Норвегия ще продължи да разработва своите нефтени и газови ресурси в Баренцово море - независимо от подкрепата на Европейския съюз за мораториум върху доставките на арктически въглеводороди. Вече не смятаме себе си за „зелената батерия“ на Европа, заяви норвежкият министър на енергетиката Терие Осланд пред Ройтерс.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г., Норвегия се превърна в най-големия доставчик на природен газ в Европа, задоволявайки около 30% от търсенето както в ЕС, така и във Великобритания. Миналата година производството на газ в страната достигна близо рекордни нива, а добивът на петрол се покачи до най-високото си ниво от 2009 г. насам. Официалните прогнози обаче сочат спад на производството след 2030 г. - освен ако не бъдат открити и разработени нови ресурси. 
Ето защо

Норвегия гледа към Баренцово море

В момента Европейският съюз подкрепя забрана за нови сондажи в Арктика по екологични съображения, но обмисля преразглеждане на политиката си в отговор на опасенията за енергийната сигурност. "Ние сме гъвкави - ако ЕС не ги иска, петролът и втечненият природен газ от Баренцово море могат да бъдат транспортирани навсякъде по света", коментира Андерс Опедал, главен изпълнителен директор на Equinor, най-голямата норвежка петролна компания.
Норвегия ще се стреми да поддържа производството и износа на петрол на близки до сегашните нива поне до 2035 г., а добивът в Баренцово море ще бъде ключов. „Ако Норвегия иска да остане доставчик на петрол и газ за Европа в
дългосрочен план,  Арктика трябва да бъде част от тази дискусия“, убеден е министърът на енергетиката.
И пояснява: „Ние ще развием тези райони, а след това от ЕС ще зависи дали да наложи мораториум върху закупуването на този газ или петрол. Арктическият петрол ще се продава на световните пазари, докато газът може да се изнася по целия свят като втечнен природен газ от Melkoeya - завода за LNG на Equinor".

Директорът на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол също прикани ЕС да преразгледа своето "не" за нови газови и петролни сондажи в Арктика. 

Зелената батерия е погрешна идея

Наред с петрола и газа през повечето години Норвегия произвежда и излишък от възобновяема енергия от обширната си мрежа с резервоари, водни пътища и водноелектрически централи, която изнася в Европа чрез трансгранични
електропроводи. В миналото Норвегия се представяше като „зелената батерия“ на Европа, но сега Осло смята тази идея е за остаряла и дори погрешна. Тя спомогна за изграждането на нови електропроводи, включително връзки към Великобритания и Германия, но по-дълбоката интеграция с европейската енергийна система направи Норвегия по-уязвима към колебанията в цените на континента, коментира министър Осланд.

Норвегия няма да изгражда нови междусистемни електропроводи, но остава ангажирана със силно сътрудничество
в енергийния сектор с Европа. Осло смята, че страните на континента трябва да наблегнат на стабилното електроснабдяване, отслабено от затварянето на въглищните и атомните електроцентрали и липсата на инвестиции в ново производство на газ. Това ще намали цените и ще изгради по-голяма реципрочност, когато става въпрос за енергийни потоци между различните държави, казва Осланд.