Водещи специалисти направиха на пух и прах промените и новите изисквания за лечението на инсулт, които влязоха в сила с националния рамков договор за 2026-2028 г. Сред тях са основателят на Българското дружество по инсулт доц. Росен Калпачки, председателят на дружеството д-р Филип Алексиев, невролози от УМБАЛ "Св. Анна" и УМБАЛ "Софиямед" и представители на пациентската организация за борба с инсулта и афазията. Критиките им не само пораждат притеснение за пациентите, но повдигат и въпроса с кого са консултирани въпросните промени.
Според д-р Алексиев част от новите правила съдържат различия между отделните клинични пътеки по отношение на образната диагностика и терапевтичните прозорци за прилагане на тромболиза и ендоваскуларно лечение. Това създава затруднения при интерпретацията на правилата и не отчита в достатъчна степен възможностите на съвременното лечение, включително при внимателно селектирани пациенти извън стандартните терапевтични прозорци, посочи той.
Специалистите критикуваха и новото изискване за многократно проследяване на кръвната захар при всички пациенти с инсулт, независимо от диабетния им статус. Това е ненужна свръхдиагностика и допълнително натоварване на неврологичните отделения, смятат те. Изискването за проследяване на кръвната захар на всеки 6 часа е напълно ненужно (вероятно се разчита на едни стари критерии за нива на кръвната захар при инсулт, които вече са отречени), допълва тук в пост във "Фейсбук" и д-р Аспарух Илиев.
Спорна се оказа и новата клинична пътека за транзиторна исхемична атака. Когато пациент постъпи със симптоми на инсулт, медицински неприемливо е да се губи време в изчакване дали неврологичният дефицит ще отзвучи. При исхемичния инсулт възможностите за специфично лечение са силно зависими от времето – терапевтичният прозорец за интравенозна тромболиза е ограничен, а при подходящи пациенти се извършва и механична тромбектомия, посочват медиците. „Времето е мозък“ остава основният принцип в съвременното лечение на инсулта, подчерта доц. Росен Калпачки.
Друг голям проблем е липсата на достатъчно гъвкав механизъм за взаимодействие между лечебните заведения. Според доц. Калпачки съвременното лечение изисква мрежа от болници с различно ниво на компетентност, между които пациентът да може максимално бързо да бъде прехвърлен според нуждите си. Това у нас обаче е трудно. Ако пациентът първоначално бъде приет в една болница, но трябва да бъде преместен в друга за високоспециализирана процедура, възникват проблеми с отчитането на клиничната пътека. Според експертите това е в противоречие с идеята за национална мрежа от инсултни центрове. Въпреки успехите на отделни болници България продължава значително да изостава както по броя на извършваните венозни тромболизи и механични тромбектомии, така и по отношение на равномерното териториално разпределение на качествената инсултна помощ, отбелязаха още медиците.
Лекарите отбелязаха като голям нерешен проблем и "бялото петно" след острата фаза на инсулта и изписването. Част от пациентите преживяват тежкия инсулт, но имат нужда от продължително интензивно лечение и специализирани грижи, които не са еднакво достъпни в страната. Като малка, но положителна промяна през последната година беше посочена появата в София на възможност за безплатна терапия на афазия. Капацитетът ѝ обаче остава ограничен и подобна помощ все още не е достъпна за пациентите в цялата страна.
Според пациентската организация трябва да има по-добра координация след изписването, както и да се обсъди приоритетно третиране на сигналите за инсулт в системата на 112, така че разпознаването на симптомите от гражданите да бъде последвано и от възможно най-бърза реакция на системата.
"Тези хора революционираха лечението на инсулт в последните години в България, което беше затънало в дебрите на старата неврологична школа от "едно време". Те дадоха тласък да се въведе модерната терапия на инсулт според международните стандарти масово у нас. Да не се допиташ до тях, когато създаваш и променяш стандарти, особено на фона на това, което постигнаха последните десет години, е абсурдно. Още повече когато инсултът продължава да е бедствие за българина. Време е да се работи по международни утвърдени стандарти навсякъде в медицината в България и да не се импровизира на гърба на пациентите", коментира по повод пресконференцията на невролозите д-р Аспарух Илиев.
