Нещо не е както трябва. Костадин Костадинов извади късмет с Лора Крумова да трупа рейтинг. ПП-ДБ и Румен Радев се обслужват взаимно. Бойко Борисов е срещу всички, всички са за Бойко Борисов. Сал един Делян Пеевски никого не напада, другите го подминават.
Причината за тази ситуация с Пеевски е неговото мълчание. Дума не обелва по скандалите в държавата, съсредоточил се е върху партията си. "Новото начало" говори по точки от дневния ред, той нищо не говори. Така е от момента, в който Радев обяви излизане от президентството. Изключение е декларацията в подкрепа на американския т.нар. Съвет за мир, след като Андрей Гюров даде признаци за излизане.
Това мълчание на Пеевски е едно от интересните неща в настоящата предизборна кампания. То е още по-любопитно при демонстрираната хиперактивност в по-ранни периоди. При коронавируса ден не минаваше без Пеевски да блесне с щедро дарение. С поемането на лидерството в ДПС ежечасно се произвеждаха законопроекти "за хората", помощи за спортисти, размисли за бюджета, подкрепа за Даниел Митов,
пеньоар за Асен Василев
Сега няма кой да викне "У-у, Мистър Кеш, излез!", или да отвори гърло за "кадровия терор" на кабинета "Гюров" (махането на свързани с Пеевски хора в администрациите). Голямото Д ("Ще правя държава с главно Д") се превърна в П (потапяне). Мащабът е различен, обаче скриването прилича на мрачните периоди, в които Пеевски не идваше в парламента, бе най-недостъпният човек в страната и журналистите не знаеха може ли да говори.
С една дума, Пеевски обича да сменя публичното поведение. Редува крайности. Ако Ахмед Доган постоянно бе в едната и се показваше пред медиите колкото да демонстрира
философско опиянение от собствената си значимост,
то врагът-наследник комбинира сянката и прожекторите; като се покаже, е по-прицелен, настават нефилософски скандали.
С което стигаме до продължението на темата: "Защо?". Защо му е на Пеевски да мълчи? Ясно е, че при вражеския кабинет "Гюров" не може да прави всичко за хората, да ги радва тъй много с думи... Обаче друга ще да е причината. Не сме в главата му, нито черпим информация от мозъчния му тръст, но не е трудно за досещане: скриването автоматично
деактивира опонентите,
намалява трупането на рейтинг върху гърба му; снижава шансовете им, понеже ги качват чрез конфронтации с него. Всяка кавга на Пеевски с Радев или ПП-ДБ дава възможност за нови техни избиратели, а той се затваря в своите. Превземането на ДПС бе постигнато, за какво му са караници? Освен това опонентите водят битка със "завладяната държава", битката се води предимно чрез думи - млъкне ли "завладяната държава", говорят си сами - още една причина да не се обажда. Знае се допълнително, че огромна част от българските граждани се
дразнят, когато Пеевски държи нравоучения
Всичко това прави потапянето не друго, а тактика "Умряла лисица". В нея Пеевски не дава поводи за фронтове и екзалтации, не ще да е мишена за надуване на мускули. В спокойствието се концентрира върху партийните редици. Има ли резултат? Вотът ще покаже. Но, ето - Иво Мирчев спря да търси да го бие, Радев и ПП-ДБ се скараха за Украйна без да им е притрябвал.
Чудно е този човек защо някога въобще е говорил. Има си медии - говорят. ПП-ДБ се оплетоха в "Петрохан", някой следва да припомня - случайно ИТН припомня. За т.нар. борд за мир работата е друга - лично следваше да се обади, понеже санкциите "Магнитски" са лични.
Та, такива ми ти работи с Делян Пеевски. Обаче в цялата ситуация има и една енигма. Ще се разплете на 19 април вечерта: МВР на Дечев и Гюров всеки ден отчита удари по изборни търгаши - ако ДПС отслаби изборния резултат, работата ще е ясна - служебният кабинет е разгромил ДПС, партията не може без търгашите; но ако ДПС не отслаби резултата, работата хич няма да е ясна, а зверски сложна - наистина достойна за една държава с голямо Д.
