Изискванията пред изследователските университети се завишават, става ясно от предложени от МОН промени в постановлението за показателите, по които висши училища биват определяни с изследователски статут. Вместо досегашните 1000 точки занапред те ще трябва да имат не по-малко от 10 000 точки от научноизследователска дейност.
Университетите се определят за изследователски за срок от 4 г. по няколко показателя - научни резултати, видими в международните бази данни Scopus и/или Web of Science; научен капацитет и възпроизводство на академичния състав; и обществено и икономическо въздействие. Освен това те трябва да дават "значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания", както и да имат "високи резултати от научноизследователска дейност", оценени с не по-малко от 1000 точки.
Между 2021 и 2024 г. списъкът с изследователските университети е актуализиран три пъти, като в него са включени 12 висши училища - СУ, медицинските университети в София, Варна, Плевен и Пловдив, ТУ-София, ХТМУ, Пловдивският университет, Тракийският университет в Стара Загора, Русенският университет, ЮЗУ и Бургаският държавен университет. Към момента 10 от въпросните изследователски университети изпълняват стратегически научноизследователски и иновационни програми за развитие по Националния план за възстановяване и устойчивост, посочват от МОН.
Оттам посочват, че в последните години има подобрение в показателите, свързани с научните публикации и тяхното качество на всички университети. Регистрира се ръст на броя научни публикации, повишен дял на цитираните публикации, увеличение на възпроизводството на научния състав, както и напредък по показателя, свързан с финансово-икономическото въздействие на научната дейност.
"Ако настоящият подход продължи да се прилага, съществува реален риск критерият за "изследователско висше училище" да загуби своето съдържание - при постоянно повишаващите се стойности на повечето университети по текущите показатели, почти всички 51 висши училища у нас постепенно ще покрият сегашните критерии и ще придобият този статут. Това би обезценило статута, превръщайки го в чисто формална категория без разграничителна роля в системата на науката и висшето образование", пише в оценката за въздействие на проекта.
В предложения от МОН проект отпадат показателите, измерващи научния капацитет и възпроизводството и общественото и икономическото въздействие. Според министерството прилагането им често поставя по-малките или по-специализирани университети в неравностойна позиция спрямо по-големите институции, без това непременно да отразява реалния научен принос или иновативния капацитет.
Само броят защитили докторанти и доктори на науките не отразява реалното научно или обществено въздействие на публикацията, нито научния ѝ принос в дългосрочен план, поради което акцентът трябва да бъде върху реалните резултати и качество от научната дейност, смятат от МОН. По тази причина е предложено отпадане отчитането на придобилите степени "доктор" и "доктор на науките".
По показателя, измерващ научните публикации в издания, реферирани в Web of Science и Scopus, са повишени коефициентите на списания, попадащи в категории Q1и Q2, тъй като тези списания обхващат топ 50% от най-цитираните и престижни научни издания в съответната област. Прецизиран е и текстът относно цитатите, като е уточнено, че независимите цитирания в Scopus и Web of Science са получени през оценявания период на научните публикации, публикувани през същия период, без да бъде прилаган коефициент, нормиращ въздействията на цитиранията. Показателят, отнасящ се до продуктите на интелектуалната собственост, е разширен, като освен отчитаните на този етап заявки за международни и национални патенти се включват и патенти за изобретения, полезни модели и сертификати за сортове растения и породи животни.
Статутът "изследователско висше училище" следва да обозначава най-високо равнище на научна продуктивност, принос и международно разпознаване. Предвид това точките, необходими за включване в списъка на изследователските висши училища, стават 10 000.
