Научни резултати, видими в международните бази данни, развитие на научния капацитет на академичния състав, обществено и икономическо въздействие - това са трите основни групи показатели, по които висшите училища ще бъдат оценявани за статут на изследователски университети. Методиката за това е публикувана в Държавен вестник и МОН вече приема заявления от висшите училища, съобщиха днес от министерството.

Статутът на изследователски университет бе въведен в началото на 2020 г. с промени в закона за висшето образование. В него бе регламентирано, че висше училище, което дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научноизследователска дейност, може да бъде обявно за изследователско. Изрично бе упоменато, че въпросните резултати трябва да са оценени по обективни показатели, включващи броя на публикуваните и реферирани научни статии в международните бази данни, подадените заявки за международни патенти, цитатите в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази данни и т.н., които да са определени в акт на МС. Тъй като досега нямаше конкретни правила, по които да става оценката, на практика статутът досега не съществуваше.

Показателят "научни резултати", по който ще бъдат оценявани висшите училища, включва броя научни публикации в издания, реферирани в международни бази данни Scopus и/или Web of Science, броя научни монографии и броя глави от книги, видими в тези бази данни, броя подадени заявки за патенти от висшето училище, както и броя независими цитирания в Scopus и/или Web of Science.

Броят на защитилите докторанти и на учените, придобили научна степен "доктор на науките", ще формира втория показател за оценка - "научен капацитет и възпроизводство на академичния състав". За да се прецени "общественото и икономическото въздействие" на дадения университет пък ще се вземат под внимание изразходваните пари, получени от Европейски рамкови програми за научни изследвания и иновации или други международни програми, от външно за организацията финансиране по национални проекти, от договори за научни изследвания с български или чуждестранни фирми и предприятия и от комерсиализация, какт и от броя създадени стартиращи предприятия, извършващи дейност минимум 2 години.

Стойностите по конкретните показатели се изчисляват в точки по определена формула. За да получи статут на изследователски университет, висшето училище трябва да събере не по-малко от 1000 точки. 

ПРОЦЕДУРА

Предвижда се оценката на кандидатите да се извършва от междуведомствена комисия. Тя ще бъде създадена към просветния министър и ще включва представители на министерствата на образованието, на финансите и на икономиката, също така на Държавната агенция за научни изследвания и иновации и на Съвета на ректорите. Комисията ще следи също за сроковете в действащия списък на изследователските университети и за неговото актуализиране. Списъкът ще се актуализира всяка година до 1 ноември, като висше училище, което отговаря на критериите, ще се включва в него за срок от 4 г. с възможност за удължаване при изпълнени критерии.

Изследователските университети ще получават допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност. През следващите години основен източник на тези средства ще бъде Националният план за възстановяване и устойчивост, казват от МОН.

СКЕПТИЦИЗЪМ

Някои ректори са скептични относно възможността едни университети да бъдат само преподавателски, а други - само изследователски. Според тях идеята на университета е да съчетава както обучението, така и изследванията, и МОН би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за двете. Те посочват, че самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания. "Ако университетът се фокусира само върху научни изследвания, за които ще получава финансиране, то тогава той ще се доближи до изследователски институт от формата на БАН", казват те. Затова смятат, че по-удачно би било субсидията за вузовете да започне да се променя плавно през годините и да има отделена част за изследователска дейност, за да се прелият плавно научно-изследователските резултати в учебната дейност.