Липса на достатъчно реформи за подобряване на здравеопазването, неясни гаранции за качествен достъп до медицинска помощ и нерешени проблеми с медицинските кадри - това са основните резерви на социалните партньори към проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. Макар повечето работодателски и синдикални организации да подкрепят или да отчитат положителни елементи в него, те настояват увеличението на средствата да бъде съпроводено с реални реформи в системата. Това стана ясно при обсъждането на бюджета в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Бюджет на НЗОК
Общата рамка на приходите и разходите на НЗОК достига 5,683 млрд. евро. Това е ръст от 8,1%, или близо 427 млн. евро спрямо 2026 г. Здравноосигурителните вноски се очаква да достигнат 3,46 млрд. евро, а средствата за здравноосигурителни плащания ще се увеличат с над 478 млн. евро, или 9,7%. Предвиден е и резерв за непредвидени и неотложни разходи от около 169 млн. евро. Здравноосигурителната вноска остава 8%.
Основен приоритет в проекта са ранната профилактика, детското здраве и извънболничната помощ, коментира председателят на НЗОК Владимир Даскалов, цитиран от БТА. За профилактични дейности са предвидени 8 млн. евро. Планират се повече прегледи на ученици от 7 до 18 г., скрининг за детско затлъстяване, както и изследване на липиден профил и холестерол на 16-годишна възраст.
За първична и извънболнична помощ са заложени 362,89 млн. евро, за специализирана помощ - 368,81 млн. евро, за дентална помощ - 242,6 млн. евро, а за медико-диагностични дейности - 176,67 млн. евро. Според здравния министър Катя Ивкова, цитирана от БТА, общите разходи за извънболнична медицинска помощ ще нараснат с 12,48% спрямо 2026 г. Тя подчерта, че увеличението е насочено към първичната, специализираната и денталната помощ.
В болничните здравноосигурителни плащания са предвидени близо 82 млн. евро за амбулаторни процедури за диагностика и профилактика, амбулаторно-диспансерно наблюдение и други дейности. Отделно от това министерството на здравеопазването ще предостави близо 33 млн. евро трансфери за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са държавна отговорност.
Синдикатите искат реформи и по-добри условия за медиците
Най-категорично срещу проекта се обяви КТ "Подкрепа", която не го подкрепя. Синдикатът отчита положително приоритизирането на профилактиката и разширяването на програмата за детско здравеопазване, но смята, че липсват политики и реформи за справяне с основните предизвикателства пред системата.
Главният икономист на организацията Атанас Кацарчев постави акцент върху доплащането от пациентите, което в България достига 34% от разходите за здравеопазване при средно 15% за ЕС. Той изрази несъгласие и с намаляването с 1% на средствата за издръжка на НЗОК. Синдикатът настоява възнагражденията на служителите в касата да бъдат увеличени с 14%. По думите на Кацарчев това би струвало едва 0,1% от бюджета на НЗОК, но би внесло спокойствие сред работещите. Той предупреди и за натрупващото се напрежение в различни сектори заради некомпенсирането на доходите на фона на инфлацията.
КНСБ ще подкрепи бюджета, тъй като държавата трябва да има бюджет, но също поставя под въпрос дали той осигурява качествен достъп до медицинска помощ за всеки гражданин. Председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването д-р Пламен Радославов приветства увеличението на средствата за извънболнична помощ и профилактика, но посочи, че не се вижда необходимата административна реформа, която според него трябва да започне от болниците.
Радославов обърна внимание и на липсата на решения за медицинските кадри - както за младите лекари, така и за опитните лекари, медицинските сестри и лаборантите. "Медицинският персонал е на границата на физическото оцеляване", заяви той, цитиран от БТА, и посочи, че в бюджета не се вижда стъпка за подобряване на положението им. Според него реформата трябва да бъде насочена към пациента.
И работодателите настояват за промени
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържа от подкрепа на бюджета заради преобладаващия дял на разходите за болнична помощ. Председателят на организацията Румен Радев определи посоката към повече профилактика като правилна, но заяви, че предвидените средства за болнична помощ и лекарства не удовлетворяват работодателите. АИКБ подкрепя запазването на здравноосигурителната вноска от 8% и увеличаването на максималния осигурителен праг до 2400 евро, но настоява за повишаване на качеството на медицинските услуги.
Българската стопанска камара подкрепи бюджета принципно, но имаше сериозни резерви заради липсата на необходимите реформи. Мария Минчева приветства увеличението на средствата за профилактика, но подчерта, че то трябва да бъде съпроводено с конкретни мерки. Според нея профилактиката на практика не се случва, а разпределението на средствата в проекта не показва достатъчно ясно, че тя действително е приоритет. БСК настоя увеличението на бюджета да доведе до по-малко доплащане от пациентите и постави въпроса за липсата на устойчиво решение за общинските болници, предупреждавайки, че последиците от евентуалния им фалит биха били много по-широки от финансовите рамки на НЗОК.
Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепиха проекта, но също имаха резерви. Те възразиха срещу прехвърлянето на дейности към здравноосигурителните плащания, тъй като това допълнително натоварва бюджета на касата, който и без това е под напрежение. Както "Сега" вече писа, детското здравеопазване и лечението в чужбина се прехвърлят от здравното министерство към бюджета на НЗОК.
