъсък, който доведе до абсурда на изборите през октомври 2024 г. членове на ДПС да участват с различни коалиции – "Ново начало" и АПС. А за почетния лидер всичко тръгна рязко надолу.
Най-напред се започна със загуба на имоти и икономически активи.
Доган изпусна контрола върху ТЕЦ "Варна", а с това и върху прословутите сараи в Бояна и Росенец, които бяха притежание на дъщерни фирми на централата. За Доган и неговите поддръжници това беше огромен удар, тъй като сараите бяха символ на силата на почетния лидер.
По-тежък обаче беше проблемът с контрола върху партията. Пеевски светкавично се възползва от правомощията си на председател и регистрира ДПС като участник в коалицията "Ново начало". Доган и хората му се оказаха мудни и от немай-къде трябваше да участват на изборите чрез коалицията АПС, съставена от други партии – ЗНС и СБОР. Провалят се и усилията им да запазят чрез патентното ведомство марката ДПС.
Влизането на АПС в парламента даде на доганистите глътка въздух. А включването им в парламентарното мнозинство, което крепеше новото редовно правителство, ги обнадежди, че имат шанс в битката с Пеевски. Основание им даваше това, че партии като БСП и ИТН, които влязоха във властта, бяха заявили, че ще поддържат т.нар. "санитарен кордон" около "Новото начало". Както и фактът, че управляващата коалиция бранеше имунитетите от наказателно преследване на депутатите на ДПС-ДПС Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов, за които Пеевски настояваше да паднат.
Това обаче се оказа поредната грешна преценка.
Първо, доганистите одобриха кабинет, който само половин година по-рано бяха отхвърлили – на Росен Желязков с мандат на ГЕРБ-СДС. Те оправдаха този главозамайващ лупинг с аргумента, че чрез сегашния кабинет ще борят влиянието на Пеевски. Колко са вярвали на това, само те си знаят. Бързо стана ясно, че кабинетът "Желязков" и коалицията, която стои зад него, няма никакво намерение да воюва с лидера на "Новото начало".
Това се потвърди от самия Пеевски. Най-напред той върло настояваше за бързи предсрочни избори, а после изведнъж смая всички, когато обяви, че такива не са нужни на страната и ДПС-НН твърдо ще подкрепя кабинета. С времето управляващите видимо омекваха към него, за да се стигне до момента, в който Бойко Борисов обяви, че "Ново начало" се държи като европейска партия.
Междувременно
доганистите стояха и чакаха.
Чакаха съдът да им върне обратно контрола върху партията. Чакаха управляващите да им дадат постове в изпълнителната власт – зам.-министри, областни управители, членове на регулатори. Чакаха ПП-ДБ да им издействат анкетната комисия за разследване на Пеевски, за която самите хора на Доган настояваха, но така и не предприеха нищо, за да стане реалност. И не получиха нищо. Освен че (засега) опазиха депутатските си имунитети – нещо, което вълнува единствено малката групичка на ДПС-ДПС. И когато най-накрая се решиха да напуснат мнозинството, се оказа, че това няма значение за управляващите - нали Пеевски вече беше с тях.
А Пеевски не стоеше със скръстени ръце.
Първо поиска и получи от правосъдното министерство в служебното правителство на Димитър Главчев партийната субсидия на ДПС да отива в посочена от него банкова сметка. После получи от същия служебен кабинет сграда, в която да настани партийната централа. А през декември м.г. свика национална конференция на ДПС, която го избра за единствен лидер на партията. Това ще засили убедителността на претенциите му пред съда, че основателно е изключил Доган и поддръжниците му, и съответно ще отслаби техните претенции, че са изключили него. През последните месеци Пеевски активно събира около себе си и кметове на общини, разширявайки влиянието си.
Доганистите от своя страна не успяха да направят партиен конгрес (всъщност, не се и опитаха). Посрещнаха с пълна пасивност отклоняването на субсидията (на жалните им вопли властите вдигаха рамене и казваха – Пеевски е избран за председател на партията, следователно може да каже къде да се изплаща субсидията), както и преместването на партийната централа. Последното означаваше, че ще загубят емблематичната сграда на столичния булевард "Александър Стамболийски" - все пак една партия не може да ползва две сгради за своята щабквартира. И през месец май се оказаха на улицата, когато областният управител на София ги изхвърли.
Даже от Турция вече няма подкрепа,
нищо че Джевдет Чакъров сякаш прекарва повече време там, отколкото в България. Наскоро Борисов отиде в югоизточната ни съседка и у нас тръпнеха дали на срещата му с турския президент Реджеп Ердоган последният ще ходатайства за доганистите. Нищо подобно. Отгоре на всичко турският посланик у нас Мехмет Саит Уянък отиде на възпоменателните събития за майските събития от 1989 г., организирани от "Новото начало" (за ужас на доганистите), а през април дори се срещна със самия Пеевски.
Всичко това показва страхотния упадък на Доган и неговата фракция. Изградената от него партия, превърнала се в банка на властта, преминава в ръцете на Пеевски. Дали е необратимо? Засега изглежда така.
